nonius_kon

Eдна от най-известните в Европа порода впрегатни коне е Нониус

Породата Нониус (Nonius) е била създадена за да бъдат задоволени нуждите на армията от ездови и впрегатни коне, както и за използване за работа в селското стопанство. Селското стопанство на Унгария е било винаги и е на едно от първите места в Европа. Работата по създаването на породата коне Нониус е започнала в началото на миналия век в унгарския конезавод „Мезохегеш". По това време започнало внедряването на. модерни за времето селскостопански машини, като плугове, редосеялки, брани и др., които били привеждани в експлоатация само от коне. Тези нови изисквания са причината за създаването на породата Нониус. Конете се отличават с масивно, хармонично тяло и с много добра работоспособност.

Породата Нониус (Nonius) е разпространена предимно в равнинната част по средното и долното течение на р. Дунав. Това са райони с богати черноземни и хумусни почви в Унгария, Чехия, Словакия, бивша Югославия, Румъния и България, или района между Дунав и Тиса чак до подножието на Карпатите. Племенните стада на породата Нониус се развъждат в конезаводите „Мезохегеш" и „Хортобаги" за Унгария, „Извин" за Румъния, „Караджорджево" за Сърбия и конезавода ПЖК "Г. Димитров" за България.

Районът, където е най-разпространена породата, се характеризира с високи летни и сравнително ниски зимни температури.

При създаването на породата Нониус в Унгария съществуват няколко периода. Първият започва през 1816 г. Тогава били събрани в конезавода „Мезохегеш" голям брой кобили от различни породи - испански, арабски, липицански, кладрубски, полукръвни и др. През този период не е имало определена развъдна цел. Едва след използването на известния англо-нормандски жребец Нониус Сеньор започва определено развъдно направление. Англо-нормандският жребец Нониус Сеньор е бил използван за покриване на кобили, които са били с доста хетерогенен произход, но въпреки това той е оставил изравнено по тип потомство. За да бъдат затвърдени качествата на новия тип през последните години селекционерите са прилагали родствено развъждане, като дори в някои случаи се стигало и до кръвно родство. Този метод на развждане е прилаган в продължение на няколко генерации и е допринесъл за създаването на консолидиран тип коне, които били изравнени в генетично отношение.

Вторият период се характеризира с ново направление в племенната работа. Родственото развъждане конете от породата Нониус, което било възприето като основен развъден метод, е изоставено. Към родствено съешаване се пристъпвало в редки случаи, и то в по-отдалечените генерации, най-често от типа на III-III, III-IV и IV-V генерация. Такова родство е допускано за консолидиране наследствените качества на някой разплоден жребец от породата Нониус. Избягването на родство и корекция в екстериора са били възможни, чрез използването на ограничен брой чистокръвни жребци. Някои от тях оказвали положително влияние върху племенното стадо и оставили потомство, от което били заложени нови заводски линии. По този начин генеалогичната основа на породата Нониус се разширила и се създали условия за изграждане на структурата в племенното стадо. Някои от създадените линии имали местно значение, а други - значение за развитието на породата като цяло. Основата на заводските линии била поставена от синовете на Нониус Сеньор. За разплод били използвани 16 негови сина. Впоследствие се оформят 5 основни линии - N III, XXIX, XXXI, XXXIV и XXXVI. Сега тези линии са прераснали в линии А, В, С и В.

През периода на развитието на породата чрез селекции са оформени два типа - голям и малък Нониус.

Големият Нониус се отличава с едър ръст. Височината му при холката е 165 см. Той има удължени телесни части и относително по-дълги крайници. Малкият Нониус се отличава със среден ръст, хармонично тяло, широк и дълбок гръден кош и отлична приспособимост към местните условия.

Конете от породата Нониус (Nonius) се отличават с масивно тяло , плътна здрава конституция и добра приспособимост към местните условия. От родоначалника си англо-нормандският жребец Нониус Сеньор са унаследили масивна глава, която често пъти има изпъкнал профил на лицевите кости. Шията е средно дълга, покрита с изобилна мускулатура. Гръдният кош е широк и дълбок. Тялото е удължено, характерно за впрегатните породи. Холката е средно висока, гърбът и поясницата са удължени, крупата е леко наклонена. Крайниците са здрави, с добре развити копита. Косъмът е кестеняв или черен. Конете от породата Нониус (Nonius) имат добри аклиматизационни качества и са взискателна към условията на хранене и гледане. Животните имат спокоен темперамент и са подходящи за всички видове работа.

В България коне от породата Нониус (Nonius) са участвали при създаването на Дунавската порода.