Храненето на конете с фураж, който съдържа по-големи количества отровни плевели много често води до тяхната смърт.

Kupa_seno_haystack_2Много голяма част от площите в България са заплевени. Използваните растителнозащитни мерки не са в състояние да ликвидират всички плевели. Сред тях има и много голям брой, които съдържат по-висок процент токсични вещества, спадащи към т.нар. отровни видове плевели. Въпреки, че  конете имат силно развито обоняние една част от тези плевели попадат в организма при паша, при хранене със сено, слама, силаж, отсевки и др. Плевелите въздействат върху организма на коня с отровните си съединения.

Едни от най-разпространените и вредни плевели, които се срещат често в сеното, сламата и силажа, са балурът, къклицата, татулът, овчарската торбичка, паламидата, полският синап и др. Всеки един от тях въздейства върху организма по свои специфични пътища и в зависимост от приетата доза.

Балурът е един от плевелите, които заемат огромни площи. Използва се много често като фуражна култура. Когато настъпи суша или рязко застудяване, в неговите стъбла се образуват цианогенни гликозиди, които причиняват силни отравяния. Проникнал в организма на конете , гликозидът потиска или напълно спира използването на кислорода от тъканите, вследствие на което настъпва тъканна аноксемия или парализиране на дишането. Това налага особено внимание при храненето на коне в тренинг.

Къклицата във фуража е много опасна. Основното токсично вещество е сапунинът гитагин, който причинява слюнотечение, повръщане и затруднено гълтане. Сърдечната дейност на засегнатите животни отслабва, появяват се конвулсии и настъпва парализа.

Татулът оказва своето токсично действие, чрез растителната маса и чрез семената си. При свободна паша конете избягват татулът, но при силажиране на заплевена царевица и люцерна не е възможно той да бъде отстранен. Има случаи, когато за няколко дни умират, отровени с татул, голям брой коне.

Овчарската торбичка предизвиква масова смъртност при конете в резултат от образуването на много твърди, неразбиваеми топки в червата им от семената и ликовидните тъкани на стъблата.

Паламидата е широко разпространен плевел. Конете ядат с охота меките части на паламидата. При поглъщането им шиповете и бодлите се преплитат помежду си и в храносмилателната система на конете се получават натрупвания, които спират проходимостта на червата. Това състояние е придружено от силни болки, подуване и смъртоносни колики. Ето защо се налага силно заплевени сена, особено от млади люцерни, да не се дават на конете.

Полският синап действа отровно, чрез своите семена. В тях се съдържа синапово масло, което е силно отровно за конете. Признаците на отравяне с полски синап са отпадналост, липса на апетит, учестено дишане, разширени зеници, изтичане на пенеста течност от носа. Особено силно отравяне се наблюдава при хранене с шрот, в който има семена на полски синап.

Тези и още много плевели, като дивия мак, трирогата леска, орловата папрат, бучиниша, пиявицата и др., причиняват отравяния със смъртоносни последици за конете.

Конете много често се отравят и от лошокачествени плесенясали фуражи. Дори и в малки количества, те са много опасни за конете. Това налага всяка партида фураж да се проверява, както за наличието на отровни плевели, така и за плесени.