Коневъдство.

Камчийски кон

Kамчийският кон е разновидност на старопланинския, при който екстериорните различия са плод единствено на специфичните екологични условия на камчийската долина. Тази автохтонна форма е обитавала най-източните разлати планински части на старопланинската верига, достигащи Черноморското крайбрежие в областта на камчийската долина. Тук конете са били отглеждани табунно почти през цялата година, за което са благоприятствали добрата трофична база и мекият черноморски климат. От друга страна, тяхното използване като работни животни е било далеч по-малко, отколкото на конете , отглеждани въз високите централни и западни части на планината.

Kамчийският кон е най-висок и най-едър от познатите примитивни местни форми коне. Имал е продълговата глава с прав профил, средно дълги и подвижни уши, къса и добре свързана шия, сравнително прав гръб, масивна и леко свлечена крупа, добре развит гръден кош, здрави крайници и копита. Подобно на старопланинския кон е имал буйна грива, която на челото е достигала очите, дълга, добре оформена опашка и дълги косми по бабките. Най-често срещани са били кестенявите и черните коне.

За голямо съжаление Kамчийския кон е изчезнал от нашата страна.