Зеленчукопроизводство

Черен корен (Scorzonera hispanica)

Черен корен.

Черният корен (Scorzonera hispanica) се отглежда заради кореноплодите, които се образуват през

Прочети още...

Градинска лобода (Atriplex hortensis)

Градинска лобода

Градинската лобода (Atriplex hortensis) е едногодишно растение. Стъблото на градинската лобода е право, разклонено, високо до 2 м.

Прочети още...

Салатата е ценна зеленчукова храна

Салатата - ценна зеленчукова храна.

Ботанически особености

 Салатата (Lactuca sativa) е едногодишно растение с много бърз растеж. Със съдържанието си на белтъчни вещества, витамини и минерални соли салатата е ценна зеленчукова храна, особено през пролетта.

Най-желани за отглеждане у нас са два вариетета салата - маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).

Коренът на салатата расте бързо и в горната си част е надебелен. Разклонен е доста, но страничните разклонения са разположени плитко.

Стъблото отначало нараства много бавно на височина. През вегетативната фаза е скрито между листата на главата. Това дава възможност да се образува листната розетка и главата. След яровизацията и преминаването на светлинния стадий израства цветоносното стъбло, което достига на височина до 70-100 см. В горната си част то е разклонено.

Листата са големи, кръгли до елипсовидни, гладки или накъдрени, с различни оттенъци на зелената окраска, с нежно маслена или хрупкава консистенция. Вътрешните листа образуват по-плътна или по-рехава глава и са етиолирани.

Семената са дребни, плоски, с вретеновидна форма, сребристобели или кафеникавочерни в зависимост от сорта салата.

Изисквания към външните условия за отглеждане на салата (маруля)

Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С.

Студоустойчивостта на отделните сортове салата не е еднаква. Затова едни от тях могат да зимуват на открито, а други не могат.

При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.

Салатата реагира отрицателно на засенчване - при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави.

Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна - оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения. Прекомерната влажност също не е полезна - долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите.

Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотните соли, които активизират растежа на салатените растения. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината. От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава ранозрелостта на салатата.

Отглеждане на разсад салата

За пролетно отглеждане на маруля и главеста салата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии, около 15-20 януари - за марулята и малко по-късно (в края на януари или в началото на февруари) - за главестата салата, която е с по-къс вегетационен период от марулята. Добри резултати се получават и в неотопляеми полиетиленови тунели, но при условие, че сеитбата се извърши в малко по-късни срокове. Сеитбената норма е 1,5-2 г семена на м2, засети на дълбочина 0,5-1см, а за производството на разсад за 1 декар са нужни около 20 г семена.

В парника или оранжерията се поддържа температура 18-20°С през деня и с няколко градуса по-ниска - през нощта. Необходимо е разсадът да се проветрява редовно, за да се поддържа умерена температура и влажност. Преовлажняването на разсада заедно с неправилно поддържания въздушен режим причиняват бързо развитие на болестта мана и загниване на растенията. Готовият за разсаждане разсад е с 4-6 добре оформени листа.

За презимуване марулята и главестата салата се сеят на открити, добре огрявани от слънцето лехи от 2-3 етапа, през 3-4 дни. Зимната главеста салата трябва да се сее в началото на септември за северните райони и към средата на септември за южните. Зимната маруля се сее в началото на септември.

На 1 м2 от лехата се засяват 1,5-2 г семена; 40-50 г семена са достатъчни за отглеждане на разсад за 1 дка.

На разсадните лехи се осигурява умерена влажност; преовлажняването, както и засенчването на разсада са причина за поява на мана. Разсадът става готов за засаждане 30-40 дни след поникването. Възрастният и прераснал разсад не се прихваща добре и не презимува успешно. При топла есен се използва разсад от по-късните сеитби, защото при тези условия по-младият разсад осигурява по-висока зимоустойчивост на салатата.

Засаждане на салатата

Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.

Пролетната салата се сади на фитарии - при по-лека и по-лесно затопляща се почва, или на кавали - при по-тежка почва на разстояния 30/25 см при марулята и 25/20 см при главестата салата. При отглеждане на кавали растенията се засаждат от двете страни на кавалите. По съшия начин се засажда и есенната салата.

За разсаждане на зимната главеста салата се правят високи лехи, широки около 1,2 м и с 50 см пътека между тях. Може да се използват фитарии, но когато почвата е лека и мястото по-проветриво. Разстоянията на разсаждане са 25/25 см.

Зимната маруля се сади на тирове от двете им страни на разстояния 30/25 см.

Марулята и главестата салата трябва да се засаждат на постоянно място на дълбочина, на каквато са били в парника или в разсадната леха, за да остане свободен вегетационният връх на растенията. Дълбокото засаждане на салатата със зариване и притискане на вегетационния връх причинява неправилен растеж и деформиране на главите.

Грижи през вегетацията

След подсаждането и окончателното прихващане растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и почвата се разрохква плитко и внимателно, като притиснатите с почва растения се освобождават. След това се правят още 1-2 окопавания и още едно подхранване с амониева селитра - 15-20 кг на дка. Рядко се полива, но когато през пролетния период има засушавания, извършва се поливка с течаща вода. Когато са се образували главите, честите поливки не са желателни с оглед да се избегне гниенето на листата и образуването на спорите на болестта мана.

Около две седмици след разсаждане на зимната салата се извършва първото окопаване. Заедно с окопаването растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и с 25-30 кг на дка суперфосфат, ако последният не е внесен с основната обработка на почвата. Подхранването с по-високи дози азотен тор не е полезно - растенията израстват много бързо и стават по-слабо зимоустойчиви.

В края на декември или през януари, когато времето застуди, лехите със зимната главеста салата се покриват с полиетиленови тунели. Много важно е да се осигури добро проветряване в тунелите. През топли дни полиетиленът се отстранява или се отмахва на места. Оставянето на полиетиленовото платно върху лехите в слънчево топло време причинява изтегляне, изнежване, засушаване и загниване на салатените растения.

Зимната маруля не се покрива с полиетилен.

През пролетта при първа възможност презимувалата салата се подхранва с 20-25 кг на дка амониева селитра и се окопава. При засушаване се полива. Водният режим се поддържа умерен.

Прибиране

Пролетната маруля се прибира през май и юни, пролетната главеста салата - в началото на май, а също - и през втората половина на април.

Зимната маруля се прибира през април, зимната главеста салата - през втората половина на март и в началото на април.

От марулята може да се отрежат 7 000-8 000 стандартни растения от дка, от главестата салата - 9 000-10 000 растения от дка, от зимната главеста салата -12 000-15 000 растения от дка.

 

Ряпа (Raphanus sativus var. major) - източник на витамини

Ряпа - източник на витамини.

Ряпата (Raphanus sativus var. major) за разлика от репичките е двегодишно растение.

Прочети още...