Няма друг вид селскостопански животни, при който да се отбелязва такова нарастване на броя през последните 10-12 години, както при козите (от 428 000 през 1988 г. до над 900 000 през 2000 г). Местните примитивни породи кози дават средно по 250-400 кг мляко с 4-4,5% МВ., а млечността на козите от световната подобрителка в козевъдството -Саанската порода, варира средно от 600 до 800 кг (4-5 литра дневна млечност) с 3,4-3,8% МВ. Плодовитостта на тази порода е висока - от 100 кози се получават 160-175 ярета. Тъй като през последните 3-4 десетилетия местните кози се кръстосват с пръчове от тази порода, продуктивността и плодовитостта на местните подобрени кози значително се увеличи. Трябва да се има предвид, че козите са отлични консуматори на груби фуражи: треви, листа от разнообразна дървестна растителност,тръни, храсти. Важно е и това, че те ги използват по стръмни и скалисти местности, недостъпни за другите видове животни. Тези предимства, особено високото качество на продукцията, са основната предпоставка броят на отглежданите кози да нараства не само в бедни страни, а и в такива със силно развито животновъдство, като Швейцария, Италия, Франция, Германия, Испания, САЩ и други. По отношение на размножаването козите, в сравнение с най-близкия до тях вид - овцата, притежават следните особености: Козите са по-плодовити. Докато при местните кози броят на по­лучаваните ярета от 100 кози варира от 120 до 140, то при новосъздадената Българска бяла млечна порода при добро хранене плодовитостта е от 170 до 200 ярета . По-ясно изразена сезонност при размножаването. Местните кози се размърлят и заплождат от месец октомври до средата на ноември, а козите от Българската бяла порода - през месеците септември и октомври. Козите са скорозрели, т.е. бързо растат и се развиват, като достигат полова зрялост още на 6-7-месечна възраст. Заплождането става на 10-11 месеца, когато са достигнали жива маса над 40 кг , т.е. около 75% от теглото на възрастните. Продължителността на половият цикъл - периодът от една размърляност (еструс) до следващата, варира от 14 до 21 дни, или средно 17 дни. Еструсът (размърляността) е по-ясно изразен и по-продължителен. В двата яйчника едновременно се развиват и зреят 2-3 фоликула, образуват се и се отделят повече естрогенни хормони. Под тяхно влияние нервната възбуда е по-силна - козите врякат (блеят), загубват апетит, постоянно се движат, външният полов орган е зачервен и отпуснат, а опашката често се върти. При заскачване от пръч стои неподвижно. Стопаните могат безпогрешно да откриват размърляните кози. Продължителността на еструса при козата е по-дълъг - от 24 до 48 часа. Заплождането на козите може да стане чрез естествено покриване или чрез изкуствено осеменяване. Предимствата и недостатъците и на двата метода са същите, както описаните при овцете. Особено важна при естественото покриване е подготовката на козите и пръчовете за периода на заплождане, както и организацията на използване на пръчовете. При свободното стадно покриване на един пръч се определят за сезон 30-40 кози, а при пускане от ръка е възможно заплождането на 80-100 кози. Тъй като в един еструс се отделят 2-3 яйцеклетки, за да бъдат оплодени, правилно е да се осигури двукратно, дори трикратно покриване през 8-10 часа. Опазването на бременността, подготовката и помощта по време на раждането (окозването) и първите грижи за новородените са същите, както описаните за овцете и агнетата. Заключение За получаване на по-голям брой и по-качествени приплоди от всяка коза е необходимо женските и мъжките разплодни животни да бъдат в добро телесно и здравословно състояние и да се използват само селекционирани пръчове.