Полезна информация за Вашите пчели.Поведение и разпределение дейностите в пчелното семейство.

Пчелите са смятани за едни от най-разумните видове на нашата планета. Те имат норми и ги

спазват строго. Имат право на избор и го прилагат. С пряко „гласуване" чрез бръмчене те решават кога да сменят своята майка и я сменят. Благодарение на своята изрядна организация насекомите (пчели, оси, мравки, хлебарки и др.) ще останат да съществуват и след изчезването на такива видове като бозайниците (след около 5 милиона години), смята руският биолог Виктор Долник.

Разпределението на дейностите в пчелното семейство са в зависимост от възрастта на пчелите и нуждите на семейството. Най-младите -до 3 дни, пчели почистват килийките и ги полират с прополис, за да може майката да снася в тях. От три до петдневна възраст изпълняват функциите на кърмачки и изхранват - 3 до 6 дневните ларви, Като при­готвят млечице от прашец и мед. Пчелите от 5 - до 8 - днев­на възраст, когато имат вече добре развити горно челюстни жлези и отделят маточно млечице, изхранват ларвите от едно до тридневна възраст и майката по време на снасяне на яйца. Това продължава до 8-10 - дневна възраст, когато след развитието на восъчните им жлези, започват да изграждат питите, приемат нектара от пчелите събирачки, складират го в килийките, вентилират въздуха, охраняват гнездото и извършват всички останали дейности в семейството. След 18-20 - дневна възраст стават външни пчели, събират и до­насят в кошера нектар, прашец, вода и прополис и към 40-45-дневна възраст умират.

Поради голямата пластичност на пчелното семейство горното разпределение не винаги се спазва най-точно, всичко зависи от сезона и нуждите в семейството. При добра паша за събирачки излизат и по-млади пчели, а при рояците и по-старите участват в изхранването на пилото и изграждането на питите.

Пчелното семейство, може да живее неограничено във времето. Постоянният обмен на индивидите в семейството и строго разпределената дейност на всеки индивид, в зависимост от предназначението и възрастта му, определят цялостния облик и жизнеността на семейството.

Всяко пчелно семейство притежава индивидуална семейна способност за съпротива на неблагоприятните влияния. Способността за възстановяване е отбранителна, насочена към запазване на пчелното семейство, реакция срещу бързо измиране на пчели, която може да компенсира числените загуби на отделна възрастова група. Младите пчели упражняват тази регулаторна дейност, като чрез засилване храненето на майката я принуждават да увеличи снасянето на яйца, съобразно размера на щетите.

Друга отбранителна възможност на пчелното семейство се състои в инстинкта за почистване, наи-вече на килийките и целият кошер от всичко, което е вредно за семейството, да се осигури място за снасящата яйца майка и да подготвят килийки за натрупване на храна (мед и прашец). По такъв начин пчелите извършват една идеална дезинфекция на местата, където се отглежда пилото-бъдещото потомство.

През целия си живот пчелното семейство е изложено на въздействието на благоприятни и неблагоприятни вътрешни и външни фактори. Вътрешните се обуславят от различни болестни изяви. Външните фактори са по-силни и действат неблагоприятно на пчелите и се означават като фактори на околната среда. Те се определят, от една страна, от природата, а от друга, от действията на човека в стремежа му за добиване на повече продукция.

Съвкупността от всички малки или по-големи вредни влияния на околната среда върху пчелното семейство през хилядолетията са причина да си изработи свои специфични реакции, изразени в инстинкти за:

1.  Размножаване, който е биологично заложен у всеки жив организъм, осигуряващ възпроизводството и оцеляването на вида;

2.  Произвеждане на майка при загубване или умиране на старата, което е жизненоважен инстинкт с оглед оцеляването на семейството и става чрез залагане на маточници;

3.  Изхранване на майката-този инстинкт е толкова си­лен, че последната капка храна последната жива пчела пре­дава на майката преди да умре. Защото майката е, която продължава живота на семейството

чрез снасянето на яйца. Когато пчелите почувстват, че семейството отслабва, те започват да хранят по обилно майката и тя увеличава снасянето на яйца и обратно;

4.  Почистване и хигиенизиране на гнездото са от много голямо значение за опазване на здравето на отделните индивиди и на семейството като цяло;

5.  С изхвърлянето навън на отделените екскременти и на умрелите, болните и остарели пчели се изхвърлят всички мръсотии и заразни агенти далеч от гнездото и се предпазват останалите от заразяване;

