Коневъдство.

 

Арабски кон

ajman stud horse height="300">Арабскияткон е една от най-старите културни породи в света. Археологичните проучвания доказват, че конят като домашно животно от Предна Азия проникнал по поречието на реките Тигър и Ефрат през периода 1800-1700 г. пр.н.е. Оттогава номадските племена по тези земи се занимавали с отглеждането му. Работата по създаването на породата арабскикон започнала около VII век. Разцветът в развитието й е постигнат през XIII век, когато породата достигнала своето съвършенство.

Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабскияткон се развъждал само в родината си. В Европа арабскияткон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабскияткон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.

Най-добрите по онова време арабскиконе били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилииконе – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.

Уверени, че притежават най-добритеконе в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се, че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата.

arabian-horse2Появата и развитието на арабскиякон са неразривно свързани с живота на бедуините. При изключително тежките условия на живот в пустинята с особена сила действувал естественият отбор не само при хората, но и при животните и растенията. Да продължи своя род оставало само най-годното.

Арабскияткон съчетава сила и издръжливост, елегантен външен вид, неповторим при нито една порода. За арабскияткон спокойно може да се каже, че съчетава във висока степен буйния и спокойния темперамент и е пълен с енергия.

Арабскияткон има малка суха глава. Профилът на челните и носните кости нормално е прав, но се срещатживотни и с вдаден профил (щуча глава). Челото е широко, със силно изразени очни орбити и изразителни големи очи. Муцуната е малка, с големи ноздри с фини ръбове. Челюстите са дълбоки, с широки ганаши и голяма свободна дихателна тръба. Шията е дълга, лебедова, много гъвкава. Гривата е буйна. Ръстът е среден, мускулите – силни, плешката е дълга и полегата, а гърбът – широк, закръглен, добре замускулен. Гърбът и поясницата са къси, крупата е овална, с високо поставена и красиво носена опашка. Костната система е здрава, краката са сухи с правилна форма, с ясно очертани колена , скакателни стави и сухожилия. Бабките са средно дълги, а копитата – кръгли, твърди и гладки. Кожата е нежна, интензивно пигментирана, с фина космена покривка. Цветът на косъма е сив, кестеняв или алест. За оригиналния арабскикон черният цвят е нежелан. Развятата грива и опашка имат метален блясък. Движенията са леки. Външният вид на арабскиякон е благороден. Конят е забележително приспособен към условията на живот. Стопанско предназначение е предимно за езда.

wafaa-el-kuwaitМакар че родината на породата са арабските страни, най-добрите арабскиконе се намират в Европа, Русия, САЩ, Нова Зеландия, Африка, Индия, ЮАР и Турция. Благодарение на баснословно големите покупни цени в САЩ сега е концентриран елитът на породата. Наред с това се създават и необходимите условия за живот, което е гаранция за изява и развитие на всички генетични заложби.

Учредена е международна асоциация за развитие на породата арабски кон. Всички племенни стада са регистрирани и заведени в племенни книги. За вписване в племенните книги съществуват правила.