Коневъдство.

 

Тренировъчна скала на коня – Част 6 – Изправеност и/или Изкривеност в коня и ездача

Изкривеният ездач не може да изправи един изкривен кон

Въпреки, че направих всичко възможно да удържа тази статия до една управляема дължина, чувствам, че това е една от онези теми, които стават неясни описани само с няколко абзаца, особено когато се касае за една от главните директиви в класическата езда:
Спокоен, Напред, ПРАВ!

Какво имаме предвид под „прав”?
Това най-общо се дефинира като кон, който се движи правилно – със заден крак, следващ пътя на предния от същата страна. Всеки заден крак носи еднаква тежест. Един млад и неопитен кон няма да показва ангажиране на този етап, просто ще заставя всеки крак да носи еднаква отговорност. Когато конят е прав, той позволява на помощите да действат, и е еднакво отзивчив към тях и в двете посоки (и на единия, и на другия повод). Ездачите, както и конете, са по природа по-сръчни с едната половина на тялото си. И ние, и конят, трябва да работим старателно, за да станем сръчни (да си служим еднакво умело) и от двете страни, в ездови смисъл. Кон, който е на свобода без ездач, се движи в естествен баланс. Той не върви задължително във „функционалната изправеност”, която изискваме при обездката.
Въпреки че Тренировъчната скала поставя Изправеността на 5-то място, това не е списък на стриктна линейна прогресия. Всички звена са взаимно свързани. Върху изправеността трябва да се работи от още ранните етапи, тъй като изкривеността представлява липса на равновесие.
Изкривеният кон е небалансиран. А един небалансиран кон става напрегнат и показва резистентност (съпротиви). Един напрегнат и неуравновесен кон няма да може да постигне отпуснатост (вторият елемент от скалата на обучение). Кон, на който му липсват равновесие, отпуснатост и изправеност, няма да даде на ездача лек, равен и еластичен контакт с повода, който е третият елемент от обучителната скала.

Някои от термините, използвани за описание на различните качества, които получаваме във всеки повод, когато искаме завиване/обръщане:
• Скован – Гъвкав (еластичен)
• Твърд – Мек
• Конвексен (изпъкнал) – Конкавен (вдлъбнат)
• Силен – Слаб
• Удължен – Контрахиран (съкратен)
• Дълъг – Къс
• С форма на банан
• Карамел (лакта) – Шоколад (това беше опит на първият ми немски учител да обясни разликите на развален английски).

Обичайната теория, изтъквана за това защо конете са така едностранно развити е, че това е начина по който плодът лежи в утробата. Обаче сега се счита, че по-вероятно това е резултат от факта, че конете (както всички бозайници) имат разделен мозък, с две полукълба отговорни за контролирането на различни функции.
Да речем, че нашият хипотетичен кон е „твърд” отляво и по-гъвкав отдясно. Явните признаци на това за ездача ще бъдат: тежест в левия повод, трудности при завиване/огъване – конят ще изпада навътре при движение на ляв повод, и навън при движение надясно; ще има проблеми със започване на галопната стъпка. С една дума, конят е изкривен (или несиметрично развит).

Каква е биомеханиката на изкривеността?
Задните крака на коня не работят с еднакви фази на изтласкване и носене. Левият заден крак стъпва напред, но не го прави достатъчно надалеч, защото носи тазът под ъгъл. Това означава, че задният ляв крак не достига толкова напред, колкото би трябвало. Той остава зад вертикалата прекалено дълго и изтласква повече, отколкото носи. Той не е носещ за лявото рамо, така че конят поставя прекалено много тежест на левия си преден крак, и с това се накланя към левия повод.
Ъгълът в таза, който е причина левият заден крак да не пристъпи (подложи) достатъчно, дава отражение и на задния десен крак, като го изтиква надясно, извън масата на коня. Това извежда десния хълбок на коня пред левия и поставя хълбоците неправилно, в позиция надясно. Десният заден крак нито тика, нито носи, а отива настрани. Като резултат , мускулите от лявата страна на конския гръб стават по-развити от тези на дясната и стават причина седалището на ездача да се плъзга към дясната страна на седлото. Много често ездачът тогава се опитва да компенсира за това плъзгане чрез прекалено накланяне наляво, извиване в кръста и свиване в левия хълбок. На свой ред това кара лявата ръка да бъде държана по-високо и по-назад от дясната. Това прекомерно използване на левия повод блокира още повече левия заден крак на коня. Той стъпва още по-скъсено, правейки дисбаланса още по-лош. Конят става все по-тежък на левия повод, като резултат от прекомерното изтикване и липсата на опора от левия заден крак.

