Първа част:

Големина на пчелните килийки – история

Автор: Thomas Kober, Auerschmiede 7, 83737  Irschenberg,

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

.....Често човек започва своята селекция концентрирайки се върху външността или поне върху признак или качество, което е от съществено значение и му носи полза. В природата напротив - и най-малката разлика в структурата и състава нарушава крехкото равновесие, баласиращо борбата за оцеляване....

Чарз Дарвин – В “Произхода на видовете”

Съществуват данни, според които от средата на 90-те години в САЩ се отглеждат пчелни семейства, при които килийките са с естествена големина - 4,9 mm, и при които не се налага да се извършва третиране срещу вароатоза.

Чувствителността на пчелите към различните болести и паразити би могло да се дължи на тяхното изкуствено уголемяване, постигнато чрез увеличаване диаметъра на килийките до 5,4-5,7 mm. Такива са размерите на стандартните восъчни основи в търговската мрежа. Една такава “тайнствена” рецепта звучи разбира се доста подозрително.  Едва ли някой би приел преди години една такава теория насериозно. Въпреки това, доста пчелари са се заели да ексепериментират. Следствие на това, би могло да се каже, че е натрупан окуражаващ опит.

Същевременно бих желал да подчертая, че в никакъв случай не предлагам метод, който да решава 100 % проблема с вароатозата.

Основния замисъл на настоящагта поредица е да се пропагндира постепенното връщане към билогичния първообраз на медоносната пчела.

В много аспекти по-дребните пчели показват един по-висок виталитет, улесняващо в голяма степен и селекцията по отношение устойчивостта към вароатозата. Основния възприет начин за ограничаване на това заболяване е директната борба срещу кърлежите, концентрираща усилията в тази насока до скоро.

Големина на килийките

За всеки пчелар са познати основно два вида килийки в зависимост от големината им: тези за пчели работнички и за търтеи. Всички смятат, че продаваните в търговската мрежа восъчни основи, съответствуват на естествените размери за европейските раси пчели. За съжаление това в никакъв случай не отговаря на действителността ! Преди около 100 години в Европа е започнало производството на восъчни основи, при които броя на килийките на единица площ е бил редуциран с  около 1/3  в сравнеие с естествените. Това е била свързано с увеличаване диаметъра на пчелните килийки (Erickson et al, 1990, Österlund, 2000). Поради съществуващи представи и убеждения по онова време е започнало изкуственото уголемяване на пчелите.

Последствията от това са главната тема на тази статия.

Как се измерва големината на килийките ?

Според възприетите традиционни методи големината на отделните килийки се измерва, като се изчислява средният им брой на единица повърхност. Изработват се шаблони с площ 1 dm ², като върху тях се поставят пчелните пити и се изброяват килийките. Резултатът се умножава по 2, тъй като се търсят данните за двете страни. В условията на практиката (фиг. 1) установяването на диаметъра на пчелната килийка се прави по много прост начин. С една линийка се измерват определен брой,  например 10, като получената стойност се разделя на 10. Тъй като в природата, големината на килийките варира, би трябвало да бъдат измерени повече места на питата и след това да се изчисли средната стойност. Освен това би трябвало да се снемат размерите в три посоки (фиг. 2), тъй като в хоризонтална обикновенно килийките са по-уголемени.

За преизчисляване на двете методики за измерване би могло да се използува следната таблица (Според U. Baudoux, 1934):

Брой на килийки на dm² (двустранно)

Диаметър на килийката (mm)

650

5,96

700

5,75

750

5,56

800

5,38

850

5,21

900

5,06

950

4,93

1000

4,80

1050

4,70

Големина на килийките  и на пчелите

Големината на отделните индивиди се определя от два фактора: наследствените заложби, лимитиращи възможните вариации в размера на пчелите и условията на околната среда, определящи конкретната големина в зависимост от въздействието на външни фактори. Във връзка с това, от съществено значение е големината на пчелната килийка. При естествени условия размерите на пчелите се обуславят и от други по-маловажни на пръв поглед, но не без значение обстоятелства. Едно от тях е големината на работничките градящи питите. Съществува тясна зависимост между пчелите и килийките. За да се определи естествената им големина, не е достатъчно те да бъдат просто измерени на питата.  Пчелите от един рояк изграждат килийки, чиято големина е  аналогична на тази в тяхното предишно жилище.

Естествена големина на килийките

при европейските пчели

За да се получат надеждни и достоверни данни за естествената големина на работническите килийки, би трябвало да се проследят литературните източници от времето преди да настъпи масовото разпространение на изкуствените восъчни основи. Така например през 1770 в Англия Thomas Wildman измервайки броя на килийките и установява, че те варират от 60 до 66 на стъпка (305mm). Това съответсвува на диаметър от 4,62 до 5,08 mm. Други автори описват  размери между 4,7 и 5,4 mm. Най-точните данни достигнали до наши дни са тези на Thomas Cowan (1890). Авторът е измерил голям брой пчелни пити произхождащи от Англия, отчасти от Франция и САЩ. Установените от него размери, на работническите килийки са варирали между 4,72 и 5,36 mm.

