Доене на козите и грижи за вимето.

 

 

Добиването на повече и чисто мляко зависи главно от породата, режима на хранене и отглеждане, редовното и

правилно доене и грижите, които полага гледачът за вимето на козата.

Козето мляко няма никакъв страничен вкус и миризма. Неприятният вкус и миризма обаче се придобиват бързо, ако помещението не е почистено, козата е мръсна или се отглежда заедно с пръч. Урината и потта на пръча имат специфична миризма, която се предава и на козата при съвместното им отглеждане, а чрез нея и на млякото. Късата козина на козите за мляко спомага за поддържане на по-голяма чистота на животните, а оттам и за добиване на по-чисто мляко.

Доенето на козите започва по-рано или по-късно в зависимост от начина на хранене на яретата (естествено или изкуствено). Когато яретата се отглеждат изкуствено, козите започват да се доят веднага след окозването. При естествения начин на отглеждане доенето започва на 2,5-3-месечна възраст - след отбиването на приплодите. Високомлечните кози, от които яретата не могат да избозаят цялото мляко , започват да се доят още от началото на лактацията, като се отнема част (излишното) от млякото.

Обикновено козите до един месец до отбиването на яретата се доят веднъж в денонощието. През последния месец от бозаенето на приплода отначало се преминава на двукратно доене, а след това - на трикратно.

Броят на отделните доения на козите в денонощието зависи от интензивността на млекообразуването. Трикратното доене след отбиването на яретата е напълно достатъчно. Повече от 3 пъти на ден трябва да се доят само отделните високомлечни животни. Обикновено наличните в стопаните местни кози и кръстоски след отбиването на яретата от края на май до края на август се доят 3 пъти в денонощието, през септември и октомври 2 пъти и до края на лактационния период 1 път.

Млечността на козите до голяма степен зависи от редовното и правилното доене и от полаганите системни грижи за виметата. Правилното хранене, но придружено с лошо доене на козите не дава добри резултати, защото довежда до повреждане на вимето. Ако обилното хранене на козата се съчетае с правилно доене, получават се отлични резултати. Тогава животните не затлъстяват, а засилената функционална дейност на вимето под влияние на масажирането и правилното доене увеличава млечността. Млекообразуването във вимето на козата е свързано не само с храненето, но и с доенето. Усиленото доене изисква и подобрено хранене. Следователно те са тясно свързани помежду си.

Необходимо е да се изучат особеностите на поведението на всяка коза, като гледачът се стреми да я предразположи по време на доенето към усилено млекоотделяне. Често козата при смяна на дояча, в присъствие на външни лица или при рязко изменяне на обноските - грубо държане, уплаха и шум - задържа отделянето на млякото си. Някои кози не дават млякото си, ако не им се даде любимата храна, други се държат неспокойно в началото на доенето, не допускат при себе си дояча, докато не ги приласкае. Ласкавото и спокойното отнасяне към козите винаги се отразява добре на млекодобива. Козата възприема ласките на човека. Именно с ласки, внимание и грижливо отношение може да постигне възможната максимална млечна продуктивност.

Козата най-лесно се издоява, ако при доенето стои спокойно. Козите с дълга козина около вимето, за да не падат нечистотии в млякото по време на доенето, старателно се подстригват.

Вимето е един от най-чувствителните органи на козата и неправилното манипулиране с него лесно може да го повреди. Чести са случаите в практиката на повреждане на отделни цицки или на цялото виме, което е резултат от неправилно доене или неиздояване.

Издоеното мляко веднага се прецежда и се охлажда. Неохладеното мляко бързо се разваля. Козите трябва да се доят по едно и също време. Времето за доене се установява така, че промеждутъците между отделните доения да бъдат по възможност еднакви. При трикратно доене на козите през пасищния период доенето трябва да се провежда примерно сутрин в 5 h, на обед в 13 h и вечер в 19 h.