Агроклиматичното райониране има за цел да регистрира агроклиматичните ресурси на дадена територия и да направи сравнителна оценка за степента им на пригодност за земеделско производство. То позволява да се определи типа на селскостопанското производство, да се прогнозират възможностите за отглеждане на определени видове и сортове земеделски култури, да се посочат особеностите на основните агротехнически мероприятия в зависимост от съчетанието на отделните фактори на средата и да се установи евентуалния добив.

Агроклиматичното райониране се основава на следните показатели:
- данните от почвено-климатичното райониране, разглеждани като съчетание от почвено райониране по генетически типове почва и климатично райониране според елементите на климата, т.е. на средния многогодишен
и характерен режим на времето, обусловен от географското място, включително сума на ефективните температури, продължителност на безмразовия период, дата на първата и последна слана, количество и разпределение на
валежите, брой на слънчевите дни, въздушен дренаж и т.н. От съществено значение при районирането на земеделските култури е и характерът на микроклимата, т.е. местните вариации на малки площи, обусловени от
различия в теренните условия – микрорелеф, постилаща повърхност, близост до водни басейни и т.н.;
- биологичните изисквания на отделните земеделски култури към факторите на външната среда – предпочитания към определени типове почви, толерантност към ниски или високи температури, към засушаване или преовлажняване, обща продължителност на вегетационния период и т.н.

Поради високата зависимост на продуктивността и адаптивността на земеделските култури от почвените и климатичните условия се извършва сравнителна оценка (бонитет) на почвите и климата, т.е. оценка на базата на продуктивността им, изразена в абсолютни или относителни единици. Показателите, които се използват за определянето й, отразяват най-често връзката между продуктивността и температурните условия (сумата от температурата на въздуха за периода със средни стойности над 10°С), с условията на овлажняване (баланса на влагообезпеченост за периода юни-август) или с продължителността на вегетационния период.
Бонитировката на почвите и климата позволява за всеки район да се подберат такива видове и сортове земеделски култури, чиято действителна продължителност на развитие съответства на потенциалния вегетационен период. Това дава възможност най-пълно да се използват слънчевата енергия и всички останали ресурси на средата, тъй като при повечето земеделски видове е установено нарастване на продуктивността, паралелно с увеличаване на вегетационния период. Тези данни са с особено голямо значение при определяне на възможностите за отглеждане на втори летни култури или на видове, които се намират на северната граница от ареала си на разпространение – фъстъци, памук, ориз, праскова и т.н.
Увеличението на продуктивността и адаптивността при отделните видове и сортове растения при правилно райониране се постига за сметка на еволюционно изградената им специфична реакция спрямо конкретните фактори на околната среда. Така естествените ресурси на средата не само се използват рационално, но се намаляват и загубите на енергия за компенсаторни процеси при растенията, развиващи се в условия на стрес.

Агроклиматичното райониране в устойчивото земеделие се извършва на основата на данни за необходимостта от промени в технологиите за отглеждане на отделните земеделски култури и внасяне на допълнителни калории енергия под формата на торене, растителна защита, поливане и т.н. при отглеждане в неблагоприятни за тяхното развитие екологични райони, т.е. отчита се допълнителната енергия за всяка единица получена продукция, съхранението на поземления фонд и т.н.

При агроекологичното райониране на културните растения трябва да се имат предвид следните особености:
- еволюцията се е движила по посока увеличаване на биологичното разнообразие и задълбочаване на екологичната специализация, така че растенията да избегнат действието на много от стресовите параметри на средата. Поради
това агроекологичното райониране трябва да се извършва не само на ниво отделни земеделски култури, но и на ниво агроекосистеми, т.е. необходимо е да се отчита действието на природните фактори не само върху културните
растения, но и върху всички съпътстващи ги биотични елементи на агро-екосистемата. Този принцип има аналог в природните екосистеми и е довел до закономерно зонално разпределение на отделните типове естествена
растителност;
- определянето на агроекологичния оптимум е друг съществен момент , който трябва да се отчита при агроекологичното райониране. Той отразява диапазона от външни условия, които са необходими за развитие на земеделските култури и за формиране на нормален добив, т.е. приспособеността им към конкретни, твърде ограничени стойности на основните екологични фактори и позволява да се определят районите с гарантирано или обратно – с рисково земеделско производство;
- определяне на биологичния оптимум, т.е. на възможностите за стабилно съществуване на агроекосистемите, особено при трайните култури (овощнивидове, лозя и т.н.). Този показател е значително по-тесен от агроекологичния оптимум и се характеризира чрез факторите, обезпечаващи нивото на общата биологична активност, в т.ч. генетична изменчивост, темп и посока на естествения отбор при всички биологични компоненти на агроекосистемите и т.н.

В процеса на агроекологичното райониране трябва да се отчита ниското ниво на устойчивост на основните типове агроекосистеми към неблагоприятни външни условия, така че да се осигури максимално оптимална и нискоенергоемка система от агротехнически мероприятия.
Агроекологичното райониране придобива особена стойност при отглеждане на сортове или при създаване на агроекосистеми с висока потенциална продуктивност, чиято обща и специфична адаптивност обикновено са силно отслабени в хода на провеждания изкуствен отбор. В тези случаи, дори и минимални отклонения от оптималните стойности на основните екологични параметри могат да окажат съществено негативно влияние върху продуктивността, т.е. колкото по-високо добивен е даден вид или сорт, толкова по-голяма е чувствителността му неблагоприятни условия на външната среда.

В зависимост от мащабите му агроклиматичното райониране може да бъде общо или частно. При общото агроклиматично райониране се отчитат предпочитанията на всички или на повечето земеделски отрасли, а при частното се вземат предвид агроклиматичните изисквания само на една или на група от земеделски култури:
- при общото агроклиматично райониране територията се разделя по обезпеченост с топлина на пояси и подпояси, по условия на овлажняване на зони и подзони и по условия за презимуване на области и подобласти. Комплексното разпределение на определена територия на базата на всички посочени показатели съставлява агроклиматичното райониране, водещо до обособяването на специфични по своята характеристика агроклиматични райони;
- частното агроклиматично райониране на отделен вид или група от култури се предшества от определяне на показателите, характеризиращи изискванията на всеки вид или сорт към основните климатични фактори. След съпоставянето им с климатичните ресурси на конкретната среда, се отделят райони с различно благоприятни условия за отглеждането на съответната култура;
- райониране в мащабите на отделни области или конкретни земеделски ферми. В условията на пресечен релеф амплитудата на изменчивост на основните параметри на средата (температура, влажност, продължителност на вегетационния сезон и т.н.) може да бъде толкова голяма, че да маскира изменчивостта на тези показатели на значителни географски разстояния. Релефът преразпределя метеорологичните елементи в качествено и количествено отношение и тъй като значителна част от нашите земеделски площи са разположени на пресечен терен, отчитането на микроклиматичните особености на конкретната територия има съществено значение при избора на култури и сортове.

проф.д.с.н Йорданка Станчева


Прочетете пълната статия
Agro-CONSULTANT.net

Агрофорум