Откъде да започнем, когато се заемем да изправяме коня?
С ездачът – един небалансиран ездач не може да изправи изкривения кон!
Вие трябва много добре да усещате собственото си тяло и положението му в пространството (проприорецепция) и да правите всички корекции, които са необходими. Де да беше толкова лесно! Вашият инструктор стои отстрани и казва: „Свиваш се наляво/накланяш се напред/повдигаш петите/яздиш с „ръце на пианист”…
Отговорност на ездача е да седи изправено, без значение какво прави конят. Когато си мислим, че седим изправено и балансирано, ние почти винаги се накланяме леко напред, с единия хълбок и рамо издадени по-напред и с повече тежест върху едната си седалищна кост. Дори ако ездачът е бил повече или по-малко изправен, благодарение на постоянното наблюдение от инструктор, изкривеността ще се промъкне отново веднага щом вниманието му се отклони. Вярвам, че тази изправеност е едно от качествата, които отличават майсторите от средните ездачи. Значението на правостта (изправеността) – и при ездача, и при коня, не може да бъде подценявано. Можем да забележим това при всеки ездач, който наблюдаваме, и при всеки кон, който яздим. Ако раменете или хълбоците на коня успеят да се отклонят от своята линия дори и съвсем малко, конят незабавно губи импулс, гъвкавост, лекота и надлъжна флексия (сгъване по надлъжната ос). Веднага щом бъде изправен отново, чистотата на хода също се възстановява. Разбира се, само един много правилен седеж е способен да долавя дори и най-леките отклонения от изправеното положение.

Това, което ви пречи да направите една корекция веднъж завинаги, е мускулната памет.
Има ключова роля между съзнанието и мускулите. Мускулите запаметяват определени движения, особено когато са изпълнявани продължителен период от време. Тези движения се насаждат в мускулите и съзнанието, и е много трудно да се променят. Вие имате свой привичен начин на седене – било пред компютъра или на седлото, и той е уникален за вас. Когато се опитате да промените тази позиция за добро, само след кратък период от време тя ще ви причини дискомфорт, защото мускулите ви искат да се върнат в позицията, която познават като нормална. За жалост, в момента в който престанете да мислите за новата поза, за да обърнете внимание на друга позиционна грешка или да приложите някаква помощ, тялото ви автоматично ще възвърне обичайната си стойка. Щом загубите концентрация върху това, което извършвате, вашето тяло започва да прави онова което му е удобно, а не което вие искате да направи!
Добре е също да не забравяте това и от гледна точка на вашия кон. Той има своя собствена представа за това какво е нормално, и по същия начин ще се опитва да се върне към нея. Един силен кон може лесно да постави един слаб ездач там, където иска. С други думи, той може да ви накара да работите около него. Начинът е да накарате коня (чрез поддържане на вашата собствена правилна стойка) да работи около вас.

Изправеността/правостта е съвършеният идеал, към който се стремим при всяка езда. Това е континуум, който започва когато за пръв път се качим на гърба на младия кон. На този етап и през цялото време на основното обучение ние сме ангажирани с обикновената изправеност – задните крака да следват пътя (следата) на предните. Конят става гъвкав по надлъжната ос – стъпвайки еластично от задното копито до устата, към един равномерен, жив контакт с повода.
След това идва придобитата или функционалната изправеност. Сега вътрешното рамо се поставя пред вътрешния заден крак, с леко сгъване навътре в задтилъка (езда с постановка). Поставя се начало на латералната работа, а трите стави на задните крака се сгъват и поемат повече тежест върху себе си, докато предницата на коня се олекотява.
Крайната или абсолютната изправеност е за много напредналите коне. Такъв кон може да бъде добре язден от вътрешния крак към външния повод, напълно „пропусклив” е към помощите и способен на всички движения за напреднали – пиафе, пасаж, пирует, смени в такт и т.н. През време на цялата тази все по-взискателна работа, никога не трябва да изпускате от поглед Основите – гъвкавостта по надлъжната ос трябва да се запази и конят да остане прав по отношение на упражнението, което изпълнява.
Четейки по-горния абзац за „придобитата изправеност” трябва сме внимателни, понеже само защото е последното нещо, което сме прочели, то не трябва да става първото, което сме запомнили и следователно веднага да се опитваме да го прилагаме на практика при следващата ни езда.
Ездата на кон в „придобита изправеност” (с постановка) започва, когато конят започне работа по „рамото напред”, но истинската полза се явява по-късно, когато конят овладее „рамото-вътре”. Това не трябва да се опитва докато коня не усвои „рамото напред”; последното обаче е немислимо, докато конят не е способен на сгъване и завиване еднакво добре и в двете посоки, и да натоварва всеки заден крак с еднакви количества изтикване и носене.
Напомнянето на Seunig също би могло да ни послужи: “Основният принцип на цялата работа по огъването е този: да направиш възможно за коня да разтегне външната страна на тялото си до същата степен, в която вътрешната му страна е станала конкавна (огъната навътре).”
Придобитата изправеност, обаче, е необходимо условие за по-голяма част от напредналата работа, и употребата й е най-очевидна при галопа.

