Полезна информация за домашните птици.Отглеждане на гъсета. Преди да бъдат закупени или излюпени гъсетата, помещенията се почистват и дезинфекцират. Хранилките и поилките

се измиват и също се дезинфекцират.

Малките гъсета до 2-3-седмична възраст се отглеждат в отоплявани помещения. При подово отглеждане на гъсета за постеля се използва талаш или дървени стърготини. Сламата не е много подходяща, защото плесенясва и причинява заболяването аспергилоза. Хранилките и поилките се разполагат по средата на помещението върху плитки ламаринени тави, за да се избягнат разпиляването на храната и навлажняването на постелята. Много важно е при каква температура ще се отглеждат гъсетата от излюпването им до 20-25-дневна възраст. От първия до третия ден температурата на 10-15 см височина от пода трябва да бъде 26-24°С, от шестия до десетия ден тя трябва да бъде 23-20°С, от единадесетия до петнадесетия - 20-18°С и от шестнадесетия ден - 18-16°С.

При използване на изкуствени майки температурата в помещението може да се поддържа 18-22°С, а под изкуствените майки - 26-32°С в зависимост от височината, на която са поставени нагревателните тела.

След навършване на 7-10-седмична възраст гъсетата може да се пускат в малки слънчеви дворчета. При наличие на добро пасище те може да го използват. Пускането им на водни басейни - блата, езера, малки и големи язовири, реки и др. - може да става в ранна пролет след навършване на 28-30-дневна възраст, а през летните месеци - на 20-дневна възраст.

Нормалната гъстота при подово отглеждане на гъсетата е до 10-дневна възраст 10, от 11- до 20-дневна 8, от 21- до 30-дневна 7 и след това по 2-4 гъсета на 1 м2 от подовата площ.

Особено внимание се обръща на влажността в помещението. В никакъв случай не трябва да се допуска прекомерна влажност. Помещението трябва да се проветрява редовно. Светлинният ден за него трябва да бъде между 14-16 часа. При електрическо осветление на 1 м2 от подовата площ трябва да се осигури осветление 1,5 вата.

Фронтът за хранене в края на растежния период трябва да бъде 18 см на гъсе, а фронтът за поене - 2,5-3 см.

След 25-30-дневна възраст гъсетата вече се отглеждат в неотоплявани помещения, но под навеси.

За да станат годни за клане, гъсетата трябва да бъдат добре оперени. За кланично зрели се смятат онези гъсета, на които по корена на оскубаните пера не остава кръв. Ако няма дребни капчици кръв, гъсето е годно за клане.

Гледане на гъсета с мътачки и в инкубатор

При люпенето на яйцата под мътачка по-рано излюпените гъсета се прибират и се поставят на топло място. След като всички гъсета се излюпят, те се оставят майката да ги води. Една гъска може да води до 15 гъсета.

Новоизлюпените под мътачка гъсета не се пускат свободно из двора. В по-ранна възраст те също се отглеждат в затоплено помещение при температура на въздуха 18-20°С. При по-ниски температури те намират подслон под майката. В по-топли дни се пускат в ограничени дворчета. Пускането им във вода трябва да става след 20-дневна възраст.

При излюпване на гъсетата с инкубатор или при събиране на гъсетата от две майки под една, те трябва да се поставят под майката най-късно на 3-4-дневна възраст, и то нощем. Добре е в този случай майката и гъсетата да се напръскат със силно миризлива течност, за да ги приеме като свои.

Хранене на гъсета

От факторите, които влияят върху растежа на гъсетата, на първо място стои храненето.

Храненето на гъсетата започва веднага след излюпването. Гъсетата може да се захранят с препечен хляб или със смеска от равни количества царевично, ечемично и овесено брашно (пресети), навлажнени до състояние на пръхкавост. Към тази смеска на 10 гъсета се добавят по 1-2 сварени и натрошени жълтъка.

След 3-4-дневна възраст гъсетата може да се хранят със специално приготвена смеска. При наличие на собствени фуражи може да се приготви смеска със следния състав: 55% царевична ярма, 15% ечемична ярма (пресята), 10% пшенични трици, 5% трупно брашно, 10% слънчогледов шрот, 3,5% люцерново брашно, 1% креда (мидено брашно) и 0,5% готварска сол.

В плитки, но широки хранилки на гъсетата се насипва пръхкава, мека храна, навлажнена с вода или обезмаслено мляко. Брашнената смеска може да бъде размесена предварително със ситно нарязана зеленина (коприва, зелена люцерна, детелина и др.) при съотношение 3 части смеска към 1 част зелена храна. Поднася се такова количество на гъсетата, че да бъде изядено за 15-20 минути. Първоначално дневната дажба се дава на 7-8 пъти. Едновременно с това в специално направени яслички може да се слагат зелени фуражи, които гъсетата ядат с голяма охота. Количеството изядени зелени фуражи може да превишава до 6 пъти количеството на концентрираната храна.

Най-доброто указание за правилното хранене на гъсетата за месо е живото им тегло. В зависимост от възрастта им средното живо тегло в грама в края на десетдневката е, както следва:

Възраст в дни Тегло 1-10 181 11-20 401 21-30 919 31-40 1279 41-51 1953 51-60 2608 61-90 3563 91-120 4386 121-150 4450

На разположение на гъсетата винаги трябва да има чиста вода за пиене.

Хранене на гъсета за разплод

Гъсетата, които ще се оставят за разплод, до завършване на растежа си обикновено се отглеждат заедно с гъсетата, предназначени за угояване и клане. За разплод се оставят най-добре развитите и с безупречен екстериор гъсета. На 2-3 женски се оставя по едно мъжко. Гъсетата за разплод се хранят обикновено 2 или 3 пъти дневно в зависимост от пасището - сутрин и на обяд с мека храна, а вечер им се дава зърно. През целия ден те могат да използват пасищата и водоемите. При оскъдна храна на пасището вечерното хранене трябва да бъде по-обилно.

, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));