Полезна информация за зайците.Ветеринарно-санитарни изисквания при отглеждане на зайци.


Микроклиматът в животновъдните сгради е динамична система, която постепенно се променя не само под влияние на климатичните особености на района, но и в резултат на жизнената дейност на животните, при която се натрупват топлина, водни пари, отровни газове (въглероден двуокис, амоняк, сероводород) и др. Освен това се образува прах и се увеличава микрофлората във въздуха.

Под микроклимат в животновъдните сгради трябва да се разбира съвкупност от физични свойства и химичен състав на въздуха в тях - температура, влажност, съдържание на вредни газове, прах и микрофлора, наличие на въздушни течения, шум, вид на осветлението и др.

Микроклиматът има голямо значение в комплекса от мероприятия за създаване на оптимална жизнена среда в зайцефермите, която да осигурява здравето, нормалното възпроизводство и реализирането на генетичния потенциал за продуктивност на животните. Събирането на голям брой животни на едно място при увеличена плътност на настаняване в сградите е свързано с влиянието на микроклимата върху голям брой животни. Неспазването на оптималните параметри може да доведе до големи икономически загуби предимно поради различни заболявания. Високопродуктивните породи зайци са по-чувствителни към влошаване на параметрите на микроклимата.

При определянето на оптимален микроклимат в сградите трябва да се прави разлика между зайците, предназначени за разплод и за угояване. За разплодните животни здравето и продължителността на живота им имат голямо значение, тъй като се използват по-продължително за племенна работа и за получаване на висококачествена продукция. Ето защо при тях е полезна известна промяна в параметрите на микроклимата, която води към усъвършенстване на терморегулационните механизми , , повишаване на устойчивостта и репродуктивните възможности на зайците, получаване на жизнени и добре развити приплоди.

При зайците за угояване, които се отглеждат кратко време, е по-целесъобразно да се поддържа относително постоянен микроклимат, т.е. без съществени изменения, тъй като за тази категория зайци има знамение не продължителността на живота, а получаването на по-висок прираст и намаляването на разхода на фураж за единица продукция.

Осигуряването на оптимален микроклимат в зайчарниците може да се постигне главно чрез правилно решаване на топлинния баланс и високоефективна вентилация.

Трябва да се има предвид, че събирането на повече зайци на едно място, особено при неспазване на ветеринарно-санитарните и зоохигиенните норми и изисквания, недостатъчните познания за анатомо-физиологичните и биологичните особености на домашния заек създават условия за различни заболявания.

Наблюденията в зайцефермите показват, че при зайците са разпространени много болести и че са силно чувствителни към промените на микроклимата в помещенията. Ниската температура и високата влажност са едни от най-вредните условия за развитието на зайците. Високата влажност е една от причините за появяване на болести на дихателната система. Освен това тя допринася за развитието на плесени в различните видове фураж, а оттам и за предизвикването на плесенни отравяния при зайците. Кожата на зайците се размеква от влагата и се създават условия за възникване на кожни болести. В резултат на това качеството на кожата се влошава. Най-висока е влажността през зимата и през дъждовните дни на есента и пролетта. Влажността може да се намали чрез проветряване, без да става течение в помещението, чрез подходяща вентилационна система или като се поставят в помещенията вещества, които я поглъщат, например негасена вар. Нормалната влажност в помещенията за отглеждане на зайци е между 45 и 75%. Отрицателно влияние върху развитието на зайците оказва и сухият въздух. Той причинява дразнене на горните дихателни пътища и затова през сухите и горещи дни в помещенията се поставят съдове с вода, която се изпарява и нормализира влажността.

Най-благоприятна температура в помещенията е между 16 и 18°С. При висока температура може да се получат прегряване на животните, нарушаване на терморегулацията на организма и понякога топлинен удар. Температура над 27°С намалява възпроизводителните способности, апетита и усвояването на фуража, животните стават отпуснати, вяли. Охлаждането на въздуха или понижаването на температурата до оптималната се осъществява с увеличаване на въздухообмена чрез вентилация. Това може да се направи и с хладилни инсталации или с климатични, ако е икономически рентабилно.

Ниските температури се отразяват също неблагоприятно върху животните. Намаляват се обменните процеси, репродуктивните качества, получават се преохлаждане на тялото и заболяване на органите на дихателната система и се изразходва по-голямо количество фураж за поддържане на телесната температура. Температурата не трябва да бъде по-ниска от 10°С.

Особено чувствителни към ниската температура са новородените и подрастващите зайчета. При тях температурата не бива да е под 15°С.

За да се осигури оптимален температурен режим в зайцефермите, когато топлинният баланс е отрицателен, налага се да се осигури отопление. Системите за отопление трябва да отговарят на следните хигиенни изисквания: да създават и поддържат оптимална температура; да осигуряват равномерно разпределение на топлината; да изключват възможността за образуване на продукти от горенето, вредни за здравето на зайците и на гледачите; да не изсушават въздуха в помещенията; да са безопасни; да са безшумни и удобни за обслужване.

