Полезна информация за говедата.Препоръки за икономически-ефективно хранене на кравите.
Икономически не е
оправдано прехранването на низкопродуктивните крави и недохранването на високопродуктивните. За това трябва да се знае нивото на продуктивност на кравите.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НАУЧНООБОСНОВАНОТО ХРАНЕНЕ НА КРАВИ
1.1. Приложение на нормираното хранене
Без преувеличение можем да твърдим, че храненето на кравите има най-голяма роля за високите постижения в съвременната кравеферма. Нивото на млечността в 75 % се обуславя от средовите фактори, на първо място хранене и гледане. Делът на фуражите в себестойността на млякото заема около 65-70 %. Нещо повече, трябва да подчертаем, че млечността на кравите е достигнала постепенно 8000-10000 кг, едва след като фермерите са започнали да отделят по-специално внимание на фуражното производство (изкуствени пасища и ливади, цвекло, люцерна, силажи и др.) и кравите са престанали да разчитат единствено на природните дадености. Селекционните усилия на развъдчиците са могли да дадат резултат едва след като е било приложено нормираното хранене.
В съвременната практика на кравефермите нормираното хранене е добило по-опростена форма. Обикновено дневната дажба се разделя на две части: на основна дажба, която за краткост отбелязваме като ОД. Тя се състои от обемистите фуражи: паша, сено, силаж, слама, цвекло и други подобни. Това са храните, които от физиологична гледна точка е полезно да се поемат в по-голямо количество. Само при тяхното по-голямо наличие търбухът на кравата работи нормално. Ето защо тези фуражи се предоставят на всички крави практически на воля. Но бедата е, че тези фуражи имат голям обем и бързо запълнят търбуха. Поради по-ниското съдържание в тях на хранителни вещества не може да се достигне висока млечност. Качеството на нашите обемисти фуражи е такова, че кравата поема не повече от 10-11 кръмни единици за мляко (КЕМ), което отговаря за 11-13 кг мляко дневно. За по-високата млечност вече се налага добавянето на концентрирани фуражи: зърнени житни, бобови, шротове. Тази част от дажбата се нарича концентратна дажба, за краткост КД. Тя вече се разпределя според млечността, нормирано заедно с минералните добавки. Ако тази част от дажбата се предостави също на воля, ниско продуктивните крави ще поемат значително повече от колкото им е нужно от КД-то и ще намалят поемането на ОД, Тези крави ще затлъстеят, но няма да дават повече мляко. Това ще лиши високо продуктивните крави от повече КД, и те няма да могат да произведат повече мляко. Фактически, когато концентрираният фураж не се разпределя според млечността, високо продуктивните крави в началото произвеждат повече мляко отколкото получавания фураж, но само за сметка на телесните си резерви. Те губят значително от живото си тегло, силно отслабват, трудно се заплождат и бързо понижават млечността си. Когато кравата получава добавката на КД според млечността си тя не губи от живото тегло, и задържа високата млечност много по-дълго.
Следователно, секретът за получаването на висока млечност, се крие в нормираното хранене, при което с КД, разпределена според нивото на млечност, се добавят недостигащите в ОД енергия, протеин, минерални вещества и витамини.
1.2. Ролята на обемистите фуражи
Понеже най-често, млечността рязко нараства едва след повишаване на дела на концентрираните фуражи, мнозина са склонни да считат обемистите фуражи за малко значими при кравите с висока млечност. Това е голямо заблуждение с фатални последици за здравето на кравите. У нас, имаме горчив опит в това направление от време на колективните кравеферми. Въпреки, че разполагахме с животни с възможности да произвеждат 5000-6000 кг мляко, по причина на лошото качества на изхранваните обемисти фуражи в ТКЗС, млечността остана на нивото 3000-4000 кг, а изхабяването на кравите (подмяната им поради заболявания) се ускори. Продължителността на използването им спадна под 3 години – (по-точно 2.7 години). Такова ускорено отпадане на крави не се наблюдава във фермерските страни дори при ниво на млечност над 8000 кг. Основна, разбира се не единствена, причина за това негативно явление трябва да търсим в лошото качество на изхранваните обемисти фуражи – сено, силаж, паша. Поради ниското им качество, кравите дори и да разполагат с достатъчно фуражи в яслите, не са в състояние да поемат необходимото количество.