Различната големина в едно семейство

Първото, което наприло впечатление са значителните колебания. Не са установени случаи, когато всички килийки са с еднаква големина, така както това е заложено при изкуствените восъчните основи. При това тези с най-малки размери от 4,7 до 4,9 mm –  са се намирали в центъра на гнездото. Именно тук през есента и ранната пролет се излюпват зимните респ. пролетните пчели. Малко по-големите килийки (4,9 - 5,2 mm)  са разположени около този своебразен център.  В тях майката снася яйца през късната пролет и лятото, когато гнездото е силно разширено, а най-големите се използуват само по изключение, при максимално развитие на семейството.  При нормални обстоятелства, те служат за складиране  на медни запаси. Поради тези причини, зимните пчели при естествени условия са и по-малки, което и обуславя по-компактното кълбо. Също така първото пило през пролетта и новоизлюпените пчели се развиват върху една по-малка площ, като по този начин се пести така нужната през този сезон топлина. Само през лятото за известен период от време има и по-едри индивиди.

Изкуствено уголемяване на пчелите

Описаното по-горе оформяне и диференциране на килийки с различни големина e продукт на една хилядолетна еволюция.  Днес когато отново се обръщаме с респект към мъдростта на природата, тази отдавнашна идея за производтво на въсъчни основи с еднакви и същевременно уголемени килийки, водещо до изкуствено уедрямване на пчелите изглежда едва ли не абсурдна. Преди около 100 години обаче, човек не е имал подобни скрупули. През периода 1895 – 1925 година почти всички крупни европейски производители на восъчни основи са уголемили килийките до около 5,5 mm, което се е запазило и до наши дни. Пчелите са били принудени да се развиват в килийки, по-големи и от тези предназначени за складиране на медовите запаси в първоначалните им жилища. Най-интересен е и факта, че липсват данни и доказателства от онова време, които по безспорен начин да посочват предимствата на по-едрите пчели. Очевидно, теоретичната аргументация е била толкова убедителна, че никой не е изискал някакво практично потвърждение -  по-висок добив или по-малка смъртност например. Смайващ е и факта, че няколко десетилетия по-късно, дори не е споменавно за изкусвеното уголемяване, като по този начин то е било едва ли не забравено. Приело се е, че разпространените в търговската мрежа восъчни основи отговарят на естествените.

Проучвания и нововъведения на Ursmar Baudoux

Професор Ursmar Baudoux от Белгия е направил много за уедряването на пчелите в Европа. Същевременно той е спечелил цяло състояние от това. Успоредно с него и много други са работили в тази насока.

През 1891 година в Белгия са внедрени восъчни основи с 920 килийки/ dm² (съответсвуващо на около 5 mm диаметър на всяка една от тях).  През 1893 година Baudoux е започнал уголемяване на работническите килийки. При това той е изобретил метод, за “разтягане, удължаване” на основите. След тяхното затопляне, ги е поставял върху гумени плоскости, които е изкривявал в различни посоки. Равномерно удължените восъчни основи са били внасяни в пчелните семейства за изграждане. Така стъпка по стъпка, пчелите са били принудени да изграждат по-големи килийки в сравнение с тези от които те са били излюпени. До 1895 година професор Baudoux е успял да “засели” пчелите върху пити с 750 килийки / dm² (съответсвуващо на около 5,56 mm диаметър). През същата година той е наредил да бъде изградена преса за производство на основи с посочените параметри. През следващите години Baudoux е достигнал до 700 килийки/dm²,  което едва ли не се е доближило до големината на естествените търтееви килийки. В някои случаи той достигал дори до 675 килийки/dm², в които семействата отглеждали все още пчели работнички. Baudoux е бил привърженик на Ламаркизма. Според тази, така разпространена по онова време теория качествата и признаците на животните, получени следствие на промени в околната среда се унаследяват. Следователно уголемяване на пчелите по естествен път не е било възможно, тъй като поколенията са отглеждани винаги в малки килийки. Eдин дяволски кръг, който би могъл бъде разцепен само чрез изкуствено уголемяване на килийките.

По-голям = по-добър ?!

