Предотвратяването на роенето е част от грижите на пчеларя за пчелните му семейства понеже то е най-лошият начин за размножаване при съвременните технологии на пчеларстване. Ако днес се гледа на роенето като на нежелателно последствие, в миналото преобладаващото мнение е било тъкмо обратното.

Тогава пчеларите, без да искат, са засилвали тази черта понеже са насърчавали роенето чрез унищожаване на пчелните семейства за отнемането на меда. Единственият начин да се осигурят пчели след това е бил да се поощрява роенето и хванатият рой да се използва за производство на мед през следващата година. За щастие, има начини, които пчеларите може да използват за потискане на роенето. Макар тези методи да са доста ефективни, не може да се очаква, че те винаги ще водят до спиране на роенето и до предотвратяване на неговите нежелателни последици. Когато става дума за роене трябва да се имат предвид и други съображения, които са свързани с необходимостта пчеларят да познава признаците на предстоящо роене и да реагира точно и бързо, да действа решително и ако трябва да използва и драстични средства, които в крайна сметка може да се окажат успешни.

Потискането на роевия инстинкт може да се осъществи и косвено чрез контрол върху пчелните майки, който се изразява в:

1. Поддържане на млади пчелни майки в семействата. При майки по-млади от две години вероятността да се стигне до роене е малка.

2. Използване на пчелни майки от потекла, при които инстинктът за роене е силно намален.

3. Поддържане на продуктивни пчелни майки и осигуряване на възможности за "изявата" им.

4.Ограничаване яйцеснасянето на майката за определен период от време чрез поставянето й в изолаторна клетка.

5.Подрязване на едно от крилата на майката.

Роенето се забавя, но не се предотвратява. След известно време роят излиза с неоплодена майка. Освен чрез контролиране на пчелните майки роенето може да бъде избегнато и чрез контролиране на пространството на гнездото, пилото и дейността на пчелите в семейството. Първо, трябва да помним, че пространството е много важно за пчелите. Трябва постоянно да изваждаме запечатаните рамки и да ги сменяме с основи за градеж или с празни пити. Това ще създаде място в плодника. Пчелите инстинктивно ще "избутат" меда нагоре. Пчелните майки ще разполагат с повече килийки за снасяне на яйца, а младите пчели-кърмачки ще хранят повече ларви и ще се освобождават от пчелното млечице, което техните жлези непрекъснато произвеждат. Същото можем да постигнем чрез добавяне на повече корпуси за мед, ако разполагаме с такива. Излишната енергия в семейството може да бъде използвана за изграждане на нови пити, а обновяването на питите е полезно и от хигиенна гледна точка. Освен това, ще получим повече пчелен восък за собствена употреба или за продан.

Какво да правим, ако нашите семейства вече са достигнали точката на роене?

Разполагаме с няколко възможности.

Първо: Можем да оборудваме един плодников корпус само с основи за градеж, да поставим майката в него и да го изолираме с ханеманова решетка. Пчелите няма да имат друг избор, освен да усвоят тези основи и да забравят за известно време за роенето. Освен това трябва да отстраним всички роеви маточници от този кошер. Друга възможност е да разделим семейството. Отделяме един корпус със старата пчелна майка, пчели и всичко друго и отстраняваме всички роеви маточници и от двете семейства. Ако разполагаме с оплодена майка, вкарваме я в участъка без майка. Ако не разполагаме със запасна майка, оставяме там най-хубавия маточник. Скоро от него ще се излюпи майка, ще се оплоди и ще започне да снася яйца. В края на сезона можем да обединим двете семейства и по-добрата майка ще вземе връх в неизбежната среща. Това са само някои от възможностите, с които разполагаме, но по-добре е да предотвратим роенето, като използваме само пчелни майки, подбрани и отгледани в нероящи се семейства. Роенето е черта с висок коефициент на наследственост. Ако постоянно използваме майки от роеви маточници, скоро може да се сблъскаме със ситуации, при които нашите кошери да се роят няколко пъти в годината, дори ако са само наполовина пълни с пчели. Това е сценарий, който бихме искали да избегнем.

Ето няколко основни правила, които трябва да спазваме, за да се избегне роенето:

1. Осигуряване на достатъчно пространство за работа на пчелите;

2. Използване на пчелни майки от доказани пчелари, които извършват селекция против роенето;

3. Непрекъснато изваждане на запечатаните рамки с мед и поставяне на празни пити, или на достатъчно магазинни корпуси;

4. Проверяване на плодниците за симптоми на роене (роеви маточници с яйца);

5. Използване на майки от роеви маточници само в неизбежни случаи.

Не всички методи за предотвратяване на роенето са еднакво желателни. Някои от тях нарушават нормалното устройство на гнездото, други водят до по-малка численост на популацията и до нарушаване на съотношението между гнездовите пчели и пчелите - събирачки. По-съществено е пчеларят да има добри познания по въпроса и с действията си да не допуска пчелните му семейства да изпадат в т.н. роево състояние.

Проф. д-р Кънчо КЪНЧЕВ

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));