Полезна информация за овощните култури.Прасковата е един от най-светлолюбивите видове.


Прасковата принадлежи към сем. Rosacee. Образува голяма кълбовидна корона. На собствен корен и на масово разпространените в страната подложки растенията стават високи 4-7 м. Характерно за тях е, че имат буен растеж в млада възраст и силно изразена склонност към предивременно разклоняване. Сортовете са самофертилни и могат да се създават едносортови насаждения. Характеризират се с висок процент на завързване и слабо изразено физиологично опадане на завръзите. Оттам възниква и един от проблемите на този вид - ежегодно претоварване на дърветата с плодове. Резултатът от това е дребни плодове с нехарактерен външен вид, влошени вкусови качества, нисък добив и не на последено място - опасност от встъпване в алтернативно плододаване.

Друга много характерна особеност за прасковите е, че те са една от най-скороплодните култури - встъпват в плододаване на втората година.

Прасковата е един от най-светлолюбивите видове. Засенчването в короната води до недобро узряване и запасяване с хранителни вещества на обрастващата дървесина и това предразполага към по-лесното измръзване през зимата. Голям проблем при прасковата са и прекалено ниските зимни температури. При температура -21С°, -22С° има опасност от измръзване на плодните пъпки, а при понижаване до -25С° могат да измръзнат и целите дървета. Друга опасност за реколтата идва от факта, че прасковата има много кратък дълбок покой и при благоприятно време може да започне да цъфти още през февруари или март, както често се случва. В такива години понякога може да се стигне и до 100% измръзване на цветовете.

Прасковата предпочита богати, дълбоки, проветриви почви със среден механичен състав. Почви, при които има опасност от задържане на излишна влага , не са подходящи, защото кореновата система страда от асфикция (задушаване). Почвите с по-високо съдържание на активен калций също не са подходящи, защото блокират желязото и дървото започва да страда от хлороза.

Сортовете при прасковата се делят на 3 основни групи: същински, или десертни, консервни (клингове) и нектарини (голи праскови). Най-разпространени са сортовете от десертната група, следвани от консервните и на последно място са нектарините.