Слабата подвижност на фосфора в почвата изисква заравяне. Фосфорът е елемент от

който културите не се нуждаят в големи количества, но недостигът от него може да предизвика тежки проблеми. Той е изключително важен във фазата на цъфтежа, но влияе и върху другите основни процеси на метаболизма. Концентрира се в младите зони на растението. Освен това увеличава скоростта на узряване на крайния продукт и подобрява външния му вид. Благоприятства също и формирането на кореновата система.

Фосфорът се характеризира със слаба мобилност - веднъж разхвърлян в почвата, необходимо е да се зарови, за да се улесни вграждането му в почвения комплекс, на нивата на абсорбиращите го корени. Той се задържа в почвата от колоидите, поради което не се стига до загуби от отмиване.

КИСЕЛИТЕ И АЛКАЛНИ ПОЧВИ БЛОКИРАТ УСВОЯВАНЕТО НА ФОСФОРА

Разтворимостта на фосфора и оттук – лесното му абсорбиране от страна на растенията зависят от реакцията на терена:

  • в силно киселите почви фосфорът формира неразтворими комплекси с хидроксидите на желязото и алуминия;
  • в естествено неутралните терени той преобладава под формата на монокалциев фосфат, и бикалциев фосфат;
  • в основните почви с природна алкалност (варовикови терени) фосфорът преобладава под формата на трикалциев фосфат Ca3(PO4)2, който е неразтворим;

Абсорбирането на фосфора се благоприятства при терените, които са неутрални, докато в киселите и алкалните почви се налага да се преодоляват явления на неразтворимост).

, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));