Полезна информация за говедата.Хигиенна преценка на грубите фуражи. Хигиенната преценка на грубите фуражи се прави на основание на органолептичната оценка, ботаничния им

състав, микологичния, токсикологичния и химичния анализ.

Доброто сено съдържа всички необходими за животинския организъм хранителни вещества. Богато е с минерални органични съединения в подходящи за организма съотношения, като преобладават алкалните елементи над киселинодействащите. Това именно прави сеното най-необходимата съставка в дажбите на преживните. Ролята на сеното в храносмилателната система на телетата е да неутрализира до известна степен киселинността и да спомогне за получаване на слабо алкално рН на търбуховото съдържание.

Доброто ливадно сено трябва да съдържа: вода от 14 до 18%, суров протеин от 7 до 10%, сурови мазнини от 2 до 4%, сурови влакнини от 20 до 30%, минерални вещества от 5 до 8%, БЕВ 35-45% и каротин 20-50 mg/кg. Минералните вещества са в най-благоприятно съотношение за животинския организъм, когато в 1 кg сено се съдържа Са от 5 до 7 g и Р от 2 до 3 g.

Навреме окосеното и добре приготвено люцерново сено е богато с протеин, минерални вещества и витамини. Хранителната му стойност е около 0,4-0,5 кръмни единици и съдържа от 80 до 140 g/kg смилаем протеин, като биологичната стойност на протеина е висока. При такова сено съдържанието на Са в 1 kg достига до 13-15 g, на Р е над 2,5 g, а съдържанието на каротин - до 80 mg/кg.

Хранителността на сеното и неговото качество се определят от много фактори: вида на почвата, напояването, терена, метеорологичните условия, ботаническия състав на растителността, фазата на развитие на растенията, начина на сушене и съхранение, времето за изхранване и др.

При хигиенната преценка по ботанически състав сената се разделят на две основни групи: сена от естествени и сена от изкуствени ливади. Сеното от изкуствени ливади е от еднообразен посев и се изисква еднородност на ботаническия състав в зависимост от вида на сетите треви. Сеното от естествените ливади е смес от треви.

При ветеринарно-хигиенната преценка на сената важно място заемат отровните растения, които са значително разпространени в страната. Участието на тези растения в по-големи количества в сената при изхранване на животните може да доведем до характерни клинични прояви или фуражни токсикози. Причини за това са токсичните съединения, които се съдържат в отровните растения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, смоли, лактони, багрила и други отровни вещества с неизяснена още етиология.

При определяне на ботаническия състав на сената най-често се установяват:

треви, съдържащи алкалоиди - хвощ, старо биле, татул, блян, бучиниш (цвол), див магданоз, див мак, пиявица (отровно жито), казашки бодил, спореж, лупина, знойка, блатняк, кучешко грозде, чемерика, кукувича прежда и др. треви, съдържащи гликозиди - бурчак, зайчина (козя детелина), комунига, полски синап, дива репица, черна метла, пореч (стръвниче), живник (гайтанка), напръстник, кукуряк, горчивка и др.; треви, съдържащи сапонини - бударица (бързовлек), секирче, песъчарка и др.; треви, съдържащи етерични масла - пелин, вълча ябълка, лалеманция, самобойка и др.; треви, съдържащи смоли - млечка. треви, съдържащи органични киселини - пипериче и др.; треви с неизяснена структура и състав на токсичните вещества - зайчина, вейка, звездица, жълт кантарион и др.

При изследванията на сената трябва да се знае, че при сушенето им се разрушават частично или напълно някои съединения. Съдържащите алкалоиди растения обаче запазват голяма част от токсичността си. Запазват своята токсичност макар и да губят част от своите масла отровните растения, съдържащи етерични масла. Установено е, че при по-бързо изсушаване на сената се запазват напълно или в значителен процент повечето от отровните вещества, а при продължително сушене те намаляват.

От активните отровни вещества в сената с най-голяма устойчивост при сушенето са алкалоидите.

В телеугоителната практика сеното се дава за храна в целодажбените смески в нарязано състояние. При залагането на цяло сено част от него се разпилява, но се предоставя възможността на животните да консумират най-доброкачествените треви, като грубите и горчивите треви не се приемат. При ситно нарязаното сено животните приемат цялото количество заедно с отровните примеси. Това понякога става причина при даване на сена с много отровни растения да се получат интоксикации и стомашно-чревни разстройства при животните.

Развитието на плесените по грубите фуражи във връзка със здравеопазването на животните трябва да бъде винаги обект на хигиенен контрол на специалистите.

При развитие на плесени по грубите фуражи се откриват следните признаци: потъмняване, придобиване на светлокафяв цвят, гъбен растеж с различен цвят (черен, зелен и др.) и по-сбити пластове. При по-слабо засегнатите от гъби съставки на сеното колониите са ограничени около коленцата и основата на растенията, а при по-силно засегнатите те са и по стеблата, по листата и по цветовете. Понякога при съхранение на недобре изсушени треви отделните растения биват обхванати от гъбен мицел, който ги слепва в плътни пластове. Развитието на гъбите по листата причинява оронването им от стъблото особено при люцерната и бобовите треви.

Поразените от гъби сена имат силно променен цвят и общо потъмняване. Те се преценяват във всички случаи като условно годни и с намалени хранителни качества. Когато гъбните поражения обхванат различни пластове в дадена партида, поразените части внимателно се отделят и изгарят далеч от складовата площадка. Когато оплесеняването е обхванало по-голяма част от партидата, за хранене се избира само непоразено от гъбите сено. На новородени и подрастващи телета не се допуска за храна сено, поразено от гъби, независимо от това, дали при лабораторни изпитвания показва токсични свойства или не. Слабо поразено от гъби сено, в което не се доказват гъби от род Фузариум Стахиботрис и Дендродохиум, се допуска за храна като условно годно заедно с друг доброкачествен фураж и кореноплодни в размер до 50% от дневната дажба груб фураж и за срок, не по-дълъг от три седмици. Използването на такова сено може да продължи само след като се направи 10-12 дни прекъсване, през което време се дава първокачествен груб фураж.

Сеното, поразено от токсичните видове стахиботрис алтернанс, дендродохум токсикум и фузариум, не се дава за храна. Не се разрешава отделянето на поразеното от гъби сено, тъй като става разсейване на плесените.

При установяване на плесени по фуражите е необходимо да се прави съответна обработка и обезвреждане на оплесенените фуражи. За обезвреждането на плесените и токсините върху фуражите има разработени много малко методики. Обработката на оплесенените фуражи се извършва с химични , физични или комбинирани средства.