Помещенията, където се отглеждат зайците, трябва да са устроени така, че да влиза повече слънчева светлина. Ето защо е необходимо те да имат достатъчно прозорци, които винаги да са чисти и за предпочитане разположени високо. Слънчевите лъчи убиват голяма част от микроорганизмите и по този начин се намаляват заболяванията от заразни болести. Под тяхното въздействие се регулира обмяната на веществата и се намалява възможността за появяване на незаразни болести, като рахит, авитаминози и др. Трябва да се има предвид обаче, че зайците не трябва да се оставят продължително време под действието на пряката слънчева светлина, защото може да се получат и някои нежелани последствия - намаляване на зрението, дори ослепяване, слънчев удар и др. Препоръчва се светлинният ден да продължава 14-17 часа, а при зайците за угояване - 8-12 часа. При посочения светлинен ден периодът на угояване е оптимален.

Едни от основните фактори, от които зависят растежът, продуктивността и здравето на зайците, са количеството и качеството на фуражите. Причинителите на повечето заразни и паразитни болести се приемат през устата най-често с храната и водата. По същия начин се приемат и различни химични вещества - съединения на тежки метали, растителнозащитни препарати, нитрати, нитрити, различни плесени и др. Замърсяване може да се получи при неправилно превозване и складиране, а при неправилно съхраняване - плесенясване и др. Некачествените и ненълноценни фуражи са причина за болестите на обмяната на веществата, недоимъчните заболявания и др.

За храненето на зайците се препоръчва гранулиран фураж, защото при приготвянето му се унищожават попадналите в него микроорганизми.

Здравето и продуктивността на зайците зависят до голяма степен от редовното им задоволяване с достатъчна по количество и отговаряща на санитарно-хигиенните изисквания вода. Потребностите от вода се определят от възрастта, физиологичното състояние, продуктивността, технологията на отглеждане, типа на хранене, вида на фуражите, а също и от качеството на водата. Зайкините майки имат най-голяма потребност от вода между 3-тата и 6-ата седмица след раждането. Температурата на водата трябва да бъде между 18 и 20°С. При отглеждане на зайците на открито през студени дни водата се затопля и се дава в обедните часове - между 10 и 16 часа.

Най-подходящ е режимът на поене, при който зайците имат свободен достъп до водата. Този режим се осигурява най-добре при поене на зайците с автопоилки. В големите зайцевъдни ферми зайците се поят най-често от поплавкови или капкови поилки. Тези поилки изключват възможността за предаване на заразни болести.

Вентилацията в помещенията създава и поддържа оптимален микроклимат чрез обмяна на въздуха в помещенията и от атмосферата. Чрез въздухообмена се отстранява прахът, който се образува почти винаги при отглеждане на зайци. Прахът дразни механично горните дихателни пътища и причинява възпаление на носа, глътката, трахеята и белите дробове. Оказва неприятно дразнещо действие и върху очите и кожата и улеснява появяването на заболявания в тези органи. В непроветрените помещения при разграждането на фекалиите, урината, постелята и остатъците от фураж се образуват амоняк, въглероден двуокис, сероводород, метан и др. По-високите им концентрации са отровни за животните. Пределно допустимата концентрация на амоняка във въздуха е 0,005 мг/л и на въглеродния двуокис 0,1%.

За да се избегне образуването на прах и отровни газове, необходимо е редовно почистване на помещенията. При механично почистване подът трябва предварително да се навлажни. Прах се образува и при залагане на зайците на сухи фуражи. Ето защо е необходимо фуражът по възможност също да се навлажнява. Освен прах и отровни газове в недостатъчно проветрените помещения се натрупват различни количества водни пари, топлина и разнообразна микрофлора, които попадат в животинския организъм и намаляват устойчивостта, здравето и продуктивността на животните.

Най-елементарният начин за отстраняване на образуваните вредности е отварянето на прозорците, и то само от едната страна на помещенията, за да не става течение. За предпочитане е прозорците през летните месеци да имат мрежи срещу влизането на различни насекоми, които смущават животните и са носители на различни болести. За да се отстраняват тежките газове, трябва да се отварят вратите, защото те се намират ниско до пода. Тази вентилация не може да осигури оптимален микроклимат в сградите през всички сезони. Използва се механична вентилация, която не зависи от външните климатични условия и може да действа напълно независимо от температурната разлика между външния и вътрешния въздух. Механичната вентилация е подходяща както за малките, така и за големите сгради. Състои се от различни вентилационни съоръжения, чрез които се поддържат в оптимални граници температурата, влажността и газовият състав на въздуха и се нормира въздухообменът, т.е. осигурява се оптимален микроклимат през цялата година.

Agro-CONSULTANT.net