<strong class=Източнобалканска свиня" dir="ltr" style="border: 1px solid #000000; float: left;" title="Източнобалканска свиня" onmouseover="this.src='/Източнобалканска свиня';" onmouseout="this.src='https://www.agro-consultant.net/cache/Източнобалканска_свиня_images_stories_Jivotnovadstvo_Svine_thumb_medium250_0.jpg';" />
Източнобалканската свиня е средна на ръст и живее свободно около 15 години като завършва своя растеж на около 3-годишна възраст. Достига полова зрялост около 9-тия месец след раждането.

Израснали, женските свине в развъдна кондиция тежат 60-70 кг., а нерезите (мъжките) – около 80-90 кг. Животните от Източнобалканската порода имат задоволителна угоителна способност. При угоено състояние свинете достигат 100-130 кг. живо тегло. Източнобалканските свине са приземни (дребни) животни с изключително здрава костна система. Главата на типичните екземпляри е средно голяма с удължена и изострена лицева част, а ушите малки, почти изправени и много подвижни. Трупът е средно дълъг до къс, с добре развит гръден кош. Гърбът е слабо дъгообразен, краката са средно дълги, много здрави и обикновено с правилна постановка. Кожата е дебела, тъмно пигментирана и е покрита с остра, гладка и груба, обикновено черна четина, която по гръбната линия от врата до кръстеца е по-дълга, изправена и образува така характерния за породата „гребен“. Поради силното намаляване на поголовието в целия ареал на отглеждане вече се наблюдава унификация на външния вид на породата - почти изравнен на вид тип. Вече липсват характерните до 70-80 години на XX в. различия при т.нар. отродия.

ПРОИЗХОД

Съществуват различни теории за произхода на Източнобалканската свиня. Според най-разпространената от тях, това уникално животно се е появило по нашите земи още преди 2500 години, заедно с гръцките колонисти от град Мегара, разположен на Йонийско море при заселването им на брега на Черно море. Според друга теория то е привнесено с идването на прабългарите от Кавказките планини. В по-близката ни история се знае, че до индустриализацията на животновъдството по време на социализма, черните свине са били основен поминък на българското население основно в Източна България. В Западната част на страната са били по-разпространени породите мангалица и пъстра дерманска свиня. След средата на XX в., когато леещият се навсякъде бетон става любимият строителен материал на соц-а, тези примитивни породи биват изместени от нови „по-модерни“. Последните са създадени специално за по-висок рандеман (процент на чистото месо) и от тяхното отглеждане в свинекомплексите се е очаквало да изхранват бързо и евтино новото градско население. Другите аборигенни породи изчезват напълно, остава само Източнобалканската свиня с общо поголовие към момента от под 10 хил. броя. Това я прави и официално призната застрашена порода.

НАИМЕНОВАНИЕ

В литературата се среща сравнително малко информация за разпространението и характеристиката на Източнобалканската свиня. Първото съобщение за нея е от П. Германов през 1901 г. в официалното издание на тогавашното Министерство на търговията и земеделието – „Домашните животни в разните части на света и България“ като се посочва, че в горските местности на България, особено по течението на р. Камчия, се срещат свине, които напълно приличат на „дивата свинска порода“. По-задълбочено проучване е направено през 1919-1920 г. от акад. Г. Хлебаров, който първоначално я нарекал Камчийска свиня, поради факта, че в по-голямата си част тя се е отглеждала в селата по поречието на р. Голяма Камчия и по долното течение на р. Луда Камчия. При следващите си проучвания той установил, че породата се отглежда в чисто състояние и в планинските райони на Варненска, Анхилска и някои села на Бургаска околия, обхва- щащи целия Източен Балкан. В тази връзка акад. Хлебаров сметнал, че по-правилно би било тази порода да се нарича Източнобалканска.

УСТОЙЧИВОСТ НА ПОРОДАТА В БЪЛГАРИЯ

Източнобалканската свиня е напълно пригодена към местните климатични условия , много лесно приспособима е и крайно издръжлива. Дори големи температурни амплитуди не оказват влияние върху развитието и здравето на животните. Имат силно устойчиви гени и сравнително рядко боледуват. Тъмната пигментация на кожата ги пази от слънчеви изгаряния през лятото, а четината и сланината – от измръзване през зимата.

