Полезна информация за домашните птици.Фактори, от които зависи успехът при гушенето на гъските.


Успехът на гушенето зависи на първо място от породата гъски. Засега за производството на черен дроб в различните страни се използват различни породи гъски. Във Франция след провеждане на много опити е установено, че най-добри резултати се получават при угояване на кръстоски между ланденската и герската гъска (герската гъска е отродие на тулузката). В Израел се използват кръстоски между тулузката и емденската гъска. В европейските страни, които се занимават с тази дейност, се използват местни породи, подобрявани с културни породи, като емденска, рейнска, бяла италианска и др.

Вторият фактор, от който зависи успехът при гушенето, е подготовката на гъските през време на растежа преди гушенето. Гъсетата, предназначени за гушене, трябва да се хранят нормално, за да се развият физически добре.

Възрастта на гъските е също от голямо значение при гушенето. В някои страни гъските се гушат, след като навършат 8-10-седмична възраст. При нашите условия местната бяла бенковска гъска може да бъде гушена от 80-дневна възраст. По-тежък черен дроб се получава, ако гушенето на гъските започне на 140-дневна възраст.

Влиянието на пола не е от съществено значение. Смята се , че женските се гушат по-бързо и по-добре, но доказателство за това няма.

Сезонът като фактор също оказва влияние. Най-благоприятно време за гушене е периодът от юни до декември. След това започва разплодният период и гушенето на гъските не е целесъобразно и рентабилно.

За успеха на угояването някои автори препоръчват на гъските да се дават по време на угояването витамин С и В-комплекс. Добавката на сода бикарбонат допринася за неутрализиране киселинните продукти от обмяната в организма, особено през втората половина на гушенето.

Въпросът за добавките не е безобиден и не бива да се злоупотребява с някои препарати, забранени със закон в някои страни (антибиотици и стимулатори за растеж). Основното е угоителят да добие опит в техниката на гушене, да е наблюдателен и сам да определя състоянието на угоеност на всяка гъска, като подхожда индивидуално за момента на клането на гъските.