Ангорска коза.

 

 

Ангорската коза се отнася към една от най-старите културни породи. Наименованието е получила от гр. Анкара (Турция), в

околностите на който се развъждат най-много ангорски кози.

Съвременната ангорска коза дава висококачествена бяла, нежна, накъдрена, със силен блясък коприновидна вълна, която се цени много в текстилната промишленост и се нарича мохер. Нишката е много еластична и здрава. Мохерът притежава уникален блясък, който има свойството да се променя според атмосферните условия. Средният добив на вълна от ангорска коза е 3,5-5 от козите-майки и 6-7,2 кг от пръчовете. Освен ценна вълна ангорската коза има и задоволителна млечност 180-250 л., голямо съдържание на сухо вещество - 17% и 4-7,5% масленост.

Средното тегло на козите-майки е 35-45, а на пръчовете - 65-85 кг. Ангорската коза е сравнително скорозряла и първото й заплождане е на 18-месечна възраст. Плодовитостта е ниска - 120%. Месото е доброкачествено, вкусно и няма миризма.

Ангорската коза е разпространена в Америка, Азия, Европа и Африка (страни със сух и топъл климат). Пренесена в страни с влажен и континентален климат трудно се аклиматизира и понижава качествата на вълната си. У нас ангорски кози са внасяни няколко пъти, но трайни следи не са останали. Основната причина за това е трудното аклиматизиране при нашите климатични условия и създаването на неподходящи условия на хранене и отглеждане на козите от тази порода. Въпреки това в най-южните райони на страната при създаване на подходящи условия биха могли да се отглеждат ангорски кози.

, 'script', 'facebook-jssdk'));