Коневъдство.

Джипси Ванър Тинкер (Gypsy Vanner Horse)

Джипси Ванър или още Коб (набит късокрак кон,) а също и Ирландски работен кон, или цигански впрегатен (да не се бърка с ирландския впрегатен) е една удивителна порода коне, която в последните години придоби голяма популярност в света, въпреки че доскоро тези коне не са били известни и не са били включвани в нито един справочник. Официалното название на тази порода е цигански впрегатен кон, която е популярна в Германия и Холандия, но в родната си Ирландия едно от наименованията й, тинкер се използва пренебрежително по адрес на цигани (едно от значенията на tinker е: лош, некадърен работник, кърпач бел. от прев.). На английски език с коб се нарича типа невисок кон, набит, масивен, със здраво телосложение.

Известно е, че циганите винаги са били отлични ездачи и експерти в отглеждането на конете. Наред с другите неща, които са оставили в света те допринасят за развитието на породата джипси ванър, която често се бърка с Шайър.

Историята на разселването на ромското население по света е много неясна, тъй като са водили номадски живот. Известно е, че циганите с конете си са стигнали до Британските острови в началото на 15-ти век, където се срещнали с други номади, които по тези места са наричани Tinker”, т.е. калайджии”, ангажирани с обработката на метал. Повече от това за тях не е известно и произхода им е загадка. Дълго време циганите и калайджиите враждували помежду си. След това се слели и названието Tinker” станало общо и придобило гражданство.

На новото място циганските коне започнали да се кръстосват с местните видове, което е довело в крайна сметка до създаването на породата джипси ванър. Разбира се, в условията на номадския и беден живот на циганите не е могло да се получат чистокръвни коне, а само за работа. Циганските коне не знаели конюшня и добра храна и обикновено били без подкови. Яли само това, което могли да намерят по пътя, докато се движели с катуна през целия ден. За ветеринарни услуги изобщо не можело да става дума, а болните коне циганите ги пробутвали на някой наивник. В резултат се формирала една непретенциозна и здрава порода, отговаряща на номадския начин на живот на циганите.

Сред предците на циганските впрегатни коне има доста с петниста окраска. Петнистата окраска винаги и почти навсякъде се е считала за дефект”, поради което и тези коне били най-евтини. Такива коне не са били използвани дори в армията, тъй-като нито един офицер не е искал да язди на такъв кон с окраска на крава.

Поради това били продавани за стотинки на циганите и селяните, въпреки техните добри работни качества. Специалното предимство на този вид окраска е, че за всеки кон тя е строго индивидуална, и по този начин е лесно да се намери ако бъде откраднат или изгубен.

В създаването на джипси ванър на практика участват всички британски породи Уелско пони, Клайдесдел и Шайър.

Дълго време породата не е била призната, тъй-като неграмотните роми не били чували за племенни книги и отчет на развъдната дейност. Обаче след като в САЩ присвоили статус на порода на индианския кон апалуза, нещата потръгнали и за тинкерите. Повече или по-малко системно развъждане на тази порода започва след Втората Световна война.

През 1996г. е регистриран първият официален основател на породата, жребец Къщи Бок. Днес по света съществуват няколко племенни книги на джипси ванър. В САЩ, където тези коне са изключително популярни има три племенни книги. А през 1996г в Ирландия е създадена и Асоциация на породата.

Джипси ванър е среден на ръст кон, с широко тяло. Главата е масивна с орлов профил. Гривата, перчема и опашката са много дебели и буйни. Шията е къса и силна, раменете са мощни, гърбът е изправен и по-скоро къс, задницата е силна и с добре развита мускулатура. Стандартът на породата гласи:
У добрият цигански Коб (Тинкeр) главата трябва да е като на Уелския, подвижността като на Хакней, четките на краката му да са като на Клайдесделските коне или като на Шайърите.

Често в задните крака се среща недостатък, като кравешка постановка. Гъстата покривка на копитата започва от скакателните стави и ги покрива целите, което защитава краката от лошото време и от кал. Оцветяването често е петнисто и е от три типа: оверо ( цялостно ), тобиано ( частично ) и смесено (товеро); белите участъци от кожата на тинкерите са навсякъде розови. Сред конете от тази порода често се срещат петнисти, дорести и гарваново черни с бели пръски.

Височината при холката варира от 135см-160см, а теглото от 240 700кг. Джипси ванър е универсална порода, добре вървяща и под седло и за теглене. Тези коне имат много удобни, меки алюри. Въпреки това те бързо се изморяват при галопиране. Това е много подходяща порода за начинаещи ездачи. Те са флегматични и спокойни, понякога дори е трудно да се подкарат. Кобилите от тази порода често се използват за кърмачки на чистокръвни кончета , тъй-като произвеждат много мляко, а постоянното присъствие на кончето до майка с благ и кротък характер има благотворно въздействие върху него.
На много писти за надбягвания джипси ванър се използва за съпровождане до старта на състезателните коне, за да бъдат успокоени преди състезанието.

Джипси Ванър са спокойни, но бавни коне, прекрасно преминаващи естествени препятствия, като канавки и ровове с вода.

Превод от руски език за В света на конете: Дора Давидова
Източник: www.zoo-dom.com.ua

Източник: Породи коне:Джипси Ванър (Gypsy Vanner)