Торене на земеделските култури.Течен оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор - по-честото торене с по-ниски дози е по-ефективно.


Течният оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор се образува от смесването на твърдите извержения и урината на селскостопанските животни с битовата и транспортиращата вода в големите ферми.

Твърдите извержения и урината от едрите преживни животни съдържат средно 0,40-0,50% азот, 0,13-0,38% фосфор, 0,59-0,75% калий и 0,25-0,30% калций. Свинският тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор съдържа малко повече азот, два пъти повече фосфор и значително по-малко калий. При това химичният състав на течния оборски тор зависи много от начина на отглеждане на животните и от вида на фуражите. Тази зависимост е много силно изразена при свинете.

Течният оборски тор от говедовъдните ферми се събира в специални торища резервоари. Размерите на торохранилищата се определят в зависимост от големината на фермата, степента на разреждането с вода и продължителността на съхраняването. Те трябва да поберат получавания тор за 3-4 месеца.

В торохранилищата течният тор се утаява и се разслоява, което налага те да бъдат съоръжени със специална техника за хомогенизиране на тора преди използването му.

През време на съхраняването на течния оборски тор настъпват ензимни процеси, в резултат на които се отделя амоняк. Загубата на азот зависи много от дълбочината на резервоара и температурата.

Продължителността на съхраняването на течния оборски тор се определя съобразно с необходимото време за обеззаразяването му. През лятото са достатъчни 1-1,5 месеца, а през зимата то се извършва за 4-5 месеца.

Разпръскването на течния оборски тор върху почвената повърхност е придружено със загуби на азот. Загубите зависят от състоянието и степента на разреждане на тора, почвено-климатичните условия, нормите за торене" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">торене и състоянието на почвената повърхност. Торенето при ниски температури е свързано с по-малки загуби на азот. Азотните загуби са много големи при внасяне на тора в ливади и пасища.

По-честото торене с по-ниски дози течен оборски тор е по-ефективно , защото по-голямо количество от азота се свързва с почвата. Брануването, култивирането и плиткото заораване на внесения течен тор в почвата намаляват загубите с 25%, а преораването на почвата на 18-20 см ги свежда до нула.