ЛЮЦЕРНОВО БРАШНО

За нуждите на фуражната промишленост обикновено се използва изсушена с топъл въздух суровина. За получаването на висококачествен сух продукт особено значение има използването на съвременни сушилни и спазването на технологичния режим на сушенето.

Изсушената вече люцерна се смила допълнително обикновено на чукова дробилка с отвори на ситото 4-6 мм. Към полученото люцерново брашно е желателно да се добави антиоксидант, който допринася за запазване хранителните качества при съхранението на брашното. Препоръчва се и добавката на 0 , 5 - 1 , 0 % мазнина, която намалява разпрашаването.

Топлинно изсушеното (дихидратирано) люцерново брашно може да се използва като източник на протеин, минерални вещества и витамини. Установено е, че изхранването на висококачествено люцерново брашно и в малки количества подобрява продуктивността на животните. Споменава се за наличието в този фураж на неидентифицирани фактори, които ускоряват растежа на младите животни.

При анализа на около 40 партиди люцерново брашно, предоставено за нуждите на фуражната промишленост, е установено 1 8 , 2 - 1 7 ,4 и 18,4% суров протеин в сухото вещество средно за три последователни години. Диапазонът на вариране при изследваните проби е значителен - от кръгло 14 до 23%. Тези различия показват необходимостта от директно определяне на протеина във всяка от използуваните партиди люцерново брашно.

Аминокиселинният състав на протеина в люцерновото брашно запазва относително постоянство.

ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

Към тази група се отнасят млякото и отпадъците от преработката му - обезмаслено мляко, мътеница, суроватка и цвик, отпадъци от кланиците, месопреработването, рибно-консервната промишленост, екарисажите и др.

Храните от животински произход се отличават в повечето случаи с високо съдържание на белтъчини и с високо качество на белтъчините. Тези храни имат благоприятен минерален състав и съдържат някои витамини главно от групата В, витамините А, Е и др. Използват се предимно за млади животни. В дажбите се включват в количество, което осигурява балансирането им по протеин и незаменими аминокиселини

Обезмаслено мляко. Получава се след отделяне на маслото от пълноценното мляко. В него остават всички хранителни вещества с изключение на мазнините и мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К.

Обезмасленото мляко се използва в свежо състояние или след изсушаване като компонент в млекозаместители и предстартерни смески. В 1 кг се съдържат средно 330 г протеин и 440-500 г млечна захар. В комбинираните фуражи за бозайници и подрастващи прасета или съответно предстартерни и стартерни смески се включва обикновено до 10 и до 5 %, а свежото мляко се дава на воля като поило (внимание - да се изхранва в къси срокове!).

Мътеница. Това е отпадък при отделяне на маслото от сметаната в млекопреработвателните предприятия. По състав е близка до обезмасленото мляко и се използва като храна за младите животни по същия начин.

Суроватка и цвик. Суроватката се получава при производството на сирене. Съдържа млечна захар и голяма част от минералните вещества и витамините от групата В на млякото. Свежата суроватка се дава на млади животни и угоявани свине, а изсушената е компонент на млекозаместители и предстартерни смески.

При получаване на извара, която представлява главно белтъчини от суроватката, остава цвик. Използува се както суроватката. Количествата за изхранване съответствуват на тези за обезмасленото мляко.

Рибено брашно. Получава се при преработката на риба и рибни отпадъци. Богат източник е на висококачествени белтъчини - средно 600-650 г/кг и повече. Белтъчините съдържат всички незаменими аминокиселини в благоприятно съотношение. Количеството на лизина в 1 кг брашно е средно 45-50 г, а на метионина и цистина - 20-25 г. При използване на рибено брашно с високо съдържание на мазнини се влошават вкусовите качества на животинските продукти - придобиват миризма на риба.

Рибеното брашно е богато с минерални вещества и витамини.

Трябва да се има предвид, че понякога рибеното брашно може да съдържа готварска сол над 5 % и да предизвика отравяния и смъртност, особено при младите животни.Рибеното брашно у нас е скъп и дефицитен фураж и се използва в минимални количества. Най-често се включва в размер на 2-5 % от комбинираните фуражи за свине.

