Хранене и отглеждане на козичките.

 

 

При нормално и правилно отбиване растежът и развитието на яретата не се нарушават и те продължават да

израстват , както и през бозайния период. За младите животни трябва да се осигурява добра паша. Освен пашата, вечер в яслите се залага окосена, повяхнала трева. Търбухът на младото животно не е в състояние да приема достатъчно тревен и груб фураж, за да задоволи нуждите на организма от белтъчини и кръмни единици. Това налага те допълнително да се подхранват с 300-400 гр. концентриран фураж.

Важен момент и особени грижи трябва да се полагат за доброто зазимяване на младите животни. Трябва да се има предвид, че козичките са по-чувствителни на студ от възрастните животни. За да имат възможност козичките да излизат на чист въздух при студено време, дворчетата трябва да са с високи плътни стени.

За козичките е особено неблагоприятно не само студеното, но и влажното време. Това налага помещенията за отглеждане на кози да са широки и с добро и редовно проветряване. Не трябва да се пропуска разделянето на мъжките от женските ярета. Това трябва да стане още при отбиването, защото оставянето им заедно след 6-месечна възраст, когато козичките започват да се разгонват, може да доведе до преждевременно заплождане.

През дъждовна есен обикновено има много зелена, сочна трева. Ако обаче пашата всяка вечер замръзва, а на сутринта при затопляне не се размразява, пасенето на младите животни трябва да се прекрати. Замръзналата трева предизвиква стомашно разстройство, което козичките трудно понасят. При пасене на такава трева и при появяване на признаци за разстройство пашата се преустановява, а на козичките се залага доброкачествено ливадно, а не люцерново сено. При тези случаи в смеските от концентриран фураж да не се включва кюспе, грах или соя. Само след нормализиране на храносмилателната система отново се включват в дажбата богатите с белтъчини фуражи.

Рязкото заменяне на чистия въздух, зелената трева и движението на открито с груб фураж, оборно отглеждане, ограничени движения и замърсен въздух се отразява неблагоприятно на младия организъм. Козичките загубват апетит, не приемат заложения фураж и слабеят. Това налага от пасищно към оборно отглеждане и хранене на козичките да се преминава постепенно, като се съкращава времето за паша и се подхранват сутрин и вечер с груби фуражи, които постепенно се увеличават. Най-подходящ фураж за приучването е доброкачественото сено и навреме приготвените и грижливо съхранени листници.

Фуражите за младите животни трябва да са по-доброкачествени и да съдържат повече белтъчини, отколкото за възрастните кози. Това е естествено, тъй като младото животно расте бързо и са му необходими повече хранителни вещества, особено белтъчини. Дажбите за младите животни трябва да са пълноценни и по съдържание на витамини и минерални вещества, необходими също така, както и белтъчините, за растежа и развитието на организма.

Има случаи, когато на младите незаплодени козички на 5-8-месечна възраст вимето наедрява и започва да се образува мляко. Доенето им дори и при обилно хранене с пълноценни фуражи е неправилно. Това води към недоразвитие, впоследствие се раждат малки и слаби приплоди, нисък млекодобив. За прекратяване образуването на мляко от младите козички трябва за 5-7 дни да им се намали дневната дажба, и то главно за сметка на богатите с белтъчини и сочните фуражи, а също така и по-рядко да се поят. Постепенно, след като престане образуването на мляко, се преминава към нормални дажби и редовно поене.

Мъжките ярета, които не се оставят за разплод, трябва да се кастрират. Кастрираните животни бързо растат, по-лесно се угояват и дават висококачествено месо. Кастрирането трябва да се извърши от ветеринарен лекар. Най-леко понасят кастрацията мъжките ярета на 1,5-3-седмнчна възраст. Кастрацията трябва да се провежда в хладно време - ранна пролет или през есента, защото през лятото, когато има мухи, е опасно. Мухите снасят яйца по раните, които после се покриват с червеи, гноясват, животните страдат, отслабват, а понякога дори умират.