ROLLKUR (РОЛКЮР) - Част 1 Коне, езда и още нещо…

Методите Deep’n'Round и начините на превиване „пречупване” на шията в обучението при съвременната обездка.

Методът на Дълбоко поставяне

rollkur.jpg','ROLLKUR (РОЛКЮР)',,,0,0);" >rollkur_images_stories_Jivotnovadstvo_Kone_thumb_medium250_0.jpg" alt="ROLLKUR (РОЛКЮР)" align="left" title="ROLLKUR (РОЛКЮР)" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" /> Това е сбор от статии, разискващи необходимостта и обосноваността на теорията за езда на конете за обездка по начина „дълбоко, извит и свръхогънат”, с тренировъчна цел. Те имат за тема: какво всъщност представлява това, какво е предназначението му и кои са несъмнените отрицателни страни на метода. Не съм се опитала да бъда „обективна” по темата и е доста показателно от текстовете, че това не е метод, който аз самата използвам. Противно на мнението на мнозина, обаче, съм опитвала всичките различни техники, освен една – дълбоко и крайно извит настрани (с нос към ботуша), на средните ходове. Усещам, че тук е моя лимит за изпробването на странни и потенциално опасни неща върху друго живо същество. Ще трябва просто да живея, без да знам какво точно е усещането при това конкретно упражнение.

Наука

Също така, не съм се опитала да напиша научен труд по темата. Имам отпратки към цитати и библиография. Имам подкрепата на някои именити хора от света на обездката, но повечето заключения са тези, до които съм достигнала сама посредством експериментиране и наблюдение, запитвания към ветеринари и треньори, и не на последно място – чрез извършените рационални разсъждения.

Класическо?

Главното разискване в тези статии е върху биомеханиката и биодинамиката на коня. Има още много въпроси за обсъждане, един от които е дали това е „класическо” или не. Проблемът тук е, че думата „класически” всъщност не е дефинирана и е толкова използвана и неправилно прилагана, че вече никой не знае какво отстоява тя. Повечето последователи се придържат към това, което „Майсторите от миналото” са казали, че е правилно. Но кои майстори? Трябва ли човек да се придържа към Ксенофон, Де ла Геринер или към Първия комитет на Международната федерация по конен спорт, които са написали и първите правила за състезания през 1920г.? За жалост, тези хубави и премислени първи правила за състезания са били променяни малко по малко, за да паснат по-добре на съвременния спорт и на това как всъщност изглеждат на манежа, вместо да се променят обучението и ездата по такъв начин, че да съответстват на правилата.

Характерен белег на епохата

Времената и идеалите се менят, и понастоящем в спортната медицина терапевтите са по-ангажирани с разтягане (стречинг), отколкото са били преди. И това е донесло много добро на спорта, без съмнение. Също така, обществото се е променило от авторитарно („Никога зад отвеса/вертикалата!”) към едно по-научно звучене – „Зад вертикалата прави конят…” Сега ние търсим причината, поради която майсторите нададоха възглас. Преди обездката да стане спорт, тя е била служба (в армията) и/или изкуство (при аристократите). В армията войниците можели да се научат да яздят, или да умрат докато се опитват. От друга страна, благородниците се гордеели да упражняват добре изкуството и толкова близо до техните идеали, колкото е възможно. И тъй като били истински отдадени, те се мъчели и се стараели да бъдат по-добри през целия си ездови живот. В съвременния спортен свят няма такова нещо като саморегулаторна система. Ние имаме външно оценяване, правила и съдии при състезанията, и за да победиш трябва да работиш над впечатляване на съдиите – за да те оценят изгодно и да се надяваме, според правилата. Но всички коне и ездачи са различни, също и съдиите. Правилата, написани на хартия, не могат да бъдат наложени върху жива форма на изкуството. Така че, точките в спорта зависят от това как съдията интерпретира резултата, как той възприема коня и от това кой състезател е популярен напоследък…

Правилата на FEI представляват същите идеали, към които се придържат както Немската, така и Френската армейски кавалерийски школи, и вероятно същите, които някогашните благородници са поддържали като свои. Обезпокоително е, че напоследък са започнали доста да променят правилата. Защо би било необходимо това? Конете едва ли са се променили. Те все още имат четири крака, и произхождат от впрегатни и чистокръвни коне. Това, което се е променило, е подбора от хора, стремящи се да бъдат ездачи по обездка и състезатели.

