Коневъдство.

 

Тренировъчна скала на коня – Част 5
Импулс: Изтикване, енергийно ниво, импулсиране
– от д-р Томас Ритер

Не допускай да си тежък – дори и във душата.
Така за твоя кон ще

бъдеш лек.
Когато на сърцето ти е леко,
и ръката ти ще е.
Когато на сърцето ти е леко,
ще вървиш напред.
Защото тъгата не може да тегли
напред натежалите сърца.
Със сърце, и дух, и тяло, устремен напред бъди!

Rudolf Binding (Reitvorschrift fur eine Geliebte, Munchen).

Енергията е необходима предпоставка за импулса, почти като суровина. Като много други значими термини, тя има както физическа, така и психическа страна. В психологически аспект енергията е готовността на коня да използва цялата си сила в подкрепа на ездача. Бихте могли да го разглеждате като ангажимент от страна на коня към предстоящата задача. При уроците аз често казвам на своите студенти, че конят трябва да направи по-голямо усилие, за да увеличи импулса и да подобри изпълнението си. Това означава, че конят трябва да повиши своята енергийна производителност, което започва в сърцето и съзнанието му, преди да се трансформира във физическа проява.

Във физически аспект енергията се отнася до определен мускулен тонус, известна „вибрационна честота”, ако може така да се каже. Alexis L’Hotte споменава това като „трепкащи хълбоци”. Конските мускули трябва да се усещат като че ли са заредени с електрическо напрежение, само чакащи и най-малкия знак на ездача, за да освободят складираната енергия. Това е което изпитвате, когато например пропуснете коня от събран към удължен тръс, или когато и най-лекото докосване с вашия шенкел при спряло положение отключва пиафе.

Ангажирането (еngagement) изглежда е типично английски термин. Не мога да се сетя за истинския немски еквивалент, а не съм достатъчно добре запознат с френските технически термини. Моето впечатление е, че терминът „ангажиране” се използва различно от различните хора. Лично аз го определям като степента, в която задните крака се доближават до центъра на гравитация, т.е. доколко конят подлага (стъпва под общата маса). Други ездачи вероятно ще го дефинират различно, обикновено по начин, отчасти припокриващ се с термините енергия, импулс, и може би събиране.

За разлика от енергията и ангажирането, Импулсът („Schwung“ на немски) е част от оригиналната тренировъчна пирамида (Skala der Ausbildung), формулирана в Немската армейска инструкция по езда от 1912г. (Heeresdienstvorschrift 1912) и нейните наследници, докато се стигне до „Richtlinien fur Reiten und Fahren“, публикувано в German FN. Според моето разбиране, импулсът е по-скоро съставно (комбинирано) понятие, отколкото елементарно такова. Смятам го за съставно, защото това не е нещо, което можеш да поискаш директно , особено при сравнително необучени коне. То е продукт на няколко други, по-основни елемента, които трябва да бъдат на мястото си, преди да може импулсът да се прояви. Енергията и изтикването може вече да са налице, но импулсът е една по-пречистена, по-усъвършенствана форма на енергия.

Главните предпоставки за импулса, в допълнение към енергията и изтикването, са: отпуснатост, изправеност и баланс (равновесие). Баланс, защото само когато всичките четири крака носят същото количество тежест, ездачът може да регулира с нужната прецизност силите на изтласкване и носене при коня, както и тяхното съотношение една към друга. Балансът предполага определена степен на флексия (сгъване) на хълбоците, което е необходимо за ездача, за да определи посоката на тикане на задните крака. Колкото повече ездачът успява да насочва изтикването във вертикална посока, толкова по-жив ще стане ходът, т.е. повече импулс ще бъде създаден.

Отпуснатостта е необходима, защото само отпуснатите тяло и съзнание позволяват енергията, създавана от задните крака, да протича през целия кон – от задните копита до устата му, и обратно. Напреженията, от друга страна, действат като прегради на пътя на енергията, поглъщайки по-голямата част от нея и позволяващи само една малка част да премине, което води повечето ездачи до засилване на помощите, вместо до отстраняване на блокажа.
Погледнато от малко по-различен ъгъл, само едно релаксирано тяло дава възможност на коня да използва всичките си стави в максимален обем на движение. Всяка стегнатост автоматично намалява обема на движение. Импулсът е немислим без максимална свобода на движение на всички участващи стави.

Изправеността се изисква, понеже само когато силите от задните крака са насочени непосредствено към центъра на гравитация, няма никаква енергийна загуба и те могат да действат като истински пружини, които се свиват и освобождават в постоянен ритъм; при което самото освобождаване осигурява необходимата кинетична енергия, за да се свие пружината отново при следващата стъпка: конят става като един „вечен двигател” (perpetuum mobile). Когато отпуснатостта, баланса, изправеността и култивираната енергия се съберат заедно, ходът ще повиши своята еластичност и експресивност. Ще се родят импулса и каденса. Би могло да се каже, че импулсът е крайното рафиниране на енергийното изтикване от задните крака на коня, докато каденсът е рафиниране на регулярността на ритъма. Заедно, импулсът и каденсът създават великолепие. Тъй като правият и балансиран кон сгъва своите хълбоци пропорционално на количеството изтласкване, нарастването на импулса също индиректно увеличава събирането на коня.

http://www.classicaldressage.com
Превод: Д. Христова

Източник: Тренировка на конете:Тренировъчна скала на коня – Част 5 – Импулс