Зазимяването на пчелните семейства трябва да стане най-късно до края на октомври. Прави се преглед и пчеларят за последно трябва да хвърли един поглед върху пчелните майки и, ако се налага, някои може да бъдат подменени. Старите, износените и евентуално повредени пчелни майки през зимата може да умрат и напролет семейството да стане търтовка.

За доброто и сполучливо презимуване е особено важно количеството и качеството на медовите запаси.

Медът трябва да е нектарен, да не е кристализирал и в по-голямата си част да е запечатан. Незапечатаният мед може да се вкисне. Пчелните семейства не трябва да се оставят да зимуват на манов мед, който е богат на минерални вещества. Ако през зимата няма хубави дни и пчелите не могат редовно да се облитат, тяхното дебело черво се препълва с несмлени остатъци, пука се и пчелите умират.

Пчелните семейства в Дадан-Блатов кошер трябва да бъдат зазимени с 14-18 кг мед, а в кошерите Лангстрот Рут - с 20 киграма. Преценка на хранителните запаси се прави на око. Една Дадан-Блатова плодникова пита , пълна с мед, тежи 3-3,5 кг, но не всичките са изцяло запечатани. Обикновено пчеларят оценява другите непълни пити на око. За опитния пчелар това е един сравнително точен начин. Но по-точна преценка може да се направи като се знае, че 1 кв. дцм от пчелната пита запечатан мед от едната страна тежи 160 грама. А за още по-голяма точност може от дъсчици да се направи рамка 10x10 см, което е 1 кв. дцм и чрез полагане върху питата съвсем точно да се определят наличните медови запаси. Всяка пита не трябва да съдържа по-малко от 1,5-2 кг мед. В гнездото трябва да има и 2-3 пити с прашец.

Обикновено при зазимяването пчелните семейства в Дадан-Блатовия кошер се оставят на 7-8 пити, по-рядко на 9. Това е за силните семейства. Слаби семейства са тези с по 4-5 междурамия с пчели. Те, ако се оставят самостоятелно, има вероятност през зимата да загинат. Слабите семейства се зазимяват по две в кошер, разделени с плътна преградна дъска, прегражда се и прелката. Двете семейства успешно презимуват, защото се топлят взаимно и консумират по-малко храна.

При силните пчелни семейства питите се подреждат към едната стена на кошера - по-топлата (южната или западната), а от другата страна се поставя преградна дъска. Питите на по-слабите семейства се подреждат в средата и от двете страни се ограничават с преградни дъски.

В гнездото питите се подреждат на "свод" или "брада". На свод е когато в двата края се поставят по-пълните с мед пити, а в средата - по-празните. На това място се оформя кълбото. На брада е когато пълните с мед пити се поставят в средата на гнездото, а по-празните в двата края. Пчелите, в образуваното зимно кълбо, при движението си в различни посоки винаги ще имат досег с мед.

Върху покривните дъсчици някои пчелари поставят вестници. Практично е в покривната възглавница да се постави стиропор, който зиме пази от студ, а лете - от жега. Евентуални пукнатини по кошера се запушват. Слагат се мишите предпазители, ако не са сложени досега. Кошерът леко се накланя напред, за да се оттича водата от дъжд или от топящ се сняг. Прелката се оставя отворена 3 до 5 сантиметра.

Ако мястото е ветровито, добре е с подръчни материали да се изгради ветрозащитна стена. Проверява се оградата на пчелина и дупките се запушват, за да нямат възможност да влезнат животни. Също така се оглежда и се отстраняват клони, които при вятър могат да удрят кошерите и да причиняват безпокойство на зимуващите пчели.