Тревисти растения

В горите, освен дървесните и храстовидни медоносни растения, от ранна пролет до късна есен цъфтят и значителен брой тревисти растения. Те имат голямо значение за пчеларството. Виреят най-често в поляните покрай горите, сечищата, просеките и по-рядко се срещат в плътните горски масиви.

sinminzuhar_thumbНай-рано започват да цъфтят пролетният минзухар (Croccus) и синчецът (Scila bifolia). Те осигуряват рано напролет много от необходимия тогава за пчелите цветен прашец. Мъртвите коприви (Lamium) също имат широко разпространение най-вече в по-редките широколистни гори. Цветовете на тези видове отделят сравнително големи количества нектар и цветен прашец.

 

Освен споменатите растения през пролетта в горите цъфтят голям брой медоносни растения, които създават поддържаща паша и подпомагат развитието на пчелните семейства до настъпването на главната паша. Първи цъфтят видовете от род Мащерка (Thymus), които заемат големи площи. Независимо от това че цветовете са малки, продуктивност на нектар от цветовете им е достатъчно голяма. Видовете от род Подъбиче (Teucrium) и род Ранилист (Stachis) имат голямо значение като паша за пчелите в полупланинските и някои полски райони. Цъфтежът на тези растения съвпада с периода на главната паша.

Риганът (Oredanum vulgare) заема големи площи. Той цъфти продължително време през юни-юли, а в по-високите места до август. Риганът (Oredanum vulgare) самостоятелно или в съчетание с други цъфтящи по това време медоносни групи растения създава сравнително постоянна главна паша за пчелните семейства, от която те могат да натрупат по 15-20 кг стоков мед. Медът от риган е със светлочервеникав цвят, много ароматичен и с твърде приятен вкус.

Иглолистни видове

От иглолистните видове борът (Pinus silvestris), елата (Abies pectinata D.C.) и смърчът (Picea excelsa Wall.) и някои други нямат значение за пчеларството, тъй като не отделят нектар, а цветният им прашец е с много ниска хранителна стойност.

Някои иглолистни видове представляват голям интерес , когато по тях (главно елата и смърча) паразитират листни въшки и се получават големи количества мана, от която пчелите приготвят манов мед.