При качествени обемисти фуражи, една крава с живо тегло 550-600 кг по време на лактацията поема нормално 10-11 КЕМ (11-12 кг сухо вещество) дневно. У нас, поради изтъкнатите вече причини, в ТКЗС кравите поемаха 6.5-7.5 КЕМ, съответно 7.5-8.5 кг сухо вещество. Тези данни са от едно мое 10 годишно проучване през периода 1976-1987 г. При това положение за да получаваме повече мляко в ТКЗС бяхме принудени да изхранваме повече концентриран фураж. Проучването показа, че при млечност от 3600 кг ние тогава сме изразходвали по 0.440 кг зърнени фуражи за кг. мляко. Толкова, колкото не се използва в Западните страни при 7000-8000 кг млечност. Завишеното участие на концентрираните фуражи, при храненето на кравите като преживни животни е най-честата причина за появата на т.н. обменни заболявания, виновни за бързото изхабяване на кравите.
Един прост пример ще илюстрира връзката между качеството на обемистите фуражи и използването на концентрати. При 20 кг млечност кравата се нуждае от 15.8 КЕМ. Ако тя поема 11.0 КЕМ дневно от ОД, както е при храненето с качествени фуражи, за дневната дажба ще са необходими още 4.4 кг от концентратите. Ако обаче положението с качеството на фуражите е както беше при нас в ТКЗС, кравата поема с ОД вместо 11, само 7.0 КЕМ и тогава за да получим 20-те кг мляко ще трябва да изхраним 8.0 кг концентрати. Почти два пъти повече отколкото при качествени обемисти фуражи.
За да поемат повече обемисти фуражи кравите не е достатъчно да ги има на воля в яслите през цялата денонощие. Те трябва да са качествени. Сеното да се покосява в началото на цъфтежа, да се изсуши без да го навали дъжд, да не са оронят листата при прибирането. Царевичния силаж да се прибира във фаза восъчна зрелост (33-35 % сухо вещество), да се наситнява не по-едро от 16 милиметра, добре да се уплътни за да не прониква вода и въздух. Зелената маса също да се покосява в началото на цъфтеж. Ако се изхранва зелена люцерна тя да бъде цяла без наситняване. Пашата също да бъде върху млада израснала трева, почистена от тръни и плевели, В конкретните балансирани дажби в таблица 1. са посочени примери със ливадно сено или царевичен силаж с различно качество, от което може да се види отражението му върху разхода на зърнен фураж и шрот.
Без колебание можем да направим заключението, че за високата млечност на кравите решаващото условие е да произвеждаме качествени обемисти фуражи.
Да произвеждаме, а не да купуваме. Защото закупуваните обемисти фуражи рядко са високо качествени. Качествени обемисти фуражи могат да се произведат само от стопанина на кравите.
1.3. Характеристика на периодите по време на лактация
Как протича една нормална лактация при млечност 6000 кг? Тя започва с около 10-15 кг и след 5-6 седмици достига максимума, или върха (пика) от около 30 кг. Тази млечност се задържа около две седмици, след което започва постепенно да се понижава до края на лактацията. През първите 100 дни се получават средно 44 % от общото мляко, или 2600 кг което прави по 26 кг средно дневно. През вторите 100 дни, от 101 до 200 дена млечността се понижава от около 23 на 17 кг или е средно 20 кг (2000 кг общо). През последните 100 дни, понижаването продължава от 17 до 11 кг или е средно 14 кг (1400 кг общо). Следва да запомним, че според нормалния график на лактацията всеки 1 кг по-висока млечност във върховата седмица може да ни осигури 200-250 кг повече за лактацията. Следователно, ако вместо 30 кг получим средно 32 кг това показва, че при правилно хранене може да достигнем 6400-6500 кг, ако през върховата седмица млечността е 34-35 кг това показва възможности за 7000 кг.
Нормално при такава млечност една кравата със живо тегло около 600 кг във възрастно състояние, тежи непосредствено след отелването 600 кг, в края на 1-вия месец – 575 кг, на 2-рия месец -555 кг и в края на 3-тия месец около 550 кг, през 4-ти и 5-ти месец запазва теглото си на 550 кг, след което трябва да започне да го повишава и в края на 7-ми месец вече да тежи 580 кг, за да стигне нормалното си тегло 600 кг към края на 9-ти месец. През последния 10-ти месец от лактацията кравата достига 620 кг заедно с плодът. Пресушаването следователно следва да стане при жива маса около 620 кг. През сухостойния период плодът следва да нарастне с около 30 кг и непосредствено преди отелването кравата да тежи 650-660 кг. След освобождаването от телето и околоплодните води кравата отново ще тежи 600 кг.
