Коневъдство.

Особености в характера на коня

Конят е свободолюбиво животно със силно развито стадно чувство. Много от физиологическите качества на коня са наследени от неговите прародители, които са водили степен живот във вечна борба за прехрана и за запазване на живота си.
Бързите му движения и жив темперамент го правят игрив. Желанието му да се впусне в галоп, да подскочи, да хвърли със задните си крака е жизнена нужда. Ето защо конят, особено младият, не бива да се оставя без достатъчно движение да събира конюшна енергия”.
Опитният ездач остава да се изразходва излишната енергия в спокойна езда в началото на часа, целенасочена във форма на разгрявка”, без да иска от коня каквото и да е упражнение, което може да доведе пълния с енергия кон до съпротива.

Инстинкти, навици , памет, разсъдък, впечатлителност и насилие. Всяко живо същество действува по инстинкт, по навик и по пътя на разсъдъка
Онези действия, които са продиктувани от подсъзнанието, се наричат инстинктивни. Те са много по-сложни действия от рефлексите. Инстинктивните прояви у коня са онаследни и обслужват неговото съществуване като животно в природата. Инстинктите у коня характеризират неговата природа.
Обстановката, в която живее конят, и ежедневната работа, която върши по пътя на изработване на условни рефлекси, формират у него навици, които много приличат на инстинктите и затова именно се наричат втора природа”.

Силната памет на коня безспорно много помага за формиране на неговите навици.
Липсата на разсъдък у коня затруднява извънредно много създаването на неговите навици.
Отношението на младия кон към онова, което се случва с него и около него, е в зависимост от това, дали то му доставя удоволствие или страдание.
Колкото по-силно и по-ясно са подчертани приятното и страданието във връзка с извършената от коня дейност, токова по-силно се запечатва в неговата памет какво трябва и какво не трябва да прави.
По този начин път на въздействие ние сполучваме да накараме коня да върши даже работи, които в началото не са му приятни, които понякога са свързани и със известни страдания. Отначало конят върши това пред страха от наказание, а по-късно по-навик”. Ездачът не трябва да злоупотребява с наказанията, за да заангажирва паметта на коня, а чрез постепенност в работата да направи и най-трудните упражнения приятни за него и по този начин да го предразположи към подчинение.
Ако ездачът помни, че у коня преобладава силна памет, че той е впечатлитено животно и веднъж уплашен, мъчно се успокоява, че обича ласките и свободата на движенията си, той може да спечели коня първо духовно, а след това да подготви и физиката му, за да изпълнява исканите движения с усета, че върши това не по принуда, а като последица на взаимно разбирателство (между кон и ездач).

Източник: Всичко за конете:Особености в характера на коня