Полезна информация за овощните култури.Сливата понася добре зимните студове.


Сливата е дърво или храст. Короната е кълбовидна или пирамидална и достига при дървовидните сортове от 7 до 10 м, а при храстовидните - по-малко.

Кореновата система на сливата прониква в почвените пластове на дълбочина повече от 1 м. На ширина корените се разпростират значително извън пределите на короната. Сливата образува много коренови издънки.

Сливата встъпва в плододаване към петата година след засаждането. Животът й продължава 50-60 години.

Някои сливови сортове са самобезплодни, т.е. не дават плод при собствено опрашване, а само при чуждо опрашване, а други - самоплодни, т.е. дават достатъчно плод и при опрашване със собствен прашец.

Отглежданите у нас сливови сортове спадат към следните 3 вида: обикновена (домашна) слива, трънкослива и джанка.

Обикновена (домашна) слива - Prunus domestica

Обикновената (домашна) слива е от най-разпространените овощни видове в страната. Дървото достига на височина от 7 до 10 м. Има голяма склонност към образуване на коренови издънки, които при някои сортове сливи могат да се използват за размножаване. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, едро назъбени. Плодовете на домашната слива имат различна форма, едрина и оцветяване, характерни за отделните сортове. Така по форма те биват: кълбовидни, овални, яйцевидни, продълговати, някои крушовидни, със или без бразда надлъжно по плода. По едрина плодовете биват: дребни, средно едри, едри или много едри, а по оцветяване на плодовата кожица - сини до тъмносини, зелени, зеленожълти, бели (полупрозрачни), жълти, розови, пурпурнорозови. Плодовата кожица е тънка, а месото - жълтеникаво, с различна сочност и вкус. Домашната слива се отглежда в почти всички райони на страната.

Трънкослива - Prunus insititia

Дървото е с по-слаб растеж и достига на височина до 6 м. Дава много коренови издънки. Образува по-гъста корона от тази на домашната слива. Листата са по-дребни, силно назъбени. Цветовете са по-дребни и повече на брой в съцветие. Плодовете са обикновено дребни, кълбовидни или овални, с добре оформена плодова шийка. Плодовата кожица е пурпурна или жълта. Плодовото месо е тръпчиво, кисело или сладко. Трънкосливата се отглежда в ограничен размер в много райони на страната предимно в планинските места.

Джанка - Prunus cerasifera

Джанката е дърво или храст, отличава се със силен растеж и достига на височина до 10-12 м. Някои сортове имат склонност към образуване на голям брой коренови издънки. Джанката има стройна корона с голям брой силно разклонени тънки скелетни клони, по които често се срещат бодливи клончета. Листата са по-малки от тези на домашната слива и трънкосливата, с елиптична, яйцевидна или обратно яйцевидна форма, ситно или по-едро назъбени. Цветовете са единични и се разтварят едновременно с листните пъпки. Плодовете са заоблени, а по цвят са червени, виолетови, жълти до жълтозелени. Плодовото месо е меко, понякога доста плътно, сочно, сладко или възкисело сладко, често блудкаво и неприятно.

Джанката се отглежда във всички части на страната, дори и в най-сухите райони. Среща се също и в диво състояние.

Голямото стопанско значение на сливата се е наложило от пригодността на сливовия плод за всестранно използване - за прясна консумация и приготовление на трайни продукти, като сушени сливи, конфитюри, сладка, компоти, мармалади, различни спиртни напитки и др.

Домашната слива произхожда от Кавказките планини. Оттам тя е пренесена в другите страни. Произходът на трънкосливата не е точно установен, но вероятно тя е най-старият сливов вид, който е въведен в култура. Като родина на джанката се смятат Балканският полуостров, Кавказ и Средна Азия. От трите сливови вида само джанката се среща в диво състояние, а от домашната слива и трънкосливата се намират тук-там подивели форми.

Сливата е разпространена почти във всички страни с умерен климат. Отглежда се в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Австралия.

Изисквания към почва и климат

Сливата се развива най-добре в леки и дълбоки почви, които могат да се напояват. В льосови и черноземни почви сливата вирее също добре, а в тежките глинести почви тя успява задоволително, и то при сравнително по-висока агротехника и достатъчно валежи.

По отношение на климатичните условия сливата не е много взискателна. Тя понася добре зимните студове на нашия климат. Сливата успява добре в полски и полупланински райони, но понякога лошо понася късните пролетни студове, които зле се отразяват върху цветовете и завръза. Растежът и плододаването на сливата се повишават доста много, когато насаждението е поставено при поливни условия.

, , id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));