Всичко за пчеларството.Нов научен проект за качеството и безопасността на пчелния прашец.

През последните години изискванията на консуматорите по отношение на пчелните продукти се завишиха. Особено нарастна ролята на някои от пчелните продукти не само по отношение на превенцията на различни заболявания при човека (напр. пчелния прашец), но и като терапевтично средство срещу редица микроорганизми, борбата с които през последните години става все по-затруднена (напр. пчелното млечице).

През настоящата година стартира нов научен проект на Тракийския университет със съдействието на Пчеларски център-Южен на тема: ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И IN VITRO ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ МУЛТИРЕЗИСТЕНТНИ ЕНТЕРОБАКТЕРИИ, с ръководител - доц. Динко Динков.

Проектът има две основни задачи - микробиологични проучвания на пчелния прашец и определяне на възможността за повлияване от пчелното млечице и някои видове пчелен мед на устойчиви на антибиотици чревни бактерии.

Какво наложи извършванията на микробиологични проучвания на пчелния прашец?

Този въпрос доби особена актуалност особено през последните години с все по-масовото приложение на някои от пчелните продукти като пре- и пробиотици със съществена роля по отношение на човешкото здраве. Към момента са известни множество научни проучвания по отношение на позитивното въздействие на пчелния прашец при нарастване и възпаления на простатата, както и като допълнителен източник на витамини, микро- и макроелементи при редица недоимъчни състояния. Все повече са изследванията в световен мащаб и по отношение на пчелното млечице, което се счита за високоефективно средство за повишаване на защитните сили на организма, но поради възможността от трудни за предвиждане преди прием от човека алергични реакции не се препоръчва или се забранява за употреба от страна на лекарите в много страни по света. В същото време остава недоизяснен и отворен за науката въпросът за възможността чрез консумацията на някои нетермичнообработените пчелни продукти като например пчелния прашец, да се достигне до хранителни токсикоинфекции или интоксикации (чревни заболявания) при човека в резултат на приема на надпределни количества микроорганизми, попадащи в продукта при неправилна първична обработка.

Съгласно съвремената нормативна уредба у нас "цветен пчелен прашец" е продукт, събиран от медоносните пчели от цветовете на растенията и отнеман от кошничките на пчелите посредством прашецоуловител (Наредба Ė 9 от 22 юни 2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти). В цитираната наредба се регламентират следните изисквания към производството на продукта: изсушаването да се извършва в сушилни с автоматично управление на температурата, така че температурата да не надвишава 45 °С и да се осигурява остатъчна влажност 8 - 12 %; вакуумирано опаковане в полиетиленови пликове и съхранение при температура от 0 до 4 °С. Съгласно чл. 45 от Наредба 9, ал. 1: Цветен пчелен прашец се приема съгласно изискванията на одобрена техническа документация и се съхранява до една година в пчелините и преработвателните предприятия в сухи и чисти помещения при температури от 0 до 4 °С; ал. 2 : Цветен пчелен прашец се опакова в херметически затворени полиетиленови пликове, алуминиево фолио или друг вид опаковки, разрешени за хранителни цели.

Като практика от дълги години в страната, включително и след влизането в сила на Наредба Ė9, пчелният прашец се произвежда, преработва, опакова и предлага обичайно от пчеларите на базари и изложения на пчелни продукти, където рядко се виждат изискваните от наредбата хладилни витрини, осигуряващи хладилни условия на продукта от 0 до 4ºС. На тях пчелният прашец може да се види, както вакуумно опакован, така и в невакуумни полиетиленови опаковки, обичайно без етикети описващи производителя, основните съставки на продукта (мазнини, белтъчини, въглехидрати и др.), условия за съхранение при потребителя и указания за срок на употреба:”Най-добър до...”.

Често в разрез с изискванията към храните на потребителите се предоставят в напечатан вид допълнителни материали, от които не са ясни източниците на информацията указваща начина на приемане от човека. Липсва и задължително необходимата за потребителите информация: «Продуктът не се препоръчва при хора, алергични към цветен прашец и други пчелни продукти, както и при деца под 1 г. възраст». Чрез обикновено предоставяните препоръки за употреба се създава впечатлението, че продуктът представлява дори лекарствено средство, което представлява подвеждане на потребителя, когато става въпрос за пчелен прашец, който е по същество продукт с препоръчителен дневен прием в минимални количества само от неалергични хора и при деца над едногодишна възраст.

При внимателен преглед на съвременните законодателни изисквания у нас към пчелните продукти (Наредба 9), както и на ОН 2567111 от 1991 г., регламентираща в миналото изискванията към цветния пчелен прашец, не се констатират регламентирани конкретни микробиологични изисквания към продукта, които понастоящем са водещи за гарантиране на безопасността на хранителните продукти. Следва да се посочи също, че с влизането в сила на изискванията на Наредба Ė26 за директни доставки на фермерски продукти също с особена актуалност се поставя въпросът относно гарантирането на микробиологичната безопасност на пчелния прашец.

