Всичко за пчеларството.

Нискотрудоемка технология за отглеждане  на пчели.

Колкото повече са пчелите - толкова по-ефективна е работата на семейството

Д-р Пламен Христов, Институт по животновъдни науки
От възникването на разборното

пчеларство до днешни дни, в учебниците и в пчеларското производство се изучава и практикува т.н. индивидуално, експертно пчеларстване. При него работата с отделните пчелни семейства е конкретна и специфична, провеждат се множество прегледи, стеснявания, разширения, подхранвания и ред. др. Подобно е положението и в повечето европейски страни (Гърция, Сърбия, Франция, Германия , Русия и др).
Единични публикации относно промишлените технологи и техните елементи се откриват рядко в периодичните издания и някои учебници. Десетилетия по-късно обаче, подходът при пчеларстването остава непромен. Например към днешна дата 85% от кошерите в България са Дадан-Блатов модел и то от най-стария!
Днес, условията за това производство се променят - налице е световна тенденция към намаляване на броя на заетите с пчеларство и поради нарастване на средната възраст на пчеларите се налага преосмисляне и актуализиране и на класическите, и на промишлените методи.
А) Основните биологични предпоставки за реализиране на продуктивния потенциал на пчелните семейства са:
І. Разкриване на възможностите за управление на силата на семействата.
1. Значение на силата на семействата за тяхната продуктивност
Количеството на пчели в семействата се причислява към основните предпоставки за реализиране на биологичните възможности за медосбор. Един от първите опити, доказал това е проведен от Фарар (1927). Установената от него зависимост е изразена с числови стойности така:
От приведените данни се вижда, че според степента на увеличаване на числеността на семействата, донесеният мед нараства и като абсолютна стойност, и на единица пчели. Таранов (1952) за условията на Русия потвърждава тези резултати и дори установява още по-ясни разлики.
Тези данни дават прицелните стойности за силата на семействата, които трябва да се постигнат за главната паша. Счита се (Радоев 1998), че минималната сила на семействата , за да дадат стокова продукция от мед трябва да е поне 4,5 кг пчели. Семейства над 6 кг пчели се саморазпадат и дават относително по-ниска продуктивност.
Освен това силните семейства имат по-висока интензивност на нарасване. При тях първият етап на пролетното развитие - етапа на смяната на презимувалите пчели, протича без характерното заслабване на семействата. Вторият период, етапът на интензивно нарастване, е по-къс и семействата по-рано попадат в периода на натрупване на млади пчели. Благодарение на това, те могат да използват всяка ранна паша.
През периода на главна паша пчелите от силните семейства живеят с 15-17% по-дълго (Таранов, 1961), пренасят с около 20% повече нектар в медовото си стомахче, имат по-добре развита мускулатура и размер на крилата (по Бижев, 1985), по-дълго с 8% хоботче (по Радоев 1998).
През зимата те значително по-ефективно регулират микроклимата си и оползотворяват храната до два пъти по-ефективно- 1,9кг мед консумиран от една  междина пчели при слаби семейства, спрямо 1 кг при силни (Бижев 1985). Подобни резултати дават Старобагатов (1931), Рябокин (1938), Нестероводский (1948), Левенец (1952) и др., а подмора е 3 пъти по-малък (Бижев, 1985).
Есков,(1992) установява, че семейства съставени от 12 000 пчели отделят средно 10,6 Вт/час, а тези с 30 000 пчели - 17,7 Вт/час. Преизчисляването на 10 000 пчели това съставлява 8,8 спрямо 5,9 Вт/час. Съдейки по топлоотделянето, намаляването на отделянето на енергия от една пчела, с увеличаване на тяхното количество в семейството на практика се прекратява, когато масата на пчелите достигне 3 кг. Автора счита, че тази маса на пчелното семейство е оптимална за поддържане на микроклимата през зимата.
От тези данни е видно, че само силни семейства могат да реализират максимално ефективно продуктивните си възможности.