Перфектните точки и Перфектната Езда

Както при всеки спорт, ние искаме да започнем млади и да се издигнем до върха рано, за да можем да останем там по-дълго. Да отделим време да научим всяка дисциплина в ездата, да се опитаме да намерим учители (хора и коне), достатъчно умели, за да могат да ни научат на ритъм, отпуснатост, гъвкавост, баланс, контакт, изправеност и отзивчивост към помощите, в крайната си форма изглежда отживяло. Вродени ходове , контрол, трикове и прецизност е това, което се награждава в състезанията, вместо качеството на критериите от тренировъчната скала. Например, ако в буква X се изискват 12-15 стъпки пиафе, то едно не особено добро изпълнение на 15 последователни къси плъзгащи се стъпки в X се оценяват по-високо, отколкото плавното повдигнато пиафе от 10 стъпки на 3 метра след буква Х. И на състезание законно е така! Има си описание, по което се язди. Ако всеки и навсякъде яздеше движенията където си иска, всички биха могли да изпълняват страхотни, добре подготвени пиафета, нали? Тогава какво се случва при свободния стил, на музика?

Прецизността и поредицата трикове при съвременните изпитания по обездка, са до известна степен над способностите на 22-годишен ездач, който язди и учи, и въпреки това иска да се състезава в Гранд При. Така ние измисляме методи за трениране, които ни дават прецизен контрол над коня до милиметър и жертваме баланса и коректността, в хода на този процес. Тъй като не съвършенството е целта – а перфектният спортен резултат.

ROLLKUR

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА? КАК СЕ ПРАВИ?

Какво означава „rollkur“ (rollkuer, rolkur, roll cure) или да тренираш по метода „deep“, „round“, „LDR“ (low, deep, round – ниско, дълбоко, извит) и какво е предназначен да постигне?

Много ездачи и треньори имат някакво разбиране за това, знаейки, че олимпийски шампиони използват тази техника, и че въпреки това други открито и категорично говорят против нея, обикновено с термини като: насилие над животни, увещаване, принуда, „преки пътища”, противоестествено, издаващо невежество, пагубно – списъкът продължава. Но какво е то, всъщност? Наистина зависи кого ще попитате. Първият ездач по обездка в наше време „разкрит”, че тренира своя кон използвайки тази техника, бе германката Никол Упхоф, когато един фотограф се промъкнал в нейният закрит манеж и я заснел да язди „дълбоко” Рембранд. Когато снимките бяха публикувани по-късно в списание St Georg Magazine, те причиниха безредие в немските конни медии. Никол и нейният треньор Хари Болд отрекоха, че тя умишлено е възнамерявала да постави коня си в тази позиция и казаха, че това било едно „крайно изключение”.

Хари Болд коментира: „Това беше крайно изключение. Рембранд се притесняваше от едни препятствия, издигнати в края на манежа. Фактът, че Никол го е извила надолу толкова крайно дълбоко е било само с възпитателна цел.“

Немски ездач по обездка, трениращ по метода „deep” – забележета липсата на сгъване на хълбоците/бедрата.

После той добавя: „Всеки метод на трениране, който води до успех на шоу-арената трябва да е правилен и следователно класически.“(Reiter Revue 02/94, стр. 56)

Съдии и публика бяха еднакво удивени от лекотата и елегантността, които тази стройна двойка излъчваше на манежа. Всичко това бе много различно от по-тежките, по-трудно работещи коне само от преди една година. И тъй като Никол спечели индивидуалният и отборен златен медал на Олимпиадата през 1988г., и при това с ненадминат брой точки, този тренировъчен метод беше признат, само за да бъде изоставен и признат отново през годините. След това отново се стигна до дебати в края на 90-те години…

следва продължение……..

Превод: Д. Христова


Източник: В света на конете