Коневъдство.

Нониус (Nonius) порода впрегатни коне

Noniusz_mezohegyesНониус е една от най-известните в Европа впрегатни породи коне. Работата по създаването й започнала в началото на миналия век в унгарския конезавод Мезохегеш. Създаването на породата Нониус било наложено от нуждите на армията от ездови и впрегатни коне и за задоволяване на селското стопанство. Известно е, че селското стопанство на Унгария е било винаги на едно от челните места в Европа. По това време започнало внедряването на. модерни за времето селскостопански машини, като плугове, редосеялки, брани и др., които били привеждани в експлоатация само от коне. Тези нови изисквания наложили създаването на породата Нониус, конете от която се отличават с масивно, хармонично тяло и с много добра работоспособност.

Породата Нониус разпространена в ареал, който се характеризира с това, че заема предимно равнинната част по средното и долното течение на р. Дунав. Райони с богати черноземни и хумусни почви в Унгария, Чехия, Словакия, бивша Югославия, Румъния и България, или района между Дунав и Тиса чак до подножието на Карпатите. Племенните стада се развъждат в конезаводите Мезохегеш и Хортобаги за Унгария, Караджорджево за Сърбия, Извин за Румъния и конезавода ПЖК Г. Димитров за България.

В климатично отношение районът, където е разпространена породата, се характеризира с високи летни и сравнително ниски зимни температури. При създаването на породата Нониус (Nonius) в Унгария се очертават няколко периода. Първият започва от 1816 г. Тогава били събрани в конезавода Мезохегеш голям брой кобили с различен породен произход испански, арабски, липицански, кладрубски, полукръвни и др. През този период не е имало определена развъдна цел. Едва след използването на известния англо-нормандски жребец Нониус Сеньор се вижда определено развъдно направление. Той бил използван за покриване на кобили, които са имали доста хетерогенен произход, но е оставил изравнено по тип потомство. За закрепване на качествата на новия тип през последните години се прилагало родствено развъждане, като в някои случаи се стигало и до кръвно родство. Този развъден метод е прилаган в продължение на няколко генерации и допринесъл за създаването на консолидиран тип коне, изравнени в генетично отношение.

Вторият период се характеризира с ново направление в племенната работа. Родственото развъждане, което било възприето като основен развъден метод, е изоставено. Към родствено съешаване се пристъпвало в редки случаи, и то в по-отдалечените генерации, най-често от типа на III-III, III-IV и IV-V генерация. Такова родство е допускано за консолидиране наследствените качества на някой разплоден жребец. Избягването на родство и корекция в екстериора са били възможни чрез използването на ограничен брой чистокръвни жребци. Някои от тях оказвали положително влияние върху племенното стадо и оставили потомство, от което били заложени нови заводски линии. По този начин генеалогичната основа на породата Нониус се разширила и се създали условия за изграждане на структурата в племенното стадо. Някои от създадените линии имали локално значение, а други значение за развитието на породата като цяло. Основата на заводските линии била поставена от синовете на Нониус Сеньор. За разплод били използвани 16 негови сина. Впоследствие се оформят 5 основни линии N III, XXIX, XXXI , XXXIV и XXXVI. Сега тези линии са прераснали в линии А, В, С и В.

През периода на развитието на породата чрез селекции са оформени два типа голям и малък Нониус. Големият Нониус се отличава с едър ръст. Височината му при холката е 165 см. Той има удължени телесни части и относително по-дълги крайници. Малкият Нониус се отличава със среден ръст, хармонично тяло, широк и дълбок гръден кош и отлична приспособимост към местните условия.

Конете от породата Нониус се отличават с масивно тяло, плътна здрава конституция и добра приспособимост към местните условия. От родоначалника си са унаследили масивна глава, която често пъти има изпъкнал профил на лицевите кости. Шията е средно дълга, покрита с изобилна мускулатура. Гръдният кош е широк и дълбок. Тялото е удължено, характерно за впрегатните породи. Холката е средно висока, гърбът и поясницата са удължени, крупата е леко наклонена. Крайниците са здрави, с добре развити копита. Косъмът е кестеняв или черен. Породата има добри аклиматизационни качества и не е взискателна към условията на хранене и гледане. Животните имат спокоен темперамент и са подходящи за всички видове работа.

У нас коне от породата Нониус участват при създаването на Дунавската порода.