С кава цел изобщо е било направено това изкуствено уголемяване на килийките ? Baudoux е направил теоретични изчисления, според които възможностите за пренасяне на нектар и мед (по обемисто медово стомахче) при по-едрите пчели са значително по-големи. Освен това, той е могъл да установи удължаване на хоботчето при своите “по-съвършенни” пчели. Според проведените от него изследвания и резултати то е  с 0,5 mm (по-дълго) при редуцирането на килийките с 50 на площ от dm². Тогава, а и до преди няколко десетилетия, се е придавало изключително голямо значение на по-голямата дължина на хоботчето. Доскоро в търговската мрежа е имало уреди, с които пчеларите а и селекционерите са го измервали. Доколкото ми е известно, eдинствено при червената детелина, като медоносно растение съществува положителна зависимост между дължината на хоботчето и добивите. Очевидно този вид паша е имала навремето огромно значние. Същевременно семействата изградили по-малки килийки и имащи съответно по-дребни пчели са се развивали по-бързо през пролетта от тези с по-едри индивиди. Явно, че способността за получаване на по-големи добиви и по-добро розвитие на семействата през пролетта на 1900 година  не е било от решаващо значение, тъй като тогава усилията са били насочени към по-късната паша и сезони.

Ползата от уголемяването на пчелите

Baudoux е публикувал изключително нашироко резултатите от своите експерименти. Той е доказал многократно, че пчелите излюпени от големи килийки са по-едри. Въпреки това, очакваното увеличаване на добивите никога не е било доказано по един безспорен начин от практиката. Много рядко, само при отделни семейства е било установено увеличаване на добива с около 10 %  и то единствено от не безпристрастна персона самият: Baudoux.

Очевидно е, че предимството от по-големите пчели за всички е било повече от безспорно и никой не е изискал доказателства за това. До 1913 година например фирмата Rietsche е продала 2500 преси с 736 килийки/dm² (5,6 mm). По-късно след 1930 година е било почти невъзможно на пазара да се намерят восъчни основи с  820 килийки/dm² (5,3 mm).

Състояние на проблема в САЩ

Макар и с малко закъснение, тази промяна настъпва и в САЩ. Дълго време там са се придържали към традиционните размери “5 килийки на цол” (= 5,08 mm за всяка една). През 1891 година в една своя книга за пчеларството Root пише, че едва ли увеличаването на традиционния размер от 5,08 mm ще доведе до един дълготраен положителен ефект. Изглежда това становище се е поддържало доста дълго. До 50-те години на миналия век размера от 5,08 mm се е приемал като стандартен в САЩ. Въпреки това, по-късно и там се е наложило уголемяването.

Въздействие на изкуственото уголемяване върху естествения градеж 

Baudoux e описал случаи, когато рояци произхождащи от семейства с по-големи килийки 700 /dm²,  са се населвали в хралупи и са изграждали естествени пити с  736 килийки/dm². Изкуственото уголемяване е оказало въздействие и при естествния строеж, макар и не 100 %.  Baudoux е съзрял в този факт потвърждение на  Ламаркизма. След като ново построяване на генерации пити при естествени  условия, пчелите постепнно са  се преустроили към изграждането на по-малки с първоначални размери килийки. Или условията на средата са оказали въздействие върху наследствеността.

Разбира се това спонтанно настъпилото намаляване на размерите на пчелите е било пропуснато от поддръжниците на уголемяването.

Промени настъпили на генетично ниво ?

Промяната на големината на пчелите по всяка вероятност си има и своя генетична основа. Тези семейства, които са се развивали най-добре на изкусвено уголемените пити, са се  развъждали с предимство, процес продължаващ повече от 100 години в Европа. По този начин се е извършила една непрекъсната селекция. В този случай би могло да се говори за селекция чрез въздействие на фактори на околната среда – уголемяване на пчелните килийки. Един пример за такава селекция е проекта на Barry Sergeant от Южна Африка. В продължение на 10 години той е успял да получи линия, изграждаща килийки с размери средно 5,2 mm, от дребните A. m. Scutellata (вид пчелна раса), чиито килийки при естествени условия са с големина от 4,6 до 4,9 mm (Gustafsson, 2001). Тъй като Barry не е използувал восъчни основи, единствения начин да постигне това уголемяване се отдало чрез извършване на избирателна селекция и развъждане. При “генетичното уголемяване” на европейската пчела би могло да се приеме, че то не е цялостно зъвршено, тъй като попаднали при естествени условия пчелите се умаляват отново, според някои изследвания до 5,3 mm. Изкуственото намаляване на размерита на пчелите е също трудно (Вж. трета част от тази поредица). През 1880 Lehzen описва тръвна намираща се в равнинната местност Lüneburger, в която работнически пчелни килийки са с големина от 4,9 до 5,1 mm.

