ROLLKUR (РОЛКЮР) - Част 5 Коне, езда и още нещо…

Методите Deep’n'Round и начините на превиване „пречупване” на шията в обучението при съвременната обездка

ПРИЛАГАНЕ НА СИЛА?

Загряване в дълбока позиция, 2005г.

Ролкюр при ездата – 4 частЕздачите, употребяващи ролкюр обикновено казват, че не насилват конете си с груби ръце или с плаващи поводи. Може би това не винаги е нужно, когато конете така или иначе се тренират в повечето случаи с мундщук и стегнат презносен ремък. Мундщукът има силно действие , особено ако теглите срещу стремената си!

Но това, което можете да направите, за да придобиете контрол, е да хванете коня в капан. Когато конят е накаран да постави главата си толкова ниско и извита навътре, това изисква такава промяна в използването на мускулите, равновесието и ангажирането му, че само за да изправи главата си нагоре са нужни няколко стъпки. През това време ездачът прави „полуспирания” или смушква, избутва/изтиква коня настрани, огъва го, завива или прави нещо друго, за да му отвлече вниманието, и така конят бива възпрян от повдигане на главата си.

Заключване (блокиране) на ставата между 2-ри и 3-ти прешлен

Крайната форма на свръх-огъване, при която ставата между 2-ри и 3-ти шиен прешлен е в пределната степен на своя обем на движение, действа по същия начин както полицейската хватка около ръката на заподозрения – заплашвайки да я изкълчи или да причини болка, ако заподозрения не се подчини. Шията на коня е много подвижна и в съединителната й тъкан са разположени много нерви и рефлекси, за да гарантират, че гръбначния мозък минаващ през прешлените е защитен. Представете си, че сте с извита зад гърба ръка, а човекът който който я държи там, ви казва – „Танцувай!”

Става, заключена между 2-ри и 3-ти прешлен

Съединителната тъкан около ставите е богато инервирана с проприорецептивни нерви – като тези, които реагират когато лекарят ви почука под капачето на коляното, за да получи неврологичен отговор. В най-близките до гръбначния стълб мускули те са много – по 1 нерв на 20-30 миофибрили. Това помага на коня да стои в равновесие, да чувства местоположението на крайниците си и да пази структурата си от увреждане. (Denoix/Pallioux – Physical Therapy and Massage for the Horse, Sara Wyche – The horse’s Muscles in Motion)

Такъв тип „заключване или блокиране“ на ставата отключва същите рефлекси, както при извиване ръката на заподозрения. С такава хватка човек може да иска толкова учтиво, колкото пожелае, и винаги ще получава положителен отговор, независимо дали ще е за „Ела насам” или за пиафе!

Язден по-скоро в позиция „нагоре и навътре”, отколкото Deep & Round

В едно интервю в Reiter Revue (3/1994) Никол Упхоф казва, че никога не използва плаващи поводи. Твърде е горда за това. Вместо това тя обяснява, че ако един кон е поставен дълбоко и въпреки това не иска да отстъпи или се опитва да повдигне глава, той бива поставян още по-дълбоко. Всъщност, тя обяснява как нейният кон трябвало да бъде успешно „научен” да върви с дълбоко поставена глава, кордиран със странични поводи (vienna sidereins), без да го язди в продължение на 9 месеца, преди да може да върви толкова дълбоко, колкото тя смятала за уместно.

При случаите на трениране „Нагоре и Навътре” (Up and In) (вж. A Different Theory of Dressage Training – Grunsven/Janssen), където сме виждали поразяващи примери, конят бива държан в позиция, която не е нито удължена (long), нито ниско поставена (low). Тя е компресирана (смачкана). Конят няма никаква възможност да управлява собствения си баланс. Плюс двойната юздечка (мундщука).

Холандски ездач обучава кон, в популярен проспект по обездка

Конят се язди по такъв начин, защото той иска да се разтегне, или така те казват в едно интервю:“Той има естествен начин да протяга сам шията си, без да ни изчаква – така че ние го принуждаваме да се скъси малко повече и напълно на повода, за да го накараме да изчака – така той се учи да се протяга по нашия тачин и към нашия контакт.“ Янсен/Грюнсвен искат конят да чака и да се разтегне когато те поискат. Значи той е точно в обратното състояние на разтегнат, докато чака? (Вж.Sjef Janssen – His System).

УВЕЩАВАНЕ ИЛИ ИСКАНЕ?

Загряване в дълбока позиция, 2005

Още нещо при искането задният край на коня да повдигне гърба му (освен това, че истинското събиране идва отзад и по този начин се извива дъгообразно гърба) е, че ездачът не може да принуди конят да огъне гърба си нагоре – той трябва да му поиска. Конят трябва да е доброволен участник в това и да може в действителност лесно да изрази протест срещу загубата на баланс, умората или нещо друго. Когато главата е свита надолу, огъването на гърба е механично индуцирано, освен ако конят не се противопостави чрез смяна на равновесието (за да повдигне глава и да се бори с ръката на ездача и мундщука), или чрез забързване. Когато от задните крака се иска да подложат и гърба да се извие дъгообразно откъм задния край, всяка стъпка е щедро задоволяване на желанията на ездача от страна на коня, а не отказване от силата и баланса пред един изискващ висшестоящ.

ЗАЩО?

В три изречения: Когато конят е приучен да държи главата си надолу, без значение доколко губи равновесие, колко измамническо е понякога или колко намесващ се е ездача, такъв кон събира повече точки на състезание по обездка – в сравнение с кон, който е язден по тънката линия между събиране и свобода. Това е така, защото кон язден в състояние на „условна свобода” понякога показва моментна загуба на баланс, чрез повдигане главата си нагоре. Докато кон, трениран по метода на ролкюра е научил, че противопоставянето му на ездача няма да подобри положението му – меко казано.

следва продължение……..

Превод: Д. Христова


Източник: В света на конете