Как да изправим коня

Проприорецепция
Проприорецепцията е информацията (усещането), която се изпраща към нашия мозък от сетивните устройства, локализирани в тялото ни – в мускулите, сухожилията, връзките и ставите. Тези рецептори информират мозъка за количеството обтягане в конкретен мускул, под какво напрежение е едно сухожилие или връзка и в каква позиция е дадена става. Това позволява на мозъка ни да определи местоположението на тялото ни в пространството, или казано по-просто – да ни поддържа изправени.
Тази система е несъзнателна и не е нужно да мислим за движенията или за корекциите в тях. Понякога реакциите протичат толкова бързо, че се определят като рефлексни.

Да речем, че яздите коня си в манежа на ляв повод, а изглежда конят ви все иска да държи главата си навън (надясно), когато се движите в тази посока. Накрая се оказвате с боляща ви лява ръка от опитите да задържите коня по линията наляво. При завоите наляво той силно пада навътре, а когато поискате тръс се озовавате с главата му насреща си!

В случая, вашият кон е типичен пример за липса на латерално и надлъжно равновесие. Това означава, че той носи твърде много тежест върху лявата си страна и твърде много тежест върху предницата. Това значи, че той ще натоварва прекомерно левия си преден крак, което се манифестира с по-тежък контакт на левия повод. Тъй като левия преден крак бива свръх-натоварван, десният заден крак избягва надясно, в опит да балансира натоварването. Това не е причинено от ездача (но може да бъде утежнено от него); то е вродена, естествена изкривеност на коня, която може да е добра за ежедневно безцелно шляене в околността, но не създава приятна езда за кон и ездач. Ние трябва да коригираме баланса на коня към т.нар. „придобита изправеност”, която прави товарът му по-лесен за носене. Това ще предпази конят от преждевременно износване, респ. увреждане.

Грешките не са само в това, че левият преден крак носи твърде много тежест, а десният заден избягва надясно. Левият заден не стъпва достатъчно напред, под натоварването. Това ще рече, че задните крака се движат в две различни направления, и задният ляв, правейки по-къси стъпки, добавя към тежестта върху левия повод.

Има и нещо друго, което не върви правилно – тъй като краката се движат в леко различни посоки, хълбоците на коня се позиционират под ъгъл. Десният хълбок е по-напред (и надясно) от левия. Това повлиява върху позицията на раменете, тъй като те се изнасят наляво, и става причина за това „пропадане” навътре при езда наляво. Конят ще се изнася навън при завоите надясно, дори може да му е много трудно да завие.

Може да разпознаете следващото описание, ако се среща при вашата собствена езда:
Гореописаните грешки ще доведат до повече или по-малко изразено постоянно снижаване на дясната страна на конския гръб. То се проявява в позата на ездача така, че той започва да седи върху наклон (полегатост). Дясната седалищна кост има по-ниско разположена база на опора от лявата. Ако ездачът е десняк и следователно по-некоординиран в лявата си половина, той няма да може да издължи левият си крак надолу, за да сгъне левият заден крак на коня и да запази таза си равен. Вместо това, той ще се „плъзне по наклона”, създаден от конския гръб. За да се предпази от падане отдясно, ездачът ще компенсира за тази неравна основа на опора чрез накланяне на раменете си наляво, равнозначно на обикновено свития ляв хълбок.

Сега вече можете да разберете защо в ездата не става въпрос за хубаво изглеждаща позиция на главата на коня, и че добрия треньор винаги ще обръща внимание на въпроса с изправеността пред не дотам доброто държане на главата. Добрият треньор ще прецени коня отзад напред, ето защо вие може да не видите веднага, че конят работи в правилна насока. Те усещат коня по неговите дисбаланси и къде е нужно да се поработи; не налагат просто една „рамка”, погрешна за неговото ниво на обучение и развитие. Лошата поза на главата е симптом, изкривеността е причина и като такава трябва да бъде преодоляна с методичност във времето, докато напълно се възстанови; а не просто да „залепим пластир”, образно казано, върху държането на главата.

Така че, като за начало трябва да имате контрол върху задните крака на коня. Десният заден трябва да бъде доведен обратно под тялото, а левият да бъде поощрен да стъпва по-напред. Когато използвате левия си шенкел, конят може да се опита да ускори хода, за да избегне поставянето на крака по-далеч напред и носенето на повече товар. Бъдете подготвени за внимателно използване на полуспирането за контрол над темпото. Ако забързването му не успее, конят може да опита да изнесе задницата навън (надясно). Уловете това с вашия външен шенкел и насочете отново задния десен крак под тялото на коня. Конят може също да се опита да изтика раменете си наляво. Трябва да уловите това с лявото си коляно и бедро, както и чрез поддържане с левия повод в основата на шията (при холката). Може да се наложи да поемете малко повече тежест върху дясната седалищна кост и стремето, за да подпомогнете противодействието срещу тези отбягвания.

Веднъж щом се подобри латералния (страничния) баланс, това ще стане и с лонгитудиналния (надлъжния). Вашият кон ще бъде много