През есента на 2002 Rainer Holsten изследва голям брой полски семейства населени в тръвни, принадлежащи на пчеларя Georg Klindworth. При това той установява, че работническите килийки са с диаметър от 5,2 до 5,4 mm. Въпреки, че изследваните пчелни семейства са произлизали единствено от естевено изградени пити, то килийките им са били с около 0,3 mm по-големи от естествените. Това би могло да е следствие на генетичното въздействие на търтеите, от чуждите пчелни смейства, упражнявано в продължение на десетки години върху семействата намиращи се в тръвни. Според Klindworth през последните 10 до 20 години полските пчели са измрели или просто изчезнали. Тъй като са останали само няколкостотин семейства в тръвни, те са били променени по генетичен път от намиращите се в околността семейства от други раси  (Buckfast Carnica). Днешните пчели населяващи тръвни показват много по-слаба от традиционната ройливост.

Въпреки проведеното широкомащабно уголемяване, все още в Европа се намират изолирани семейства с естествен градеж. Интерес представляват пчелините, които поради различни причини, за дълго време са останали без грижи от пчеларя (Фиг. 5).

Биометрия

Като се има предвид всичко това, биометричните данни касаещи големината на пчелите публикувани от Ruttner (1992) изглеждат съмнителни. Почти всички резултати за европейските раси пчели са получени след изкуственото им уголемяване (след 1930 година). За съществуването на този проблем не се споменава и дума ! Измерените стойности се приемат като “естествени за всяка раса”. Биха могли да се посочат данните за големината на пчелните килийки при различните раси пчели в Италия (по Alber 1956):

Лигустика (Ligustica) -

централна Италия

5,27 mm

Мелифера (Mellifera) – северозападна Италия

5,37 mm

Карника (Carnica) –североизточна Италия

5,51 mm

Очевидно е, че не е възможно да се прецени от кога всяка една от пчелните популации се отглежда в по-големи килийки. Тези данни засягат конкретните размери на отделните телесни части и органи. Те не отразяват обаче съотношението между тях, като например кубиталния индекс.

Наистина ли по-големите пчели са по-добри

Тежковозните коне могат да теглят много по-големи товари в сравнение с техните предшественици, които са били по-дребни. Това е бил аргументът за  извършването на съответното развъждане и селекция. Въпреки това, поставени при естествени условия в дивата природа, културните породи биха загинали много по-бързо. Те се нуждаят постоянно от храна, грижи и ветеринарномедицинска помощ.

Медоносната пчела, макар отглеждана от човек, си остава преди всичко едно диво животно, което си търси храната в природата. Струва ли си наистина тя да бъде изкуствено уголемена само защото по този начин би пренасяла повече нектар и би имала по-дълго хоботче (фиг. 3 и 4). От гледна точка на модерната теория за еволюцията на видовете, това начинание изглежда като един абсурд! Ако по-едрите пчели осигуряваха по-големи добиви, то по пътя на еволюцията, чрез есествената селекция това би било вече факт.

Парадокс на плътността !

През 1949 Müller описва теглото след излюпване на различните раси пчели и установява един “пардокс на  плътността”. Удивен той измерва, че палестинската пчела, която е с около 33 % по дребна от своята средноевропейска предшественичка е само 10 до 15 % по-лека от нея. Baudoux също описва този парадокс: уголемените пчели имат по-малко тегло, отколкото би трябвало да се очаква. Казано накратко те имат по-малка плътност от по-дребните си предци. В особенна степен това важи за летателната мускулутура, чиято маса не се увеличава според очакванията. Тъй като по-големите пчели срещат по-голяма въдушно съпротивление те летят по-бавно. Съществува предположението, че липсата на допълнителна мускулутура при уголемените пчели прави невъзможно оползотворяването на по-големото медовото стомахче. Следователно би могло да се приеме - очакваните по-високи добиви са само илюзия.

Обратно умаляване на пчелите

Dee and  Ed Lusby, съпрузи пчелари от Аризона, които в края на 80-те години са осъзнали проблемът на по-големите килийки, през 90-те години са преустроили своя пчелин от около 1000 семейство на по-малки килийки (4,9 mm). През последните години техния опит е последван и от други техни колеги.

Относно удивителното въздействие на тази промяна се разказва във част Втора.

В Третата част от поредицата очаквайте практични указания за начина на преминаването към пити с по-малки килийки

Фигури:

fig

Фигура 1: Така би трябвало да се измерва големината на килийките:  линия се поставя върху определен брой, най малко 10 и се отчита общата им дължина. Получения резултат се дели на 10 (Снимка: T. Kober)

fig2

Фигура 2: При измерването на восъчните основи (средостението) трябва да се имат предвид три измерения , тъй като килийките в една от посоките често са леко удължени. (Снимка: T. Kober)

fig3

Фигура 3: По-големите пчели изглеждат наистина добре, но дали това представлява наистина един напредък ?  (Снимка: T. Kober)