Полезна информация за Вашите пчели.Топлинен режим, хигиена и микроклимат в пчелното семейство.

Пчелите са в състояние сами да си подсигуряват всичко необходимо за нормален живот. Те сами изграждат жилището си, събират, преработват и

складират хранителните си запаси, успешно регулират температурата и влажността вътре в кошера за нормално развитие на пилото и цялото семейство през различните годишни сезони. Когато има пило в семейството, температурата трябва да е 34-35°С и относителната влажност-от 60 до 90%,
За да се намали излишният разход на топлина, при отсъствие на пило и при ниски външни температури (под14°С), пчелите образуват кълбо. Това е биологично приспособление, Възникнало в процеса на еволюцията, което им помага да оцелеят при тежките зимни условия.
Влажността в пчелното гнездо също е от важно значение за живота им и те я регулират. Когато не се донася нектар, влажността се движи в границите на 75-90%, 
По време на главната паша, когато има принос на нектар, от който трябва да се изпари излишната влага, те я намаляват на 54 до 66 %.
Важен фактор за нормалното развитие на биологичните процеси е наличието на кислород, което пчелите извършват чрез постоянното вентилиране. През зимата, когато са на кълбо, пчелите изпадат почти в анабиоза (полуживот), намаляват консумацията на кислород и забавят окислителните процеси, което е от значение да се запазят жизнени по продължително време и при нужда през пролетта да могат да възстановят своите функции. Това се получава с помощта на по-високото съдържание на въглероден диоксид (двуокис), отделен при разграждането на захарите и дишането на пчелите вътре в гнездото. Той забавя окислителните процеси в организма им.
Установено е, че в Дадан-Блатови (ДБ) кошери пчелите по-добре зимуват при отворена горна прелка и затворена долна. При многокорпусните (ЛР) е по-добре пчелите да зимуват върху допълнителен корпус с празни пити. В долната част на ДБ кошерите и в долния корпус при ЛР системата се събира въглеродният диоксид (двуокис), необходим за намаляване на окислителните процеси в пчелното кълбо, поради което те са в анабиоза и запазват жизнеността си по-продължително време.
За успешното отглеждане на пчели пчеларят трябва да познава добре изискванията им за оптимална температура, влажност и чист въздух, за да може активно да ги подпомага в тази насока.
Пчелите са студоустойчиви насекоми. Когато няма пило в гнездото, при наличие на храна те издържат и в най-студени дни, при различни условия (хралупи, скали , циментови стълбове, на открито и др). При появата на пило обаче температурата трябва да се поддържа постоянно в рамките на 34-35°С . В ранна пролет, когато дневните температури са високи 15-22°С, а нощните често са под 0°С, пчелите не успяват да покрият цялото пило и да го отопляват. Тогава останалото непокрито пило по края на питите се изстудява и загива, а една част се разболява от условно патогенни болести (доброкачествените гнилци, аскосфероза и др). Ето защо температурата и хигиената в гнездата в ранна пролет са от голямо здравословно значение за пчелите.
При модерното-разборно, пчеларство, когато пчеларят се стреми да извлече повече продукция от своите семейства, от голямо значение е постоянната му намеса за осигуряване на оптимални условия за бързото им развитие. Като се има предвид, че през зимата в едно семейство има около 10 000-15 000 пчели, а за усиления медосбор след месец и половина са нужни 50 000-60 000, пчеларят трябва да прилага системи от мерки за запазване на топлината в гнездото, като го свива, доколкото е възможно, и постепенно го разширява с оглед неговото развитие. Стесняване и затопляне, последвано от постепенно разширяване с цел запазване на топлината, както и подхранването са първите пролетни работи на пчеларя .
При продължителния затворен зимен режим на живот на пчелните семейства се създават условия за размножаване на патогенните причинители както в пчелите (поради невъзможност от очистително облитане), така и в кошера (от умрелите пчели, диарични изпражнения и други отпадъци). При първото затопляне пчелите започват да почистват гнездото, но голяма част от тях са ангажирани за донасяне на вода и прашец, затова пчеларят трябва да им помогне. Това става чрез сваляне, почистване и обгаряне на дъната на кошерите, премахване на празните и излишни пити от гнездото, разпечатване на пити с мед до пилото, затопляне отстрани и отгоре на гнездата.
Много важно условие е в ранна пролет семействата да са подсигурени с качествена храна, да им се създадат условия за запазване на температурата в гнездото, осигурени условия за вентилация и да има чиста вода за пчелите. Те не трябва да посещават разни помийни ями и отходни води, откъдето да внасят в гнездото причинителите на паратиф, септицемии, рикетциози, колиинфекции и др., които са причина за заболяване и загиване на много пчели.
Постоянна грижа на пчеларя трябва да бъде: чрез храната, водата и микроклимата вътре в кошера да създава условия за повишаване на естествената устойчивост на пчелните семейства спрямо болести и по технологичен път да намалява възможностите за внасяне на инфекции вътре в семейството. Това се постига чрез системното прилагане на съответни технологични практики, съобразени с биологичните изисквания на пчелното семейство.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов
Още за пчелите: