Полезна информация за животните.За здравословното състояние на копитата при кравите.
Добрият мениджмънт на
пресушаването представлява база за добро здравословно състояние на копитата по време на лактацията. По време на пресушаването оценката на телесната кондиция на тялото трябва да бъде приблизително 3,5. При тези животни също се извършват съответните грижи за копитата. По време на пресушаването, кравите са добре охранени, но в никакъв случай и слаби. Необходимо е ежедневната им дажба да е лесно смилаема, апетитна и добре балансирана. Помещенията да са светли, просторни, сухи и чисти. Умереното движение на сухостойните крави влияе благоприятно против копитните кръвоизливи и възникване на асептичен пододерматит. По този начин се стимулира кръвооросяването на копитата и обмяната на калция в костите. Три седмици преди отелването кравите трябва да се приучат към дажбата по време на лактационния период. В периода около самото отелване, в най-голяма степен се налага да се отдели специално внимание на животните: какво е общото състояние и държане на кравите, вътрешната телесна температура, изпълването на предстомашията и вида на изпражненията. Количествата и качеството на изхранваната дажба е необходимо да се обсъди с ветеринарния лекар и съответния специалист (зоонижинер). Съблюдавайте дали съдържанието на минерални вещества и витамини съответствува на нормите. Особено внимание трябва да се обръща на калция и фосфора.
Два до три месеца след отелването е необходимо прегледа и грижите за копитата да се повторят. Това представлява края на рисковия период. Точно тогава съществува най-голям шанс от по-бързо оздравяване и възстановяване от различни копитни болести.
Във фермите в които копитните проблеми са широко разпространени, много често е трудно да се установи първопричината за това.Броят и делът на копитните заболявания в една ферма, служи като маркер в каква степен и колко успешен е мениджмънта по време на преходния период през началото на лактацията.
Кои са признаците издаващи, че съществуват проблеми с крайнците? Кравите стъпват на върха на копитата си, тъй като имат болка в областта на петките. Венечният ръб е едематизиран, скакателната става е удебелена. Незабавно засегнатите животни трябва да се подрежат и да започне съответния лечебен курс.
При добре уредените обори и помещения, качеството на копитата, натоварването и опасността от наранявания са под контрол. Чрез оптимален хранителен режим, целенасочен мениджмънт и отлично хранене ще постигнете необходимите предпоставки за това. При търбухова ацидоза, предстомашята са зле изпълнени, кравите преживят слабо. Изпражненията са с непостоянна консистенция, диарията се сменя с твърди фекалии, те са тъмно оцветени съдържащи несмлени частици. Възниква опасност от копитни заболявания – асептичен пододерматит.
При преживянето и дъвкането кравите отделят обилно количество слюнка, която неутрализира киселинното съдържание в предстомашията.. По-твърдата структура на дажбата (добре структурираната дажба) стимулира преживянето. Информация при общ преглед на стадото - нормално при запазено преживяне 70% от кравите трябва да се хранят или да преживят, 60 % от лежащите крави трябва да преживят или 40% от всички крави трябва да преживят.
Лошите и болните копита водят до редуциране на дневния прием на фуражи и съответно до повишен риск от инфекции. Грешките в хранителния режим водят до влошаване на състоянието и на копитата, проблеми в йерархичната уредба на стадото и по този настъпват нарушения в общуването и движението на кравите. Всичко това води до отслабване на съпротивителните сили, нараняване на копитата и намаляване на времето през което кравите лежат (времето за почивка). Проблемите се усилват и комплицират взаимно. Подобряванията в една насока, често оказват благоприятно въздействие в много направления. Така например добрата вентилация в помещението води до по-добър прием на храната, подсушаване на копитата и понижена опасност от инфекции. Кравите могат по този начин да съхранят топлината на тялото си. Подсушените помещения намаляват опасността от инфекция и предотвратяват омекването на копитата. Комфорта на кравите оптимизира собствените съпротивителни сили и устойчивост на животните.
Здрави копита се постигат чрез съвестно извършване на превантивни мероприятия и възможно най-ранно лекуване на заболяванията при животните. Едно добре премислено обзавеждане и оформяне на обора и помещенията изисква – оптимална вентилация и проветрение, подходящ под който щади и предпазва копитата. Необходимо е и достатъчно пространство.
Когато пода е твърд, би трябвало в продължение на 14 часа кравите да лежат, за да могат копитата да си починат и да се подсушат. Поради това, леглата за всяка крава трябва да са с необходимата големина, да са меко постлани и да се гарантират добри микроклиматични условия. Да се избягват въздушните течения. Кои са признаците за добра подсигуреност в тази насока: ? 90% от времето кравите лежат в леглата, ? 10% от кравите имат увреждания на скакателните стави, да няма чакащи крави на местата за движение и разходка.
Обзавеждането и подразделянето на обора трябва да бъде така уредено, че копитата да не се увреждат. При нормален вървеж, макар и за кратко, всеки един от предните крайници поема 70% от теглото на тялото. Какви мероприятия трябва да се предприемат в тази насока: подсигуряване стабилна за движение, еластична равна повърхност (пътеки); да се избягват резки и остри (90?) завои на пътеките за придвижване – тези на входа и изхода от доилната зала, в обора или до яслите; съоръженията (например поилките) и уредите за обслужване на животните да не се монтират на тесни или рискови места; неравностите, големите грапавини и насечеността на пода да се отстраняват; пода не трябва да е хлъзгав на местата където се струпват много животни; най-добра е гумената настилка; разгонените крави да се изваждат от стадото; кравите да се подкарват внимателно, никога да не използва насилие, гледачите и обслужващия персонал трябва да бъде предвидим в своите действия за животните; всички ходове трябва да се правят фуниевидно; да се избягват острите места и стърчащите съоръжения.
Кравите изпитват затруднение да се движат върху хлъзгави или върху неравни подове, което предизвиква болезненост и намаляват комфорта. Това води до големи проблеми, особено в случаите, когато допълнително е комплицирано от някои други фактори – йерархични борби. В тези случаи кравите допълнително са ограничени в своето свободно придвижване. Честотата на йерархичните конфликти са в зависимост от наличността на достатъчно количество фуражи. Когато предпочитаните фуражи са дефицитни, кравите започват да се конкурират и да се борят за нея. Проблемът се усилва още повече при недостатъчно свободна площ и място, при пренаселеност – тесни пътеки или недостатъчен брой легла. Стреса и уплахата често водят до внезапни и резки движения, бягство, а това от своя страна увеличава риска от травми и удари на копитата, намаляване на почивката и нарушения на хранителния режим. Все рискови фактор и за възникване на копитни заболявания.
По-широките пътеки допринасят за спокойствието на животните. Необходимо е да се пресметне пространството и площта от които кравите се нуждаят, измерени в единици – дължина и ширина на животни: 1. Разстоянието между хранителния фронт (хранилките, яслите, автоматичните закрутки) и мястото за главата (предната част) на леглата (боксовете за лежане). 2. Разстоянието между хранителния фронт (хранилките, яслите, автоматичните закрутки) и входа на леглата (боксовете за лежане). 3. Ширината на една поилка. 4. Разстоянието между два реда легла. От носното огледало до опашката една Холщайн-фрезийска крава е дълга приблизително 1,75 метра и широка около 0,8 метра. Да се имат предвид следните параметри: 1. Една кравешка дължина две ширини = 4 метра. 2. Две кравешки дължини една ширина = 5 метра 3. Една кравешка дължина една кравешка ширина = 3 метра
Подвижното гребло осигурява чистотата на пода. Контролирайте правилното му функциониране както и състоянието на подвижния кабел. Греблото трябва да се застопори на места, където обичайно кравите не се събират. На предната му повърхност не трябва да има наслоена тор и други нечистотии. Различните синджири и други издадени и стърчащи конструкции на земята водят до повишен риск от травми на копитата и нараняване на кожата в областта на венечния ръб.