Полезна информация за животните.Кравата през следродилния период.

През следродилният период

(пуерпериума) организмът на кравата се възстановява до състояние, което в максимална степен се доближава до това преди заплождането. Представлява един доста напрегнат интервал от време и продължава около 30 дни. От това как ще протече раждането и следродилния период се определят три неща – бъдещото здраве, новото заплождане и продуктивността на кравата !

Пуерпериума се характеризира с определени специфични особености

Преди всичко те се отнасят за половите органи. Макар и видимо недобре установими, динамичните процеси в тях дават отражение върху целия организъм, и върху по-натътшната репродуктивна и продуктивна съдба на животното. Настъпва рязка промяна в анатомо-топографското и функционалното състояние на половите органи. Преходът от напреднала бременност към раждане и след това към следродилния период е уникален. Изисква мониторинг от ветеринарен лекар !

След евакуиране на плода, матката остава като голяма празна „торба”. Нерядко телето травмира родилния път – охлузвания, притискания, наранявания, понякога доста значителни. Те биха могли да са причина за фатални кръвотечения, счупване на кости, увреждане на нерви и мускули, възникване на трайни придобити аномалии, оставяйки след себе си значителни дефекти. Обратното развитие и възстановяването на половите органи трябва да става максимално бързо и да бъде задача номер едно на фермерите и ветеринарните лекари. По този начин се намалява риска от инфекция и възпаление, последвани от сериозни усложнения.

На второ място място - отелването и следродилния период са свързани с рязка промяна, дори обрат в процесите на обмяната на веществата в организма. Ако по време на бременноста пребладават процеси на натрупване, то през пуерпериума доминират тези на разграждане, най-характерно за високопродуктивните крави. Настъпва рязка промяна в нервно-хормоналната регулация, което засяга обмяната на въглехидрати, минерали, белтъци. И това е свързано с много рискови моменти. Например, отклоненията в обмяната на калция и фосфора водят до следродилното залежаване (кома). Едно често срещато и доста характерно в своята проява заболяване. При типичния за следродилния период енергиен дефицит най-силно се натоварват черния дроб, мускулите и бъбреците. Съществува риск от интоксикация, проникване на бактерии от червата в кръвообращението, възникване на такива болести като кетоза, дори чернодбробна кома.

На трето място е рязката промяна във функцията на млечната жлеза – от сухостоен период към усилена лактация. При най-високопродуктивните крави това е свързано с едем, трудно раздояване и максимална функционална натовареност. През този период вимето е най-уязвимо. Тогава намират своята изява скрито протичащи мастити, възможно е да възникват нови, а така също са обичайни и някои функционални заболявания – кръв в млякото, пресичане, задържане и др.

Често проблемите в различни системи рефлектират в опорно-двигателния апарат. Обикновено през първите 50-60 дни след отелването възникват ламинити, язви на копитата, бурзити и др. Не трябва да се забравя, че рязката промяна в топографското разположение на органите е предпоставка за някои дислокации, като превъртане на сирищника и др.

Кои са основните моменти, върху които фермерите трябва фокусират своето внимание през следродилния период при кравата.

Непосредствено след отелването и първите дни след това е необходимо да се следи за евентуални травми, разъксвания на мекия родилен път, съпроводени с обилно кръвотечение, нестабилност в походката, понякога залежаване и невъзможност за изправяне. Рязкото спадане на нивото на калция в организма се проявява най-често през първите 2-4 дни. Кравата губи способност да стои изправена, ляга и извива по срецифичен начин шията си. Не реагира на външни здразнения. Изпада в т. нар. хипокалцемичана кома !

Отделянето на плацентата трябва да е в рамките на първите 12 часа. Голямо значение да се придава на изтеченията от външния полов орган. Характерно е, че непосредствено след раждането те са слизести с примеси от нишки тъмна кръв. Постепенно в рамките на няколко дни намаляват избистрят се и след 5-я 6-я ден обикновено почти не се установяват. Всеки един случай на наличие на светлочервена кръв, гной, установяване на неприятна миризма, налага ветеринарномедицинска намеса.

За улеснение и по-обективна преценка, фермерите и гледачите биха могли през първата седмица след отелването да термометрират веднъж на ден кравите. Когато вътрешната телесна температурата се повиши над 39.5 °C, незабавно трябва да се потърси ветеринарномедицинска помощ.

Ако очите хлътнат, съпроводено с диария или запек, прогресивно и бързо слабеене, млечността е ниска, вървежът и походката са нестабилни, то тогава би могло да се мисли за кетоза или някакво друго чернодробно увреждане. Засягат се най-високопродуктивните крави !

Въобще трябва да се знае, че точно през следродилния период, кравите са най-нестабилни при изправяне, придвижване, при лягане, манипулации и др. Това налага особено внимание да се отдели на подовото покритие в родилното отделение – то трябва да е стабилно, щадящо, да не позволява хлъзгане и нараняване, да създава комфорт за животните. В противен случай ако подът е твърд и гладък например, последствията биха могли да бъдат дори фатални – трайни залежавания, неуспешни опити за изправяне, подхлъзване падане.

Изключително грешна е стратегията добила популярност в много ферми у нас, а именно през първите дни след отелването да се намалява дажбата, с цел да се избягва едема на млечната жлеза и постигане на по-лесно раздояване. Намаленият прием на храна през следродилния период е с особено тежки последствия. От една страна енергийният дефицит се задълбочава , организмът рязко отслабва, а от друга страна, ако някъде съществуват патологични процеси, те се утежняват много по-бързо. Забавя се обратното развитие на матката, последвано от възпалителни процеси и трайно безплодие.

Какво би могло да се препоръча, за да се намалят неблагополучията по време на следродилния период.

Третиране на бременните крави в последния месец от бременността с препарати съдържащи високи дози селен и витамините Е, А и Постепенно засилване на дажбата със старт около 10-14 дни преди очакваваното раждане. Ежедневен лекарски контрол през първите 7 дни след отелването. Обезпечаване на подходящо подово покритие – най-добре от гума. Акушерската помощ трябва да целесъобразна. Разраждането да се извръши така, че в най-малка степен да причинява травми ! Известно е, че в много случаи, цезаровото сечение, като метод щадящ и майката и плода е за предпочитане пред усилената екстракция ! Особено внимание да се обърне на пълното раздояване. Това изисква повече време и усилия, но винаги се възнаграждава.

 

Доц. Д-р Пламен Георгиев


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев