Коневъдство.

 

Арабски кон

ajman stud horse height="300">Арабският кон е една от най-старите културни породи в света. Археологичните проучвания доказват, че конят като домашно животно от Предна Азия проникнал по поречието на реките Тигър и Ефрат през периода 1800-1700 г. пр.н.е. Оттогава номадските племена по тези земи се занимавали с отглеждането му. Работата по създаването на породата арабски кон започнала около VII век. Разцветът в развитието й е постигнат през XIII век, когато породата достигнала своето съвършенство.

Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.

Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.

Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се , че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата.

arabian-horse2Появата и развитието на арабския кон са неразривно свързани с живота на бедуините. При изключително тежките условия на живот в пустинята с особена сила действувал естественият отбор не само при хората, но и при животните и растенията. Да продължи своя род оставало само най-годното.

Арабският кон съчетава сила и издръжливост, елегантен външен вид, неповторим при нито една порода. За арабският кон спокойно може да се каже, че съчетава във висока степен буйния и спокойния темперамент и е пълен с енергия.

Арабският кон има малка суха глава. Профилът на челните и носните кости нормално е прав, но се срещат животни и с вдаден профил (щуча глава). Челото е широко, със силно изразени очни орбити и изразителни големи очи. Муцуната е малка, с големи ноздри с фини ръбове. Челюстите са дълбоки, с широки ганаши и голяма свободна дихателна тръба. Шията е дълга, лебедова, много гъвкава. Гривата е буйна. Ръстът е среден, мускулите – силни, плешката е дълга и полегата, а гърбът – широк, закръглен, добре замускулен. Гърбът и поясницата са къси, крупата е овална, с високо поставена и красиво носена опашка. Костната система е здрава, краката са сухи с правилна форма, с ясно очертани колена, скакателни стави и сухожилия. Бабките са средно дълги, а копитата – кръгли, твърди и гладки. Кожата е нежна, интензивно пигментирана, с фина космена покривка. Цветът на косъма е сив, кестеняв или алест. За оригиналния арабски кон черният цвят е нежелан. Развятата грива и опашка имат метален блясък. Движенията са леки. Външният вид на арабския кон е благороден. Конят е забележително приспособен към условията на живот. Стопанско предназначение е предимно за езда.

wafaa-el-kuwaitМакар че родината на породата са арабските страни, най-добрите арабски коне се намират в Европа, Русия, САЩ, Нова Зеландия, Африка, Индия, ЮАР и Турция. Благодарение на баснословно големите покупни цени в САЩ сега е концентриран елитът на породата. Наред с това се създават и необходимите условия за живот, което е гаранция за изява и развитие на всички генетични заложби.

Учредена е международна асоциация за развитие на породата арабски кон. Всички племенни стада са регистрирани и заведени в племенни книги. За вписване в племенните книги съществуват правила.