1.4. Правила за хранене през различните периоди на лактацията
През първите 60-70 дни на лактацията фактически приетите фуражи осигуряват по-малко от нужните за произведеното мляко, и се получава не-дохранване. Кравата дава мляко за сметка на телесните резерви. Защо възниква тази ситуация? Това е следствие от по-ниския апетит след отелването, който не може да догони нуждите на високо продуктивната крава. Ако при храненето през сухостойния период сме спазили изискванията, кравата следва да се отели при 5 кг дневна дажба концентрати. При това положение още от следващия ден от отелването, концентратите се увеличават с по 0.5 кг дневно, докато се достигне максималната КД изискана по приложените в края балансирани дажби. Увеличението от 0.5 кг включва зърнените и белтъчни фуражи, които са предписани в съответната дажба. Ежедневно се следи състоянието на кравата. Ако тя запазва апетита си, на следващия ден увеличаваме отново с 0.5 кг. Ако имаме съмнение, че кравата губи апетита си спираме с увеличението и така докато се достигне 12-13 кг дневно. Това при идеални условия става към 15-тия ден. Но много често това не се случва, защото ако забележим, че кравата не приема предвидените обемисти фуражи, се налага да забавим завишението, ето защо по-често максимумът концентрати се достига към 25-тия ден от отелването, а максимумът на предписаните в дажбите обемисти фуражи, – чак към края на третия месец от началото на лактацията. В тази постепенност на привикване на кравите към високата концентратна дажба се крие секретът на правилното научно обоснована хранене. Следователно през първите 70-80 дена кравата фактически губи около 50 кг от живото си тегло от което произвежда 325 кг мляко (50×6.5=325). Не бива да се безпокоим, че кравата ще отслабне и да прибързваме с повишаването на концентратите. Фактически от нормално използваните телесни резервите могат да се произведат за периода от 75 дена 325 кг мляко, или по 4.5 кг дневно Опасно е ако принудим кравата да загуби повече от 50 кг в този период.
След като апетитът догони продуктивните нужди, храненето се нормализира. Храним толкова колкото е предписано в таблицата и според нивото на млечността. Така храним през почти целия втори период от 100 дни. Към края на втория период се налага да възстановим живото тегло и започваме да храним фактически повече от предписаното в балансираните дажби, повече за около 3 кг мляко. Това е приблизително 1.5 кг концентрати. Защо го вършим сега, а не през сухостойния период е обяснено в следващото заглавие.
1.5. Хранене на високопродуктивни крави през сухстойния период
Старите препоръки за обилно хранене през сухостойния период с рязко намаляване на дажба преди отелването, доведоха до много проблеми свързани с появата на кетозни състояния и понижаване на млечността. Освен това науката за хранене доказа, че натрупването на телесни резерви през края на лактацията става при по-малък разход на хранителни вещества отколкото през сухостойния период.
Така например, докато през дойния период 1 кг прираст в живото тегло се получава средно от 3.4 КЕМ дадени над поддържащото хранене, то през сухостойния период за този прираст са нужни 5.1 КЕМ. Натрупаните резерви струват 66 % повече. Това икономическо съображение, заедно с някои биохимически факти, свързани със състава на натрупваните мазнини, послужиха като научно основание да се разработи нова стратегия за храненето на сухостойните крави, която е потвърдена от практиката.
В какво се състои новия подход? Той разчита загубите в живото тегло, които нормално достигат 40-50 кг (при крави със живо тегло 550-600 кг) да се възстановяват постепенно през втората част от лактацията. Това ще рече, през това време към разходите за мляко трябва да се прибавят допълнително хранителни вещества за прираста, който средно е 0.3-0.4 кг дневно. Това изисква да се добавя дневно по 1.0 до 1.4 КЕМ и 70 до 90 г протеин смилаем в червата (ПСЧ). Ако в резултат на такова хранене кравата възстанови телесното си състояние и достигне над средна охраненост при пресушаването, през двата месеца на сухостой тя се храни умерено, само колкото да се развива нормално плодът, без да трупа нови телесни резерви. Ако кравата не е възстановила живото си тегло при пресушаването и се намира в под средна охраненост, тогава следва да прибавяме към нормите за поддържане и нарастване на плода за допълнителен прираст от 0.3-0.4 кг съответно по 1.5 до 2.0 КЕМ и също 70 до 90 г ПСЧ. Конкретните балансирани дажби са посочени в таблица 2.