Месокостно (трупно) брашно. Получава се при преработването на цели трупове на умрели животни или на негодни за консумация месни продукти с костите. Суровината се обработва с пара под налягане за извличане на мазнините, а остатъкът се изсушава и се смила. В зависимост от качеството на суровината и на прилаганата технология за производство полученото брашно може да има различно качество. Месокостното брашно има високо съдържание на белтъчини - 450-500 г/кг По качество белтъчините отстъпват на тези в рибеното брашно, но съдържат всички незаменими аминокиселини, макар и в по-малки количества. Количеството на лизина е 25 г/кг, а на метионина и цистина - средно 11 г/кг. Месо-костното брашно е добър източник на минерални вещества, особено на калций и фосфор, които са и в подходящо за храненето на животните съотношение. Това се отнася и за някои витамини от групата В. На животните се дава приблизително в същите количества както и рибеното брашно.

Кръв и кръвно брашно. Кръвта е един от най-ценните кланични отпадъци, които се използуват като храна за животните. Съставлява 5-8 % от масата на животните. Сухото вещество на кръвта съдържа над 90 % белтъчини с добър аминокиселинен състав. Свежата кръв е нетрайна и трябва да се използва бързо като добавка към концентрираните фуражи. Най-добре е да се обработва термично или да се изсушава - кръвно брашно. Кръвното брашно съдържа над 800 г/кг белтъчини и средно 65 г/кг лизин. В смеските за свине се включва в размер до 4 - 5 %.

КУХНЕНСКИ ОТПАДЪЦИ

Съставът и хранителната стойност на кухненските отпадъци варират в широки граници. Ориентировъчно те съдържат около 80 % вода и 30-40 г/кг протеин. Кухненските отпадъци се развалят бързо и трябва да се използват в къси срокове. Стопанското им значение се определя основно от количествата, които се осигуряват. Много важно е да се организира правилно събирането и използването им за хранене на животните. Голямо значение има чистотата на кухненските отпадъци - да не се допуска наличие на стъкла и други опасни за животните механични примеси. За да се избегне опасността от зарази, пренасяни чрез тях, наложително е да се обработват термично. Това може да се извърши чрез автоклавиране за 30-40 минути или чрез обикновено варене в продължение на 0,5 до 1 час. При термичната обработка освен стерилизация се подобряват хомогенността и вкусовите качества на храната.

Кухненските отпадъци се използват предимно за угояване на свине в комбинация с известно количество концентрирани, минерални и други добавки в зависимост от състава на кухненските отпадъци. Според възрастта дневно на животно може да се дават от 3-5 до 10-12 кг кухненски отпадъци. В такива случаи те са основната част от дажбата.

ЗЕЛЕНИ ФУРАЖИ

Характерна особеност на зелените (тревните) фуражи е високото съдържание на вода (75-80 %). Те са добър източник на протеин, витамини и минерални вещества и осигуряват известно количество енергия. Хранителните им качества зависят до голяма степен от фазата на развитие.  За храненето на свине по-голямо значение имат бобовите култури -люцерна,  детелина,  грах и др. Зелените бобови фуражи се отличават с високо съдържание на протеин (над 130 д в 1 кг сухо вещество), на калций, микроелементи и витамини. Качеството на протеина се характеризира с добра балансираност по аминокиселини. Люцерната има най-голямо значение за свиневъдството у нас. Като храна за свине се препоръчва използването и във фаза до напъпване (бутонизация).

Младата зелена люцерна съдържа средно 80 % вода, около 40 д протеин в 1кг зелена маса. Съдържанието на калций е средно 3 г/кг, а фосфорът е само 0,6 г.

В дажбите за свине зелената люцерна може да се включва в следните количества:

Зелената детелина е близка по състав до люцерната. Като фураж най-често се използва червената детелина. На свинете тя се изхранва приблизително в същите количества, както зелената люцерна.

СОЧНИ ФУРАЖИ

Към групата сочни фуражи се отнасят кореноплоди (цвекло, моркови и др.), клубеноплоди (картофи, топинамбур и др.) и сочноплоди (тикви и др.). Значението на тези фуражи за малките ферми е голямо. Характерна особеност е високото им съдържание на вода. Те са богати източници на въглехидрати. Съдържанието на протеин е ниско, както и на влакнини. Изхранването на по-големи количества от такива фуражи дава възможност за известна икономия на концентрирани фуражи. Поради сравнително по-малката концентрация на хранителни вещества в единица обем и тегло, интензитета на растеж се понижава и се удължава угоителния период на животните. Това трябва да се има предвид при организирането на животновъдното производството. Сочноплодите са фуражи, които се отличават и с благоприятно влияние върху храносмилането и в този смисъл имат диетично действие.

