Полезна информация за овощните култури.Смокинята е едно от най-древните културни овощни растения.


За родина на смокинята се смята Югозападна Азия. Естествени находища от този вид има в Индия, Иран, Турция, Афганистан. В днешни дни смокинята е разпространена в страните със субтропичен климат, но е концентрирана като насаждения в страни като Турция, Алжир, Гърция и Италия. Като климатични условия България заема северната граница на разпространение на смокинята и затова не са редки случаите на измръзване. Подходящите за тази култура райони в България са южното Черноморие и Петричко-Санданския регион. Големият интерес към смокинята се дължи на високата продуктивност на този вид и на разнообразните възможности за използването на плодовете й (прясна консумация, сушене, преработка в сладка , конфитюри,

Смокинята е храстовидно до дървовидно, листопадно растение. Надземната част има склонност да се развива храстовидно, но в промишлените насаждения се формира стъблено и изглежда като дърво. Живее до 200 години и достига 10-12 м височина. Смокинята е разделнополово растение с женска двудомност. Това е първата особеност на вида и означава, че част от растенията образуват сочни, ядливи плодове (женски съцветия), а други образуват мъжки съцветия, които не стават за ядене. На женските растения има само женски съцветия с плодове, а на мъжките - мъжки и женски съцветия.

Оттук следва и женската двудомност при смокинята. Дърветата с женски съцветия се наричат фиги, а тези с мъжки съцветия са каприфиги. Друга характерна особеност на смокинята е устройството на съцветието. Цветните дръжки на отделните цветчета на съцветието са сраснали по особен начин помежду си и образуват плодоподобно образувание, наречено сикониум. Цветовете се намират отвътре и не се забелязват отвън. От женските растения се получава плодовият добив, а мъжките се използват за опрашители и за убежище на смокиновата оса, наречена бластофага. През пролетта тя излита от мъжките съцветия и привлечена от силния аромат на женските цветове, влиза в тях през специален отвор в плода и ги опложда с прашеца, полепнал по нея. При смокинята е характерно още и получаването на поне два добива през една вегетация. Първият зрее главно през юли, като плодовете са по-малко на брой, но са по-едри. Второто плододаване е през август-октомври и от него се получава основният добив. Плодовете са по-дребни от юлското плододаване, но са повече и са изравнени по големина.

Проблем при отглеждането на смокинята у нас са ниските зимни температури. При температури от минус 15-16°С има опасност да загине надземната част на растението. При лоши условия на отглеждане смокинята измръзва и при минус 7-8°С. От разпространените у нас сортове за най-студоустойчив се приема сорта Далматинска. Към почвените условия смокинята не е много претенциозна, стига да има достатъчно влага.