Дисциплиниране на конете',,,0,0);" ><strong class=Дисциплиниране на конете" align="left" title="Дисциплиниране на конете" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" />Заглавието на тази тема преди беше „Наказание и Награда”, но ми омръзна да отговарям на и-мейли, казващи ми, че не бива да „наказвам” конете, така че я преименувах на „Дисциплиниране”.

Дисциплиниране? Наказване? Това не може да е класическо обучение! Нека да хвърлим един поглед по-отблизо. Не съм казала „насилие”, „принуда” или „покоряване” – макар че има мнозина, които тренират конете си при такива условия.
Ксенофон е признал, че: „Нещо, което е насилствено получено или погрешно разбрано, никога не може да бъде красиво. Ако един танцьор бъде заставен да танцува чрез камшик и острие, той не би бил по-красив от един кон, трениран при подобни условия.”

Ксенофон е направил тези наблюдения преди около 2500 години и те все още са ни от полза, в наши дни. През цялото време в историята е имало различни моди в ездата, респ. в стиловете на обучение, и не всичко в историята на класическата обездка е приемливо за нас в днешно време, така както не би било и за Ксенофон.
Например, през 16 в. италианският майстор по езда Гризоне е казал, че начинът да се справиш с кон, който не иска да върви напред, бил „да привържеш ожесточена котка към дълъг прът по такъв начин, че да е разположена с корема нагоре и свободна да използва ноктите и зъбите си!” Това било по времето на Инквизицията и процесите срещу магьосничество, когато хората не били толкова благоразположени към коня. Обаче станало ясно, че грубото насилие нямало успех за получаване на добре обучени коне, а само създавало плашливи и озлобени коне, склонни да си върнат за жестокостта, предназначена за тях.
Казано е, че в обучението на един млад кон не бива никога да възниква сериозна борба, но има по-възрастни коне, които поради погрешно третиране от техните предишни собственици може да оправдаят названието „труден”. Бих желала да направя разлика между „труден” и „опасен”. Един опасен кон е извън въпросите за разглеждане в този уебсайт. За щастие, тези типове коне са много редки и обикновено са станали опасни в резултат на извънредно неправилно или лошо отношение (работа с тях).
От друга страна, има много коне които получават етикета „трудни”, когато настъпи провал в общуването; конят често прибягва до това да стане неудобен или труден, чрез затваряне за всички външни стимули, които причиняват неговото объркване. „Мързеливите” коне често са далеч от това; те са чувствителни коне, чийто единствен начин да се справят с объркването, е да игнорират всичко.
Ние трябва да използваме такт и дипломатичност винаги, когато е възможно в нашата работа , но някои коне наистина предизвикват авторитета ни на добър и благосклонен лидер, точно както биха го направили, ако са в табуна. Ние не би трябвало да избягваме конфронтацията, само за да запазим мира или спокойствието, но също не би трябвало да избираме да се бием, само за „да му покажем кой е шефът”. Тук, отново думата Конфронтация не трябва да се тълкува като Насилие или принуда. Много пъти ездачът не е забелязал или реагирал на ранните предупредителни сигнали, че конят не е доволен от положението, но да разпознаваш дали конят има нужда от успокоение, насърчаване или приласкаване е ненадминато умение.
Ксенофон е написал също: „Младите коне трябва да бъдат обучавани по такъв начин, че не само да обичат своите ездачи, но и да очакват с нетърпение времето, когато са с тях.” С това той не ни казва да ги третираме като с кадифени ръкавици, но по-скоро да се държим с тях както с малко дете. Психологията ни учи, че непрекъснатият поток от: ”Не прави така – престани! Не! Прекрати това! Дръж се добре!” има пагубен ефект върху самочувствието, но твърде много хора изглежда тренират конете си по този начин; и да виждам как някои нагрубяват своите коне пред публика, при шоу или състезание, ме изпълва с ужас при мисълта за това, как се отнасят към тях у дома!
Не вярвам той да казва, че не ни е позволено да наказваме, но ние трябва да сме сигурни, че е с пълно право (ако не сме сигурни, по-добре да отложим наказанието, отколкото то да бъде несправедливо), и никога да не го използваме като заместител на правилните помощи. Много коне биват наказвани не заради това, че не се подчиняват, а за това, че не разбират или не могат да направят това, което е било поискано от тях. Най-несправедливото наказание за един кон е да бъде порицан, че прави това, което ездачът, без да подозира му е поискал посредством некоординираните си помощи, а не прави онова, което ездача си мисли, че му е поискал. Рядко съм попадала на кон, който действително трябва да бъде наказан, тъй като един наистина непокорен кон обикновено е раздразнителен и се нуждае от далеч по-тактично отношение от това, да бъде пребиван. Когато едно наказание истински е заслужено, то трябва да бъде незабавно, краткотрайно и след това забравено; и на коня трябва да се обръща голямо внимание (да се приласкава), когато той показва какъвто и да е опит за изпълняване на онова, което се иска от него.
„Наказанието” може много да варира в своя интензитет според чувствителността на коня. При някои простото смъмряне има желания ефект, при други силно приложените помощи обикновено са достатъчни, но неколцина може да се нуждаят от решително наказание – строг удар с нагайката, за повторно утвърждаване на реда. Употребена по този повод, нагайката винаги е къса, от типа, който се използва при прескачане на препятствия; една нагайка, която служи за обучение или обездка, никога не трябва да се използва за наказание.
От другата страна на монетата е „Наградата”. Някои ездачи са бързи при налагането на телесно наказание, но смятат похвалването на коня за изнежено или смущаващо. Един кон може да бъде награждаван с нещо толкова малко като почесване при холката, което дори не нарушава положението на ръцете ви, или ходом на дълъг повод, като благодарност за успешното изпълнение на дадено упражнение. Моята крайна награда не е някое лакомство (въпреки че някои материалистично настроени коне ги ценят); аз слизам и водя коня обратно към конюшнята (или платформата при програма или шоу). Ако сте съвсем сами и трябва да преодолявате порти, недейте първо да яздите към тях, преди да слезете. Заведете вашия кон към средата на манежа или малко встрани от вратата, ако сте в полето и слезте от коня там.
Един разсъдлив ездач ще забележи, че конят наистина се опитва да ни удовлетвори в нашите искания, защото обича наградата.
Една дума за потупването или поглаждането на коня. Шумното, енергично и силно пляскане по шията обикновено е от полза само за зрителите, то не означава много за коня. Едно спокойно, нежно докосване, което изпраща деликатна вълна през нервната система на коня, създава много по-приятно усещане.
Можете да си направите някои интересни заключения за ездачите и техните системи на обучение, като наблюдавате как прилагат Наказанието и Наградата и в какво съотношение.

За да станеш перфектен ездач са необходими три условия:
Първо – да знаеш кога и как да помогнеш на коня си.
Второ – да знаеш кога и как да го смъмриш/накажеш.
И трето – да знаеш кога и как да го похвалиш/наградиш и да му обърнеш нужното внимание.

Превод: Д. Христова

Източник: www.dir.bg