Полезна информация за зайците.Подготовка и провеждане на запложданията на зайкините.


Зайкините допускат да бъдат заплодени само когато са в състояние на разгоненост. В противен случай те бягат, хапят и могат да наранят себе си или мъжкия заек.

Външните признаци, по които се познава, че зайкинята е разгонена, са следните:

Тя е неспокойна, възбудена и без апетит. Външните полови органи са леко набъбнали и зачервени. При хващане за гърба не бяга и ляга, заемайки подходяща поза за покриване. Приближава се до зайците на съседните клетки, много често души стените им и търка муцуната в тях, нещо, което не прави, когато не е разгонена. Ако в клетката има сено или слама, зайкинята го събира в устата си, като че ли ще подготвя гнездо за озайчване.

Не всички посочени признаци обаче са ярко проявени и са налице при разгонените зайкини-майки. В някои случаи те са много слабо изразени и трудно се откриват. Най-сигурен начин за установяване разгонеността на зайкинята е нейното поведение към мъжкия заек. При пускане в клетката на мъжкия заек зайкинята не го отбягва, а го преследва и заема подходяща поза за покриване. Преди да се извърши заплождането, необходимо е да се провери какво е състоянието на външните полови органи на зайкинята. При наличността на обриви, отоци и слизесто-гнойни изтечення от влагалището зайкините не трябва да се пускат за покриване, защото съществува опасност от разпространение на заболяването чрез мъжкия заек. Такива зайкини се подлагат на лекуване или се изключват от разплод.

Чрез подходящо хранене зайкините трябва да се доведат до състояние на добра охраненост (развъдна кондиция). Особено подходящо е храненето с покълнал овес, моркови и други фуражи. Слабите, както и много затлъстелите зайкини не се пускат за заплождане , а се вземат мерки за привеждането им в развъдна кондиция.

Основно правило при покриването е зайкинята-майка да се пуска в клетката на мъжкия заек, а не обратно. Мъжкият заек е свикнал с обстановката, в която живее, изработил е устойчиви полови рефлекси и ако се пренесе в клетката на зайкинята, новата обстановка му действа тормозещо - неспокоен е, половата му активност намалява и често той не може да извърши скачката.

Най-подходящо време за извършване на случката е през лятото сутрин рано от 6 до 8 часа и след обед от 17 до 19 часа, а през зимата в по-топлите часове - от 11 до 15 часа. Много високата и много ниската температура на въздуха влияят неблагоприятно за извършване на случката. Зайците губят желание за скачка. Това обстоятелство трябва да се има предвид, когато зайците се отглеждат на открито. При промишлените технологии и при отглеждане на зайците в закрити помещения с поддържане на постоянна температура скачката може да се извършва по всяко време. В това отношение интересен е опитът на зайцевъдите от Франция. При отглеждането на зайкините-майки мъжкият заек, който е определен да ги заплоди по случния план, има възможност по всяко време да извършва покриването. Това се осъществява по следния начин:

Мъжкият заек се отглежда в коридор, който е свързан с клетките на зайкините чрез вратичка. Тази вратичка, когато е настъпило времето за покриване на зайкинята-майка, се отваря и случката се извършва. С цел да се улеснят грижите за зайчилата, отбиването и отглеждането на зайчетата, най-добре е случната кампания да се извърши в кратък срок - една седмица. Спорен е въпросът, дали трябва да се извършва повторно покриване на зайкинята. Практиката показва, че много по-сигурно е заплождането, когато се извърши повторно покриване на зайкинята 8-10 часа след първото покриване. Овулацията става девет-десет часа след покриването и повторната случка дава възможност за по-голяма оплодяемост на яйцеклетките.

Начинът, по който се извършва случката, е следният: Зайкинята се пуска в клетката на мъжкия заек и най-често без каквато и да е помощ мъжкият заек бързо и енергично я покрива. За успешна се смята скачката, когато мъжкият заек падне настрана и издаде характерен звук. В някои случаи, особено при първескините, зайкинята е разгонена, но не заема удобна поза. В тези случаи най-добре е да се помогне, като се задържи женската с дясната ръка за ушите и кожата на холката, а с лявата ръка се хваща отдолу и леко се повдига цялата задна част. След като зайкинята бъде покрита, веднага се пренася в клетката й. Много зайцевъди за по-голяма сигурност оставят зайкинята по-продължително време при мъжкия. Това не е желателно, защото се получава изтощаване, а в някои случаи и нараняване. В случаите, когато зайкинята отбягва мъжкия, на другия ден тя отново се пуска при него. При положение, че продължава да го отбягва и се нахвърля да го хапе, необходимо е да се пусне при друг мъжки. По този начин се постъпва и когато мъжкият заек отказва да покрие женската. Когато това се повтори няколко пъти и е налице липсата на полова охота към различните мъжки зайци, причините може да бъдат от най-различно естество. Понякога зайкинята, макар и да е в развъдна кондиция и с нормално състояние на половите органи, отказва да се заплоди. В такива случаи е необходимо една седмица да й се дава покълнал овес или моркови и тя ще прояви полова охота.