Коневъдство.

Двигателна активност при конете. Почивка и сън

Двигателната активност като оснавна форма на поведение при конете
Голямото разнообразие на двигателните актове и усъвършенстването на органите за движение са свързани с начина на живот на животните, размножаването, намирането на храна и защитата от врагове.

.
.

Видове движения
Поддържане на позата форма на движение, осигуряващо вертикално положение на тялото при стоене или лежане

Стоене това е изходно положение за всяко постъпателно движение и е поза на животните при почивка и при приемане на храна. Това не е пасивен акт. Поддържането на позата на стоене при коня става при минимални мускулни усилия. При стоене той изразходва енергия само на задните крайници, тъй като техните мускули се уморяват повече

Собствени движения

Прости извършват се при фиксирана поза Сложни свързани са с активно преместване на тялото в пространството

Движения на място
Водеща роля за осъществяването на тези рефлекси има главата. Като конят пада на тази страна, на която е намален мускулния тонус
Лягане конят ниско навежда главата и шията си, при което центъра на тежестта се пренася напред и надолу. След това прибира и изпъва крайниците си под себе си, извива гърба си нагоре и се отпуска на земята прави го рязко. Конете лежат обикновенно наведени на една страна, като се опират в земята с долната част на корема и гърдите. Главата и шията са насочени напред, а краката са свити почти под тялото.
Ставане представлява верига от рефлекси, осъществявани непроизволно , стереотипно. Най-напред животното повдига глава, след това изпъва гръдните крайници и изправя предната част на тялото си. После навежда глава и повдига задните части на тялото
Ритане Може да стане с единият или с двата крайника. Когато ритат с единия крайник, крайникът се повдига при свити стави и при разтваряне и при изпъване на ставите се отправя точно назад и нагоре. При ритане с двата крайника, конете навеждат главата и шията си напред и чрез бързо подгъване и изпъване, отхвърлят тазовите крайници назад.

Сложни движения в пространството или локомоция
Тепредставляват активно преместване на тялото в пространството (ходене, бягане, скачане, плуване и др.) Локомоцията е произволно и контролируемо изменение на състоянието на равновесие. Начина и продължителността на това изменение определят вида на постъпателното движение, което се състои от редуващи се нарушения и възстановяване на равновесието на тялото. Придвижването се постига благодарение на своеобразното редуване на движенията на крайниците, при което тялото се изтласква напред.

.
.

.

Видове естествени алюри

Обикновен ходом основен вид постъпателно движение. Туловището плавно или на тласъци се изнася напред. Преместването на крайниците става по следния начин : движението винаги започва с единият от тазовите крайници и когато първия се повдига, втория се изхвърля напред, третия се опира и четвъртия се отблъсква. Те се поставят на земята в същата последователност, поради което се различават ударите на всяко от четирите копита. Скоростта на движение ходом про ездитните породи коне е 6-8 km/h, а при тежковозните 4-5 km/h, като дължината на крачката е от 0.8 до 1.2 m. Крачката се приема за правилна ако задните копита попаднат в следите на първите, забавена или къса ако следите на задните крайници не достигат предните и дълга, когато следите на задните крайници надминават следите на предните. Раван особен алюр, на който конете трябва да бъдат научени. Характеризира се с едновременно движение на двата десни или двата леви крайника. Когато лявата двойка крайници са в движение, дясната изпълнява опорна и изтласкваща функция. При раванът се чуват само два удара на копитата. Тръс алюр, при който става синхронизирано движение на крайниците т. е. едновременно стъпване на двата диагонални крайници, докато другите два диагонални се намират в противоположно положение. При тръстът се чуват два удара на копитата и се изразходва най-малко енергия. Скоростта на движение е 11-18 km/h, а дължината на крачката 2.5-3.5 m. Скоростта на движение при ускореният тръс достига до 40 km/h и дължина на крачката 4-6 m. Галоп състои се от редица последователни скокове. Той е най-подвижният (весел, игрив) естествен алюр при конете. В зависимост от това кой гръден крайник се явява водещ и излизащ напред галопът бива ляв и десен. При галопа се чуват три удара от копитата. В зависимост от скоростта на движение се различават 3 вида галоп : кратък (манежен), среден и жив. При галопа се развива най-голяма скорост, като скоростта на движение при среден галоп е 30-40 km/h, при живия галоп скоростта дастига до 60 km/h. Дължината на крачката съответно за средния и за живия галоп е 1.5-2 и 6 m. Скок най-сложния и най-бърз вид движение и може да се усъвършенства в резултат на системни, нарастващи по сложност упражнения. Обучените коне преодоляват височина 150-180 см. Скокът се състои от 4 основни фази : засилване, изтласкване, полет и преземяване. Скокът може да се извърши както от място, така и с всеки алюр, като обикновенно се прави с кратък галоп. Плуване извършват се активни движения с краката, като чрез ударите на краката назад, тялото се придвижва напред. Конете плуват като придвижват крайниците си така, както при ходенето на сушата.

Придобити алюри

Модифициран ходом Модифициран тръс Модифициран галоп Травер (странични пристъпвания)

Фигури от висшата езда

Пияфе изпълнява се на място Пасаж Пирует Левада изпълнява се на място Песада изпълнява се на място Курбет Крупад Балотада Каприол

Видове препядствия във висшата езда

Почивка и сън

Табл. 1: Средните стойности на сравнителните данни на сън, будни състояния и стоене при коне (по Ruckebusch)
.
Конете могат да спят и прави благодарение на особения строеж на неуморимият сухожилен апарат на крайниците. В табуна конете почиват в стоящо или легнало положение. Конят, който лежи през нощта най-вероятно не спи. Конете са способни да дремят и даже да запазят бавно-вълновия си сън. Те стават и лягат по стериотипен начин когато лягат предните крайници се подгъват първи, след това всички 4 крайника. Гллавата и врата се използват за баланс, докато животното е наведено.

През деня конят е буден 88 % от времето и повечето от това време животното е бодро (нащрек), даже през нощта конят е буден 71 % от времето на, но дреме 10 % от нощта. Конете в конюшната лежат 2 h на ден в 4-5 периода. Понитата лежат 5 h на ден, а магаретата повече. Бавно-вълновият сън е 2 h на ден, а парадоксалния се среща в 9 периода по 5 min времетраене. Когато конете са на паша спят по-малко, отколкото ако са в обора. Ако конете са вързани късо и не могат да легнат те нямат парадоксален сън. Компенсират спеики докато са свободни през деня. Дажбата също влияе върху продължителността на съна на коня подобно на преживните животни, когато овеса е заменен със сено, общото време за лежане се увеличава. Гладуването има същия ефект.

Изготвил : Наталия Красимирова Димитрова

Източник: Всичко за конете:Двигателна активност при конете