Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

morkoviМорковите са на първо място по хранителна и биологична стойност от кореноплодните зеленчукови култури. Морковите са ценна витаминозна храна особено през зимно-пролетните месеци.

При морковите съществуват три производствени направления:

  • ранно пролетно с предзимно засяване;
  • ранно полско;
  • късно полско производство.

Ранното пролетно производство на моркови с предзимно засяване е най-ограничено. Въпреки това то е твърде перспективно за по-южните и по-топли райони на България. Чрез това производство се постига по-ранно производството на моркови с около месец в сравнение с типичното ранно полско производство на моркови. Предимство е и рационално използване на влагата съдържаща се в почвата, получена от зимните валежи.

Късното полско производство на моркови е основното производствено направление в България. То се характеризира с това, че образуването на кореноплоди става през септември и октомври. През тези месеци климатичните условия са близки до биологичните изисквания на растенията. Поради тази причина при късното полско производство на моркови качеството на реколтата е най-високо, както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Една част от получените кореноплодите може да се съхранява и предлага на българския пазар през зимните месеци.

Как се прави избор на подходящи за морковите площи  и как трябва да подготвим почвата.

Най-подходящи за морковите са дълбоките, глинесто-песьчливи, богати с органични вещества, структурни и чисти от плевели почви.

За промишлено производство на моркови са подходящи равните или слабо наклонените терени.

Морковите предпочитат слабо киселата реакция на почвата.

Ранните картофи, ранното зеле, краставиците, доматите, бобовите култури, пиперът и зърнените житни култури са добри предшественици за морковите.

След като се прибере предшественика площта трябва да се дискува на дълбочина 10-12 см. Преди да направим основната обработка на почвата в зависимост от запазеността и с хранителни елементи се тори с 15-20 кг.- Р2О5 и 10-15 кг К2О на декар. Основната обработка на почвата се извършва веднага след разхвърлянето на торовете. Дълбочината на оранта е 22-25 см при почви с по-лек механичен състав и 25-27 см при средно тежки почви.

Когато морковите ще се отглеждат като втора култура (след ранни картофи, ечемик и др.) след прибирането на предшественика почвата трябва да се дискува или плитко да се преоре, натори се и изоре на дълбочина 22-25 см с брануване.

Най-благоприятни условия съответствуващи на биологичните  изисквания на морковите е отглеждането им на на лехо-браздова повърхност с висока равна леха.

За тази цел през есента профилирането на почвата за ранно и късно пролетно засяване на моркови се прави с комбиниран браздооформител.

Напролет се извършва брануване, окончателно оформяне на лехите и внасяне на хербициди.

Моркови-сеитба

Срокове, сеитбени норми и схеми на отглеждане на моркови

Насока на производство Срок на сеитба Сеитбена норма
в гр. на декар
Схема на отглеждане
в см
Ранно предзимно 1 - 15.ХII 600 70+30+30+30; 55+35+35+35
Ранно пролетно 20.11 - 10.III 450 55+35+35+35
Късно 1 - 15.VI 600 60+25+25+25+25

На големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 1,5-2 см при средно тежки и тежки почви и до 3 см при леки почви.

На малки площи може да се отглеждат моркови на заравнени тирове (30 см широки). Сеитбата на морковите се извършва разпръснато или на 3 реда на разстояние 10-12 см ред от ред. При разпръснатия посев сеитбената норма е 0,8-1 кг семе на декар.

Моркови-грижи през вегетацията

През време на вегетацията на морковите трябва да се провеждат мероприятия като окопаване , подхранване, поливане и борба с плевелите. След сеитбата на морковите, когато почвената влажност е недостатъчна в зоната, където са разположени семената, трябва да се извърши валиране. С това мероприятие се осигурява нормално поникване на семената на морковите и правилно гарниране на посева.

Когато след дъжд се образува почвена кора преди поникването на семената на морковите, засятата площ трябва да се обработи с ротационни мотики и щригелни брани или ръчно за да се разбие кората.

През време на вегетацията на морковите се извършват 3-5 междуредови обработки. Първата се провежда след масовото поникване на морковите, а останалите са през 15-20 дни.

През вегетацията на морковите се правят двукратни подхранвания с по 10 кг амониева селитра на декар. Първото подхранване на морковите е при образуването на 2-ри - 3-ти същински лист, а второто - след около три седмици.

В зависимост от почвено-климатичните условия през вегетацията морковите трябва да се поливат 3-4 пъти. Поливната норма е 25 м3 вода на декар. Много важни са поливките правени при поникването на семената на морковите и при образуването на кореноплодите. Ако се допусне засушаване, след което се направи поливане е възможно да се получи напукване на кората на морковите и деформиране на кореноплодите. Излишната почвена влажност причинява спиране на растежа, намаляване на добива и влошаване качеството на кореноплодите на морковите.

Моркови-прибиране и добив

Кореноплодите от предзимните и ранните пролетни посеви се прибират механизирано около 100 дни след засяването, а от късните - през втората половина на месец септември до края на ноември.

Когато площите са малки кореноплодите се изваждат, чрез изскубване или с вила.

Извадените кореноплоди трябва да се изтръскват внимателно от почвата, листата на морковите се изрязват с нож до самото чело, като се внимава  да не се нарани. След тази процедура се прави сортиране на морковите.

Когато земеделските стопани желаят да продават морковите на връзки на пазара, то те трябва да знаят, че изваждането на кореноплодите е желателно да започне около 3 месеца след сеитбата.

Прибирането на морковите трябва да става при сухо време или  в дни, когато не вали.

Добивът на моркови от декар при предзимните посеви е 1000-1200 кг, при ранните пролетни - 2000-2500 кг, а при късните - 3000-4000 кг.