Отглеждане на киви (актинидия)

Киви (Actinidia deliciosa) е растение от семейство Актинидиеви,което е многогодишна лиана, достигаща до 20-25 метра височина с доста едри листа. То е двудомно едно-полово - има мъжки и женски растение, които се опрашват основно от вятъра. Цветовете се образуват върху едногодишните леторасти, покарали от двегодишна дървесина.

Цъфти през юни,беритбената зрялост на плодовете настъпва в края на октомври, а консумативната през м.декември. Те са цилиндрично закръглени, до яйцевидни покрити гъсто с власинки с тегло от 60 до 100 грама.Кивито може да се отглежда и у нас само при осигурено редовно напояване и висока влажност па въздуха. Лекото засенчване действа добре на кивито. Изисква почва с лек механичен състав, без варовик. Кивито понася до минус 30 -35 градуса през зимата, когато е в покой, но страда рано напролет от повратни студове.Затова се препоръчва да не се засажда в котловини.Най-податливи са младите растения до 3-годишна възраст. Желателно е те да се увиват през зимата.

Засаждане на киви

При отглеждане на киви на редове, то се засажда на 2.5-3 метра между редовете и 3-3.5 метра вътре в реда. При асмовидно отглеждане на киви разстоянието е по-малко 2-2.5 метра. На 7-8 женски се засажда едно мъжко растение.
Най добре е кивито да се засажда в ранна пролет,с цел да се избегне измръзването на младите растения. При отглеждане на редове, подпорната конструкция се изгражда още през първата година. Коловете са високи 2.7 м и се поставят през 6 метра. Първият тел е на 0.7-0.8 м от почвата, вторият - на 1.2-1.3 м и последният на 1.7-1.8 метра. Формира се здраво стебло с три етажа.

Резитба на кивито


Първата година ново-засаденото растение се реже на две пъпки. Най-хубавият летораст се привързва, за да се развива, а останалите се премахват или съкращават.

Втората година леторастът се съкращава с 1/4 (ако е прекалено слаб, се реже отново на две пъпки). Новият прираст се подпомага да стигне горния тел, страничните леторасти се премахват.

Третата година се съкращава с 1/4 и оставащата над тела част от летораста се превива по горния тел. Новият летораст, покарал от прегънката, се привързва в обратна посока по тела. По стеблото покарват нови леторасти, от които се формират раменете по долните два тела.

Четвъртата година се довършва формирането на раменете и се правят прецизно летните филизения, прекършване и привързване.

Плододаването започва на 4-ата - 5-ата година. От раменете покарват леторасти, като в пазвите на първите 6-7 листа има плодове.
На следващата година тези клонки се съкращават на две пъпки над горния плод. Получава се вилообразно разклонение, върху
което след. плододаването се прави същата резитба. Тези плодни звена се формират през 25-30 сантиметра. За няколко години се оголват в основата и се удължават. Тогава се подменят с нова клонка, избила от основното рамо.Другият начин на резитба е с плодна пръчка, която се премахва след плододаването и се заменя с нова - както системата „Гюйо" при лозата. Много важни за формирането и поддържането на актинидията са летните резитби. Освен филизенето през юни-юли покаралите леторасти се съкращават на 70-80 см.

При асмовидно отглеждане резитбата е пак с плодни звена през 25-30 см, но изисква по-честа намеса (5-6 пъти) през годината, за да се избегне прекомерното сгъстяване и увиването на клоните.Тори се всяка година с 15-20 кг.азот ,от който 2/3 рано напролет и 1/3 през юли. През 3 години се внасят органичните торове 3-4 т/дка.оборски тор,12-15 кг/дка фосфор и 15-20 кг/дка калий. За унищожаване на плевелите се правят 4-6 механични обработки - 5-6 см. дълбочина в реда и 8-10 см. между редовете.