6.  При вентилирането се отстраняват вредните газове от жизнената дейност на пчелите в гнездото и се създава нормален микроклимат;

7.  Събирането и преработването на нектара и прашеца е жизнено необходимо за изхранването на ларвите и за поддържането на нормална температура в гнездото и енергията на всички индивиди. Без храна и вода е немислим животът на нито един организъм;

8.  Събирането на прополис и полиране на килийките с ог­лед дезинфекцията им, както и заклейване на всички цепна­тини и пролуки на кошера, замазване на вмъкнали се и убити мишки и други врагове са също хигиенни инстинкти;

9.  Изграждане на жилището - питите, с отделяния от тях восък за отглеждане на пилото (младото поколение) и складиране на хранителните запаси;

10.  Защита от големи студове, чрез скупчване на кълбо и изпадане в анабиоза с цел запазване жизнеността на индиви­дите за по-дълго време (4-5 месеца);

11.  Защита на гнездото от нападения на врагове и чужди пчели с цел ограбване на хранителните запаси. Този инс­тинкт е много силно развит;

12.   Ориентиране  в  пространството,  инстинкт,  който осигурява завръщането в собственото семейство на всеки излязъл от там и летял на различно разстояние индивид (пче­лите до 3 Км, търтеите до 5-6, майката до 10-15 км);

13. Предаване на информация от намерилите нектар-отделящи насаждения на останалите пчели чрез специфични танци вътре в кошера, като ги ориентират спрямо слънцето;

14.   Предаване  на информация от пчелите разузнавачки при търсене на ново жилище за настаняване на излязъл рой;

15.  При ужилване миризмата на отделената отрова от пчелата бързо се разпространява сред другите пчели в се­мейството и те се втурват да защитят гнездото .

Разглеждайки поотделно всички тези поведенчески реакции се установява колко точно и целесъобразно са заложени всички необходими действия за поддържането и оцеляването на семейството и вида.

Пчелите така са настроили своите „биологични часовни­ци", че много добре чувстват пролетното увеличаване на деня и още от края на януари и началото на февруари започват да консумират повече мед и повишават температурата в гнез­дото от 15°-20° С на 34 -35° С-необходими за отглеждането на пило. В същото време те започват да хранят по-усилено майката, като по този начин я принуждават да снася яйца. колкото денят се увеличава, времето се затопля и започва цъфтежът на първите цветове , толкова и пчелното семейс­тво нараства на брой пчели. Появяват се и първите търтеи-;нужни за оплождане на майките. Семействата се развиват във възходяща степен до края на юни и, ако са оставени на свобода започват да се роят, т.е. да се размножават. След като денят започне да намалява (след юни) и роевият нагон затихва. Този инстинкт е много добре „съобразен", защото младото пчелно семейство трябва да има достатъчно време и възможност да изгради своето жилище от пити, в които да отгледа достатъчно млади пчели, способни да посрещнат и преживеят през зимата и се запаси с нужната храна (мед и цветен прашец).

Тази биологична особеност е толкова добре стикована с природните условия, че трудно човек може да я разгадае и осмисли.

Всички тези наслоявани с хилядолетията, отначалото като условни, а по-късно и като безусловни рефлекси, са се закодирали като трайни инстинкти във всеки един индивид и всеки според биологичното си предназначение изпълнява функциите си в семейството, даже с риск за живота си. При ужилването на неприятеля пчелата умира. При оплождане на майката търтеят също умира.
Изрядната организация на съществуването на пчелите е била обект на изучаване от много учени. Утописти от сред­ните векове са правили неуспешни опити да се устрои човешкото общество по подобие на пчелното семейство.

Трябва да се отбележи.че броят на пчелите събирачки не е пропорционален на общата им маса в семейството - колко­то е по-силно семейството, толкова по-голям процент пчели са събирачки. При 10 хиляди пчели събирачките са 2 хиляди (20%), при 20 хил. -5 хил. (40%), при 40 хил.-20 хил. (50%), а при 50 хил.-ЗО хил. (60%). За такава многочислена армия от пчели е нужна и съответната по количество храна, което понякога не се отчита реално.

Само силните семейства имат голяма армия от пчели събирачки на нектар и прашец, в резултат на което са по-продуктивни и икономически изгодни. Затова за главната паша слабите семейства задължително се обединяват.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов


Още за пчелите:

Agro-CONSULTANT.net

Агро Борса