1.6. Поднасяне на концентрираните фуражи на високо млечните крави
Когато кравата получава дневно до 3-4 кг концентрати, дали те ще бъдат поднесени на два или три пъти, дали ще бъдат ситно или едро смлени, дали ще бъдат смесени с другите фуражи, това има малко отражението върху ефективността на цялата дажба. Не стоят обаче така въпросите кога-та млечността е над 25 кг и кравата получава дневно 10-12 кг концентрирани фуражи. Значителното количество концентрати може да предизвика здравословни проблеми, и продуктивния ефект да бъде понижен. Това налага да се спазват стриктно редица правила, които произтичат от физиологията на търбуха, който е специализиран орган за ефективна преработка преди всичко на обемисти фуражи.
Смилането на храната при преживното животно става под влияние на огромен брой микроорганизми от различни родове и видове. Грубите фуражи, се разлагат от специална група микроорганизми, които се развиват успешно само при определена среда в търбуха, която е около рН 7.0, а след повишаване на киселинността под рН 6.4 тяхното развитие напълно спира и смилането на влакнините в грубите фуражи престава (колкото числото изразяващо рН е по-малко, толкова киселинността е по-висока). Смилането на богатите на скорбяла и захари фуражи като зърнените и захарното цвекло се извършва от други микроорганизми, които първоначално произвеждат млечна киселина, която ако премине през търбушната стена в кръвта предизвиква тежки поражения, известни като въглехидратно отравяне. При нормални условия, когато богатите на скорбяла и захари фуражи се изхранват продължително време на умерени порции се размножават микроорганизми, които превръщат опасната млечна киселина в оцетна и пропионава киселини, които вече са естественият енергиен източник на преживното животно. Произведената млечна киселина при изхранването на големи порции концентрати понижава силно рН под 6.4 (т.е. увеличава киселинността).което пречи за смилането на влакнините в фуражите. Това предизвиква отказ на кравите от поемането на нова храна.
Всички тези физиологични особености определят следните правила за поднасяне на концентратите при високо продуктивните крави:
Концентратната дажба да се въвежда постепенно. Дневната стъпка на увеличението да бъде 0.5 кг, докато се стигне 12.5-13 кг дневно, което е максималната дажба за крава със 550-600 кг. Ако 5-6 кг концентрати, изхранени за един ден след като кравата продължително време не е яла зърнени или шротове, предизвикват сериозни смущения с признаци на въглехидратно отравяне, то изхранването на 12-13 кг дневно след постепенното привикване на тази крава в продължение на 3 седмици, вече не водят до никакви смущения нито други лоши последствия.
Дневната концентратна дажба да се поднася на порции до 2.5 кг. Следователно максималната концентратна дажба от 12-13 кг да се поднася най-добре на 5 пъти дневно, в най-лошия случай на 4 пъти по 3 килограма. По-големите от 3 кг порции концентрати, предизвикват за кратко време понижаването на рН под 6.4, дори когато кравите продължително са хранене със зърнени фуражи. Това временно затормозва апетита.
Колкото по-ситно са смлени зърнените фуражи, толкова отрицателния ефект от изхранването им се повишава. При едро смлени или при само начупени зърнени фуражи, разлагането им от микроорганизмите става по-бавно и отделената, опасна за здравето млечна киселина по-пълно се превръща в полезните оцетна и пропионова киселини. Най-добре е зърнените фуражи за високо продуктивните крави да се смилат на чукова дробилка със сито с отвори 8 милиметра (свободно да се пъха един обикновен молив). Не се тревожете, че в фекалиите на кравите ще се появяват не усвоени частички. Също толкова не усвоени концентрати се намират и когато зърното е ситното смляно, но тогава ние не можем да го забележим. Химическите анализи обаче обективно доказват правотата на това твърдение.
