Горите са прародина на медоносната пчела. Те създават една благоприятна екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства. Горите осигуряват цветен прашец и нектар от ранна пролет до късна есен. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтежа на медоносните растения. Освен това почвената и атмосферната влага благоприятства по-интензивно отделяне на нектар от цветовете в сравнение с растенията, които се намират на открити места извън горските масиви. В медоносно отношение, широколистните и смесените гори са по-ценни, защото те имат по-голямо видово разнообразие от дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж. Иглолистните гори, когато не отделят мана, нямат значение за пчеларството.

Сега ще Ви запознаем с по-важните медоносни растения в горите.

Леска-лешник (Coryllus avellana)

Леската-лешник (Coryllus avellana) е широко разпространен вид в полупланинските райони на България. Цъфтежът й започва още с първото затопляне на времето през месеците февруари-март. Тя осигурява пчелните семейства с цветен прашец, който има голямо значение за ранното им развитие. Освен големите естествени масиви с леска-лешник (Coryllus avellana) има и културни сортове, които може да се засаждат за отглеждане в градините и близо до пчелините.

Елша (Alnus)

Различните видове елша цъфтят след леската. Тя е растение от което пчелите събират прашец. Елшата вирее най-вече покрай реките и потоците и по-овлажнените склонове на планините.