Полезна информация за овощните култури.Прасковата е един от най-светлолюбивите видове.


Прасковата принадлежи към сем. Rosacee. Образува голяма кълбовидна корона. На собствен корен и на масово разпространените в страната подложки растенията стават високи 4-7 м. Характерно за тях е, че имат буен растеж в млада възраст и силно изразена склонност към предивременно разклоняване. Сортовете са самофертилни и могат да се създават едносортови насаждения. Характеризират се с висок процент на завързване и слабо изразено физиологично опадане на завръзите. Оттам възниква и един от проблемите на този вид - ежегодно претоварване на дърветата с плодове. Резултатът от това е дребни плодове с нехарактерен външен вид, влошени вкусови качества, нисък добив и не на последено място - опасност от встъпване в алтернативно плододаване.

Друга много характерна особеност за прасковите е, че те са една от най-скороплодните култури - встъпват в плододаване на втората година.

Прасковата е един от най-светлолюбивите видове. Засенчването в короната води до недобро узряване и запасяване с хранителни вещества на обрастващата дървесина и това предразполага към по-лесното измръзване през зимата. Голям проблем при прасковата са и прекалено ниските зимни температури. При температура -21С°, -22С° има опасност от измръзване на плодните пъпки, а при понижаване до -25С° могат да измръзнат и целите дървета. Друга опасност за реколтата идва от факта, че прасковата има много кратък дълбок покой и при благоприятно време може да започне да цъфти още през февруари или март , , както често се случва. В такива години понякога може да се стигне и до 100% измръзване на цветовете.

Прасковата предпочита богати, дълбоки, проветриви почви със среден механичен състав. Почви, при които има опасност от задържане на излишна влага, не са подходящи, защото кореновата система страда от асфикция (задушаване). Почвите с по-високо съдържание на активен калций също не са подходящи, защото блокират желязото и дървото започва да страда от хлороза.

Сортовете при прасковата се делят на 3 основни групи: същински, или десертни, консервни (клингове) и нектарини (голи праскови). Най-разпространени са сортовете от десертната група, следвани от консервните и на последно място са нектарините.