Мнозина от нас като ездачи са губили увереност в ездата по едно или друго време. В това да изпитвате неспокойствие или да се страхувате да яздите няма нищо срамно, тъй като ездата до голяма степен се счита за рисков спорт. Според неотдавнашно проучване 26 от 100,000 падания завършват със сериозно нараняване (Horse & Rider magazine, 1999). Това е доста малък процент, но не малък брой извън тези 26 случая за нещастие завършва със смърт.

Да, ездата е опасна. Но рисковете варират при различните дисциплини. Например, повечето травми настъпват при надпрепускване, крос кънтри или при езда на открито (лов). При прескачането на препятствия има по-малко наранявания, а при обездката – даже още по-малко. Следователно, как един ездач се справя с такава статистика? Или по-лошо – как един ездач преодолява страха от подобна преживелица в миналото? Отговорът, да се надяваме, ще бъде открит в следващите абзаци.

Една типична история

Ако се чувствате напрегнати по отношение на ездата, не сте сами. Едно лошо падане може да прекърши увереността ви за много дълъг период от време и дори може да решите, че никога няма да възстановите самоувереността си. Аз самият бях жертва на разбита увереност в продължение на повече от 8 месеца. Тренирах за предстоящо състезание по обездка, когато конят ми метна огромен къч, който ме хвърли директно по гръб върху твърдата земя. Не можех да вървя, да седя и дори да спя, без да изпитвам страдания в продължение на няколко месеца.

Върнах се обратно на седлото след няколко дни, въпреки че нараняванията ми направиха качването и слизането от коня истински кошмар. Конят ми беше същински ангел, но това не можеше да помогне с нищо на дълготрайно загубената ми увереност. Страхувах се да яздя на тръс, та какво оставаше за галоп! Напълно избягвах ездата в манежа, където се случи инцидента ми, тъй като това отежняваше положението с още повече напрежение.

Знаех, че конят ми се нуждае от ежедневните си упражнения, така че се насилвах да галопирам в много малки кръгове и за много кратко време. Това бяха напълно съсипващи нервите мигове, тъй като очаквах конят ми да подскочи във всеки момент. Звучи ли ви познато?

Възвърнах увереността си, разбира се, но след много дълго време. Нямаше магически думи, които да ми помогнат да повиша увереността си; нужни бяха просто много време и много съзнателни усилия, за да ми помогнат да преодолея травмата. Сега, четири години по-късно, все още понякога си припомням инцидента и потръпвам, но съм горд, че постоянствувах в това отново да стана ездача, който бях някога.

Надвийте тези нерви

Независимо дали сте имали лошо падане или сте видяли някой да пада, или просто подозирате, че може да паднете, вашите нерви ще трябва да бъдат контролирани. Знаем, че напрегнатия ездач ще доведе до напрегнат кон, затова трябва да започнете с отпускане на собственото си съзнание и тяло. Може да изглежда невъзможно, но опитайте следните полезни съвети:

Накарайте някого да кордира коня ви, така че да можете да се концентрирате само върху себе си. Затворете очи и вдишайте дълбоко през носа, след това вдишайте още малко, за да изпълните изцяло дробовете си и б-а-в-н-о издишайте през устата. Старайте се да сте напълно съсредоточен върху себе си; блокирайте всичко, което ви разсейва. Повторете няколко пъти, после отворете очи. Това ще забави пулсът ви и ще отслаби напрежението в мускулите ви. Когато съзнанието и тялото ви са се отпуснали напълно, приведете в тръс или започнете да галопирате – както изберете, но преминете на ходом щом усетите, че имате нужда от още една минута, за да релаксирате отново.

Докато сте все още на корда, отпуснете поводите и протегнете ръце към небето. Протегнете се толкова високо, колкото можете и задръжте дишането си за момент. Издишайте, като сваляте ръцете надолу до страните си. Това помага за отпускане на ръцете, врата и мускулите на гърба. Това упражнение се изпълнява само на ходом.