В Европейски мащаб проблемът също е особено актуален. При преглед на микробиологичните критерии, заложени към хранителните продукти с Регламент 1441 от 2007 г. се установява, че не фигурира посочването на пчелния прашец, което прави въпросите относно неговата микробиологична безопасност за потребителя особено актуални не само в национален, но и в европейски аспект. Спешно се налага да се предвиди и съобразяване на етикетирането на реализирания на пазара пчелен прашец с актуалните нормативни изисквания на Регламент 1169/2011, влизащи в сила от 13.12.2014 г., съгласно които освен достатъчно информация за потребителите относно съставът на продуктите, следва да се посочват и изисквания за употреба, включително препоръчителен дневен прием спрямо ежедневните нужди на организма.

В настоящия момент изследванията на пчелните продукти в страната се извършват в акредитираните от БСА лаборатории към БАБХ. В тях все още няма въведени конкретни микробиологични изследвания за пчелния прашец, което затруднява обективната преценка от страна на контролните органи на тяхната безопасност за консуматорите.

В същото време някои европейски специалисти предлагат подробни качествени изисквания, както и критерии за безопасност на пчелния прашец, които за да бъдат приложени и у нас, следва да има достатъчно научни доказателства за тяхната целесъобразност и обоснована конкретика при регламентирането на съответните методи за изследване, както и на критериите за интерпретиране на резултатите.

Всичко гореизложено наложи да бъдат проучени задълбочено микробиологичните изисквания и критерии към пчелния прашец от нашата страна.

Как можете да се включите в научния проект?

Проектът изисква изследването на голям брой проби, с оглед получаване на статистически значими резултати. Отпуснатите от Тракийския университет средства за двете години на проекта се предвижда да се изразходват основно за консумативи и хранителни среди за провеждане на микробиологичните изследвания. Няма възможност за предвиждане на допълнителни средства за закупуване на проби, поради което членовете на научния колектив изказват предварително благодарността си на пчеларите и търговските обекти, които биха изявили желание да се включат в проекта чрез предоставяне на проби. С това те ще подпомогнат осъвременяването на научните познания, както и на законодателната база по отношение на качествените изисквания и критериите за безопасност на пчелния прашец в нашата страна.

Желаещите пчелари и търговски обекти събиращи и реализиращи на пазара пчелен прашецбиха могли да предоставят проби от около300гр. НЕИЗСУШЕН пчелен прашец от пчелини и ИЗСУШЕН пчелен прашец от търговски обекти.

Важно изискване към пробите е те да са получени в чисти местности, т.е. да е гарантирана липсата на интензивно земеделие, индустриални замърсители, както и натоварени пътища, които следва да са на разстояние минимум 3 км от пчелина. На пробите или в съпроводителното писмо задължително трябва да се посочват населеното място и географското положение на района, от който са получени. Пробите прашец не трябва да са сушени преди това, а веднага от прашецоуловителя да са поставени в нови полиетиленови торбички, в които да се изсипва прашеца директно от прашецоуловителя и те да не се отварят повече. При изпращане на проби от специализирани търговски обекти, реализиращи пчелен прашец в случай на малки опаковки, следва да се комплектова сборна проба с общо количество от 300 гр.

Пробите трябва да са добре етикетирани - на етикета да е посочено името на пчеларя, пчелин с рег. Ė, (търговския обект-адрес),телефон за връзка, географска местност (пр. Същинска Средна гора (карловска котловина), подножието на южните склонове на Стара планина или Сърнена Средна гора (казанлъшка и горнотракийска низини), броят на пчелните семейства от пчелина, преобладаващата растителност в района, дата на получаване при пчеларя.

Съхранението на пробите следва да е минимално при пчеларя, т.е. веднага да се изпращат на горепосочения адрес или ако се съхраняват на място това да е за няколко дни и задължително в плътно затворени съдове в хладилник. Планира се изследванията да започнат не по-рано от м. юни и да продължат до края на 2015 г.

Желаещите пчелари и търговските обекти, реализиращи пчелен прашец от горепосочените географски области могат да изпращат проби и да се включат в проекта до 20 май 2014 г., като ги изпращат с куриер ЕКОНТ или др. на следните адреси:

Тракийски университет

Студентски град

Доц. Динко Динков

6000 гр. Ст. Загора

Тел:042 699539

GSM 0889985416

Или

ПЧЕЛАРСКИ ЦЕНТЪР-ЮЖЕН, гр. Стара Загора (гр. Стара Загора, кв. ,,Кольо Ганчев "ул. ,, Райна Кандева " 66 А, Тодор Иванов).

След приключване на проекта през 2015 г., със съдействието на Пчеларски център-Южен и Тракийския университет се предвижда организирането на лектория, където ще бъдат поканени участващите пчелари, контролните органи от БАБХ и представители на широката общественост , на която ще се представят получените научни резултати ще се предложат характерни параметри за качество и безопасност, както и указания при етикетирането и представянето на пчелния прашец пред потребителите. В резултат на проучванията ще се предложи на Комисията по земеделие и храни към МС да приеме съответни промени в Наредба Ė9, конкретизиращи качествените изисквания и критериите за безопасност на пчелния прашец в РБългария.

Поради възникналата в настоящия момент възможност за изследване на част от пробите и в международно акредитирана лаборатория по най-съвременни показатели, вкл. наличие на токсини и др., молим за изпращане на първите проби до 20 май 2014.

Доц. д-р Динко Динков, Тракийски университет


Източник: fermera.bg