Кръмно цвекло. То съдържа средно 85 % вода, 10-15 г/кг протеин. Сухото вещество се състои главно от захари. Съдържанието на калций и фосфор е ниско.В дажбите за свине се включват следните количества: на свине-майки - средно 5 кг, на ремонтни и угоявани животни - средно 5 кг. При по-големи количества се налага предварителна обработка - нарязване и термично третиране. В случаите, когато е замърсено с пръст е необходимо механично почистване и/или измиване.

Захарно цвекло - подходящ фураж за свине. В сравнение с кръмното цвекло има по-ниско съдържание на вода (средно 75 %) и по-високо съдържание на захари, респ. по-висока енергийна хранителност.Захарното цвекло трябва преди изхранване да се почиства механично и/или измива. Поради твърдата консистенция се налага нарязване. Препоръчва се захарното цвекло в дажбите на свинете да е около два пъти по-малко, в сравнение с кръмното цвекло

Моркови. Те са ценна храна за различните категории свине. По хранителна стойност морковите не се различават съществено от кръмното цвекло. Предимството им се изразява в съдържанието на каротина, който се превръща във витамин А.  Препоръчва се морковите да се включват в дажбите на свине майки и на ремонтните прасета по 1-2 кг, преди всичко като източник на каротин и компонент с диетично действие.

Картофи. Картофите съдържат средно 75 % вода, а сухото вещество е съставено главно от скорбяла - средно 70 % от сухото вещество. Съдържанието на протеин е ниско - около 20 г/кг, но качеството му е много високо. Картофите не трябва да се изхранват сурови, а сварени или запарени. Това изискване е свързано със съдържащото се в тях вещество соланин, което има отровно действие. След варене соланинът се отделя с водата, която не се дава на животните.Картофите са подходящ фураж за свине. Има свиневъди, които развиват производството си на базата на картофи в съчетание с подходящи концентрирани и други фуражи и фуражни добавки.  Препоръчва се на свинете за угояване да се дават средно по 5-6 кг варени или запарени картофи на ден. Те са подходящ фураж и за ремонтни прасета (в по-ограничени количества) както и за свине-майки. Използването на картофите като храна за свине позволява да се постигне икономия на концентрирани (предимно житни) компоненти.

Топинамбур (земна ябълка). По състав и хранителност топинамбурът се доближава до картофите. Клубените му съдържат вместо скорбяла - инулин и не съдържат токсични субстанции, поради което не се изисква термична обработка.В дажбите на свинете се включва в количества, както и картофите.

Тикви. От сочноплодните фуражни култури тиквите имат най-голямо значение за практиката. Те съдържат средно 90 % вода и само 1-2 % протеин и влакнини. Тиквите са богат източник на каротин, а семената им са богати на мазнини и протеин. Тиквите се приемат с апетит от свинете. Дневно на свине-майки и на угоявани животни могат да се дават до 5-10 кг тикви. Това дава възможност за икономия на концентрирани фуражи.

На свине могат да се изхранват и други сочноплодни - дини, пъпеши, ябълки, круши и др. Става дума за изхранване на негодни за консумация от човека продукти. Не трябва да се изхранват на животните, обаче, развалени - загнили и плесенясали сочноплоди.

ФУРАЖНИ МАЗНИНИ

При хранене на селскостопанските животни широко се използват различни мазнини. Те са най-концентрираният източник на енергия и освен това осигуряват различни количества незаменими мастни киселини. Друго положително качество, свързано с добавката на мазнините, е намалената разпрашваемост и подобрите вкусови качества на дажбите, и съответно намаляване разхода на фураж за единица продукция.

Мазнините за фуражни цели се получават от месопреработвателната промишленост, от маслодобивната промишленост и рафинериите - на растителни масла. В животновъдството се използват следните основни групи мазнини и мастноподобни вещества: животински мазнини, растителни мазнини, смесени растително-животински мазнини, хидролизирани мазнини и фосфатидни концентрати.

Мазнините, които се използват при храненето на животните, трябва да са чисти (без странични примеси - инертни вещества), да не са гранясали, да не съдържат повече от 1 % вода.

За предпазване на мазнините от гранясване се използва добавка на антиоксиданти - вещества, които ограничават окислителните процеси, респ. развалянето на мазнините.

 Мазнините за фуражни цели съдържат средно 30-35 MJ/ кг обменна енергия за свине и се включват в комбинираните фуражи за малки прасета около 2-4 %. Същото се отнася и като процент от сухото вещество на дажбата.

 

Справочник по свиневъдство Под общата редакция на Проф. д- р Андрей Андреев и ст.н.с. Алекси Стойков