При езда без корда – не поддържайте постоянен натиск върху поводите. Отворете наполовина ръце и отпуснете контакта, така че конят да не усеща напрежението ви. Стегнатият юмрук ще съкрати мускулите в ръцете и раменете ви, което ще ограничи и дишането ви. Когато конят осъзнае, че сте отпуснат, той също ще се отпусне, а когато вие откриете, че конят ви е отпуснат, ще станете дори още по-отпуснат и спокоен.

Говорете на коня си. Няма значение какво ще си помислят хората за вас. Провеждайте истински разговор с коня си, сякаш той разбира всяка дума, която сте казали. Може дори да му пеете. Звучи ви шантаво? Може би, но прави чудеса за успокояването на нервите. Кажете на коня си как не би ви харесало, ако той подскочи; направете си закачка с буйната му грива; кажете му тайна, която никой друг не знае; разкажете му виц и се престорете, че той не го намира за смешен! Тази техника ще държи ума ви настрани от изопващи нервите мисли, а също ще поддържа вниманието на коня към гласа ви.

Не се насилвайте за нещо, което би могло да се обърка, ако още не сте възстановили увереността си. Например, ако конят ви се изправя на задни крака когато приближавате водното препятствие, избягвайте това препятствие, докато не разберете, че сте напълно способни да се справите с него. С други думи, поставяйте си малки цели. Ако сте пострадали от падане вчера, когато конят ви е спрял пред препятствие, не се опитвайте да скачате днес отново само за да си докажете, че можете; защото ако конят ви спре и паднете пак, увереността ви ще бъде още по-разбита. Вместо това, този ден галопирайте с коня си над бариер; утре може да сложите два раздалечени бариера, а вдругиден галопирайте над 3 бариера, поставени на разстояние. Когато сте сигурни при галопирането през бариери сложени на земята, постепенно поставяйте бариерите по-високо. Целта на всичко това е да ви накара да видите днешната езда като нещо „лесно за постигане”.

Яздете в компания. Присъствието на самоуверени ездачи около вас ще ви помогне да повишите собствената си увереност. Споделяйте манежа си със спокоен кон и уверен ездач, или яздете на открито в компания. Дори и ако настъпи някакъв проблем, ще има кой да ви подкрепи. Тази мисъл сама по себе си би трябвало да ви направи по-спокойни.

Прекарвайте повече време, наблюдавайки как яздят другите. Да виждате как те напредват може да ви направи нетърпеливи да достигнете тяхното ниво в ездата. Желанието за постижения ще ви настрои към позитивна нагласа на ума и автоматически ще ви накара да „искате” да бъдете уверен ездач.

Преструвайте се на уверен. Седете изправено и гордо, дишайте спокойно и често се усмихвайте. Това ще заблуди подсъзнанието ви да вярва, че всъщност сте самоуверен и ще изпрати посланието към съзнанието ви. Това е доказаната сила на подсъзнанието и тя наистина работи. За да прочетете повече за позитивната сила на ума, прочетете книгата на Джейн Савой – „That Winning Feeling”.

Говорете си позитивно. Измислете си няколко позитивни израза и ги напишете върху листчета. Разлепете бележките из целия си дом или двор. Напишете думи като „Горд”, „Спокоен”, „Смел”, „Уверен”, „Ентусиазиран”, „Елегантен”, „Търпелив”, „Оптимист”, „Решителен”. Всеки път когато се натъкнете на някоя бележка, произнасяйте на глас думата от бележката. Това дава възможност на ума ви да „абсорбира” израза и да го складира на подсъзнателно ниво. Следващият път когато яздите, вашият ум ще приложи тези думи на практика.

Търпението е добродетел; дайте си време да се възстановите от изгубената вяра в себе си. Да, може да отнеме месеци, но не губете надежда. Един ден ще се събудите и няма да имате търпение да се качите на седлото и да постигате целите си, а разклатената ви самоувереност ще бъде нещо от миналото. Любовта , която изпитвате към спорта и към коня е това, което ще ви постави там, откъдето да може да излетите отново.

Превод: Д. Христова


Източник: В света на конете