Смесването на концентратите със нарязани груби фуражи или силаж помага за по-бавното им поемане. Така хапките се просмукват с повече слюнка (тя има буферни свойства, с което се пречи на киселинност та да се повиши над желаното). По този начин смесването на концентратите със нарязани сено, слама, силаж подобрява ферментацията в търбуха в благоприятната насока. Това лежи в основата на най-новата практика в модерните кравеферми т.н. целодажбено хранене. Всички съставки на дажбата да се поднасят заедно от смесителни ремаркета и кравата през цялото денонощие да има възможност да поема от нея. Това е идеалната форма на поднасяне на концентратите от физиологична гледна точка.
Добавка към концентратите на сода бикарбонат (хлебна сода). Въпреки всички мерки за предотвратяване понижението на рН под 6.4(пови-шаване на киселинността), често пъти това все пак се случва. В такива случаи добавката на 200-300 г сода бикарбонат на крава дневно помага да се нормализира киселинността в търбуха, да се избегне понижението на маслеността и да се подобри апетита на кравите. Най-полезно е да се използва тази добавка в периода на привикване към висока дажба концентрати и докато кравата поема максималната дажба. Продължителността на използване на содата бикарбонат е докато премине опасността от силно понижение на рН в търбуха. По-дългото използване не вреди на кравата, но струва скъпо на стопанина. Затова е сложено ограничението.
1.7. Комбинирани фуражи, зърно и белтъчни концентрати или зърно и шротове с минерални добавки за високомлечните крави
Този въпрос е много актуален по няколко причини. Известна истина е, че при свинете и птиците не може да говорим за съвременно отглеждане без прилагането на най-сложно балансирани комбинирани смески. Почти невъзможно е да се постигне максималния желан растеж при тези видове без използването на комбинирани фуражни смески. Когато заговорим за съвременно краварство, по аналогия мнозина, малко запознати с тънкостите на храненето на кравите мислят, че високата и устойчива млечност също се получава само при изхранването на комбинирани фуражни смески за крави. Не са рядкост у нас стопаните, които са убедени, че само с комбинирани фуражи могат да получат висока млечност. Световната практика при високо млечното краварство в най-напредналите страни показва, че малък е процентът на кравефермите в които се изхранват комбинирани смески. Мнозинството от фермерите предпочитат да изхранват собствено зърно допълнено с белтъчно-минерални концентрати или направо изхранват едро смляно зърно балансирано със съответното количество шрот и минерални добавки. В тази практика няма никакво противоречие със съвременните достижения на научното хранене. Така несъвпаденията между нужди и изхранено частично се премахват. Налага се обаче да се произвеждат белтъчни концентрати с различен минерален състав. Концентратите, съответно комбинираните фуражи следва да са без минерални добавки за летни ОД от житно бобови смески, за ОД от ливадно сено и малко люцерново; с добавка само на креда за ОД от ливадна трева, за ОД от зелена царевица, за ОД от ливадно сено и слама или царевичак; само с дикалциев фосфат за ОД от зелена царевица и 15 кг зелена люцерна, за ОД от царевичен силаж и зелена люцерна. Когато белтъчно-минералните концентрати или комбинираните фуражи са с крада и дикалциев фосфат се покриват минералните нужди само в 50 % от случаите. Следователно посочените 38 % покриване на нуждите от протеин с произвежданите сега комбинирани фуражи следва да се намалят наполовина. Анализът на изхранваните в нас дажби на крави показва, че продаваните в нас белтъчно-минерални концентрати могат да удовлетворяват минералните нужди в около 50 % от случаите.
Като вземем предвид тези несъвпадения в предлаганите комбинирани смески и белтъчно-минерални концентрати и се съобразим с изискването за едрината на смилане на зърнените и ролята му за ефективността на използване на дажбата, ще се убедим, че подготовката при домашни условия - едро смилане на зърнената съставка с добавка на необходимото количество шрот и креда или дикалциев фосфат е най-сигурния път за добро балансиране на дажбите за млечни крави и може да осигури най-висока и трайна млечна продуктивност.
Към всичко казано следва да добавим и икономическата изгода. През първата половина на 2001 години средната цена на комбинираните смески, които удовлетворяват както видяхме под 20 % от случаите при храненето на кравите е средно 370 лв. Балансирането на концентратната дажба при домашни условия с ниво 18 % на протеина при използване на зърнени фуражи с цена 210 лв. и слънчогледов шрот 250 лв., и то при подходящо смилане струват 265 лв. При равностоен или по-добър ефект в продуктивността, разликата за тон в по-малко 105 лв. или 28 % спрямо цената на комбинирания фураж, не е за пренебрегване.