МЕСТООБИТАНИЕ

Характерното местообитание на Източнобалканската свиня са широколистните горски терени и необработваемите земеделски площи. Такива в България се явяват районите на Източна Стара планина, Средна гора и Странджа. Нормативно, отглеждането на Източнобалканската свиня при пасищни условия понастоящем е ограничено само до териториите на 13 общини в областите Шумен, Варна и Бургас. Реално, поради съображения на някои от съответните общински епизоотични комисии, възможните територии са още по-ограничени. Износът на живи животни извън територията на България е нормативно забранен.

ХРАНА

Основната храна на тази порода свине са жълъди, корени, гъби (понякога и трюфели), горски плодове, билкови треви, охлюви, червеи.

ЕЖЕДНЕВНИЕ

Животните са доста подвижни (на ден могат да изминат до 30 км.), особено когато им се налага да си подсигурят храна. Водят изключително стаден начин на живот от по 60-300 глави в стадо, като стадата се оформят на родов принцип. Съотношението на мъжки и женски екземпляри в стадото е приблизително 50:50. Структурата на водене на стадото е йерархична, като водачка обикновено е най-старата и опитна женска. Нейна е основната ролята при определяне на територията, която да обитава стадото. Стадното чувство в Източнобалканските свине е много силно развито, не допускат до своето стадо достъпа на животни от други стада или на други видове, като се придържат към избраната територия. Сами се защитават от диви животни, основно от чакали и вълци. При раздразнено състояние, особено при охраната на малките прасенца, стават опасни и за човека. Преместването на нова територия обикновено се осъществява при приключване на пашата. Много лесно се ориентират при намирането на храна.

РАЗВЪЖДАНЕ

Източнобалканската свиня, подобно на дивата, е къснозряла. Обикновено женските се опрасват (раждат) 2 пъти в годината – през пролетта и есента. При младите майки обикновено броят на приплодите е по-малък – между 4 и 6 родени прасенца, а при по-възрастните 7-8 и повече. Напоследък се забелязва тенденция за увеличаване броя на новородените прасенца. Бременността, с много редки изключения трае 114 дни (3 месеца, 3 седмици и 3 дни). До ден-два преди раждането женската се отделя от стадото и сама си определя мястото, където да роди. Обикновено го избира закътано, в близост до естествен водоизточник и го подготвя сама като донася шума и я оформя с глава и копита. Раждането е желателно да стане без намесата на стопанина. Свинете имат изключително изявен майчин инстинкт и инстинкт за самосъхранение и ако решат, сами прочистват болните и недоносените новородени прасенца. До 10-тина дни след раждането свинята-майка се връща при стадото с прасенцата си. Кърми ги поне 2 месеца. Интензивността на растежа на прасетата от тази порода е доста забавен, т.е растежът им е екстензивен. За да наддадат 1 кг. живо тегло е необходимо да изядат 7 и повече килограма храна. Когато се отглеждат природосъобразно, достигат оптимално живо тегло от около 100 кг. за около 16-18 месеца, в зависимост от количеството налична паша и от метеорологичните условия. При влажна есен, когато за свинете е по-лесно да ровят и да си набавят корени на растения за храна, наддават по-бързо и по-лесно трупат мазнини. При по-суха есен или при предимно жълъдна паша, наддаването е по-забавено и се наблюдава т.нар. „сухост“ на животните – наддават предимно мускулна маса. В първите месеци след раждането е желателно малките прасенца да се подхранват от стопанина с оглед оптималното им развитие. Изключение правят периодите на изобилна паша. Подхранването, ако такова се налага, може да започне от 15-20-тия ден след раждането, за предпочитане със зърнени храни. Дохранване може да се използва и в последния стадий на угояването, преди клане. Не се препоръчва използването на висококалорични смески и фуражи както и на маслодайни култури като слънчоглед, например, тъй като те не се храносмилат добре от животните и могат да доведат до преяждане или до влошаване на общото състояние.