Полезна информация за животните. Вибриоза при кравите.

Голяма част от говедата в

нашата страна се отглеждат при екстензивни условия. Контактът между двата пола не е избегнат и често женските се заплождат след покриване от мъжки. При това рискът от предаване на специфични заразни болести е много висок. В интерес на истината, в практиката този въпрос е много подценен. Никой не би могъл да гарантира, че част от животните у нас, не са носители на такива опасни заболявания като трихомоноза, вибриоза, вирусни инфекции предавани предимно по полов път и причина за безплодие в стадото.

Вибриозата (кампилобактериоза) е инфекциозно заболяване, което причинява специфичен възпалителен процес на половите органи при говедото, продължително безплодие, аборти и задържане на плацентата при кравите. Причислява се към т. нар. покривни инфекции и са застрашени предимно животните, които се осеменяват естествено. В по-новата литература се означава като кампилобактериоза.

Причинява се от грам отрицателен микроорганизъм – вибрион, означен като Vibrio foetus (Campylobacter fetus venerealis или C. fetus fetus). В нашата страна той е открит през 1950 година от Прахов и Пишев в абортиран говежди фетус. Представлява подвижен микроб, който в зависимост от средата в която се развива и размножава, има форма на запетая или на латинската буква S, на летяща чайка или на спирала с 5-15 извивки. Причинителят е снабден на единия или на двата си края с камшиче, посредством което се движи праволинейно.

Важно е да се знае, че устойчивостта на вибриона в околната среда е слаба. При температура  20 градуса живее в продължение на 20 дни във фуражите, постелята и водата, при по студено време  6 градуса този период е около месец. При изсушаване обаче загива бързо - за три часа, а при загряване до 55° за 10 минути. Обикновените дезинфекциозни средства убиват вибрионите за много кратко време.

Освен описания вибрион при говедото се срещат още два, които имат второстепенно значение. Те са обитатели на храносмилателната система.

Заразяването на животните става най-често последством полов акт или при осеменяване със заразена сперма. В половите органи вибриона се задържа и развива в продължение на поне 10 месеца и се изолира от маточно-влагалищния секрет още след третия ден от заразяването. Според някои автори, заразяването на животните става и по неполов път, т. е. чрез обикновен контакт, дори и чрез инфектирана храна и вода. Това обстоятелство увеличава актуалността и значимостта на заболяването.

Клинични признаци при вибриоза

Мъжки разплодници

При биците вибрионът паразитира и се размножава в лигавицата на препуциума на половия член, без да предизвика видими признаци на възпаление. Счита се че оплодителната способност на сперматозоидите на заразените бици не е нарушена. Според преоблодаващата част от специалистите, самооздравяване при биците не настъпва.

Женски животни

При кравите вибриозата причинява безплодие обхващащо голяма част от стадото. Според Wohanka стерилитета се изразява в трудно заплождане дори след неколкократно покриване, т. е. увеличава се индекса на осеменяване. За да се заплодят животните са необходими средно 5-6 покривания или осеменявания.

Друг признак е нередовна полова цикличност, когато разгонването е през различни интервали от време, вместо през 19-23 дни, през 26-40 дни и то при 30-60% от животните  В тези случаи се приема, че е възможно да е настъпил ранен аборт.

Друг важен признак на вибриозата са абортите. Те настпъват през всички фази на бременността, но най-често между 4-я и 6-я месец. Според някои автори обаче прекъването на бременността настъпва предимно през по-ранни етапи 50- 90 дни. Понякога плода се износва нормално. Той се ражда жив, но нежизненоспособен. Обикновено аборта или раждането се последват от задържане на плацентата. Понеже след заразяването им кравите придобиват имунитет, те абортират само веднъж.

При заразяване на небременни крави се развива нетежко протичащо възпаление на влагалището и матката, което отшумява постепенно след около 2-6 месеца. Във влагалищната слуз се появяват антитела, което е свидетелство за това, че животните са заразени. След оздравяване женските придобиват имунитет и заплождането им се нормализира. Според Бродауф от влагалището на заразените, но незаплодени крави по време на разгонването изтича много по-голямо количество бистър секрет, отколкото при незаразените животни.

По отношение на протичане на вибриозата в една кравеферма би могло да се направи следното обобщение.

При внасяне на болестта в здраво стопанство, избухва т. нар. остра (акутна) вибриоза. Характеризира се с внезапно появяване на безплодие при голям брой животни, повторки и аборти. Заболяват 60-80% от покритите крави. Характерна особеност на акутната форма на вибриозата е, че безплодие и аборти настъпват при различни възрастови категории, независимо от това дали са многораждали крави или юници. От друга страна, съществува тенденция, безплодието поспенно да намалява , така 3  до 5 месеца, след вноса на болестта, след така наречената първа буря настъпва самооздравяване и заплождането се нормализира.

Следва втората хронично-активната форма, при която безплодие и аборт настъпва само при нововключените в разплод, внесените и заупени животни, които нямат имунитет и са възприемчиви към болестта. Размерът на безплодието е в тясна зависимост от броя на възприемчивите животни. Принципът е следния - преболедувалите, тези които имат изграден имунитет реагират положително на пробите за вибриоза, но са здрави, а новите животни реагират отрицателно, но се разболяват.

След около две години от вноса на инфекцията вибриозата затихва и преминава в хронично-пасивна форма. В този случай повечето крави реагират положително на пробите за болестта, а новите  животни и юниците реагират отрицателно, въпреки че могат да бъдат покрити от болни бици. Всички крави, включително и новите се заплождат редовно, изностват нормално развити и жизнени приплоди. Съществуват противоречиви становища по отношение на следния въпрос - могат ли през този период нововнесените животни да се заразят от биците носители ? Въпреки, че в стадото болестта е тотално подтисната в своето протичане, нови избухвания са възможни, и то при рязко намаляване на имунитета например. По-вероятно е затихването на болеста през тази пасивна форма, да не изключва реалната опасност от повторната й поява сред новите животни.

Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар след провеждане на нужните лабораторни изследвания на материали взети от съмнителни за заболяване животни, чрез което се цели да се докаже наличността на причинителя. Диагнозата се потвърждава чрез микробиологично, серологично изследване и чрез биологична проба.

Лекуване

Причинителят на вибриозата при говедото е чувствителен на пеницилин и други антибиотици. Ветеринарният лекар провежда лечение на засегнатите животни, което ще скъси периодът на протичане на болестта, ще доведе до заплождане на яловите животни и ще предотврати абортите при вече заразените.

Профилактика

Най-важното профилактично мероприятие е провеждането на изкуствено осеменяване, при което се изплозва материал от проверени по отношение на заразни болести бици.

С профилактична цел в чужбина се прилага и ваксина, като по този начин животните стават устойчиви на инфекция. Ваксинацията е двукратна през 4-6 седмици през първата година, и една-единствена доза от ваксината всяка година след това. Тя трябва да се приключи 4 седмици преди включване на животните в разплод. Ваксината срещу вибриозата често е комбинирана и е насочена също така срещу лептоспирозата. Разбира се, че приложението й се препоръчва при рискови животни, тези които се отглеждат екстензивно и се осеменяват естествено.

 

Доц. д-р Пламен Георгиев


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев