Проф. Кашковский В.Г. Новосибирски, държавен, аграрен университет


До разработката на Кемеровската система за отглеждане на пчели в цялата страна се е прилагала много сложна и трудоемка технология за отглеждането и, която е била разработена на основата на теорията на Музалевски Б.М., Таранов Г.Ф и Аррефьев Е.В: изисквало се е в нея пчелните семейства да се преглеждат на всеки 3 дни.

След това препоръката я измениха, трябваше да се изпълнява тази операция през 6 дни. Главната цел на такава работа – да не се допусне възникване на роево състояние на пчелното семейство. В хода на работата се чистеха горните и страничните стени на рамките от восъка и прополиса; разширяваха се гнездата, добавяйки по една пита.
Първият сравнителен опит, който направи убедителна необходимостта да се преразгледат всички правила за грижите към пчелите, е станал случайно.
В учебния стопански участък „Щапово”, който принадлежи на зоотехническия факултет на ТСХА, е имало пчелин със 150 пчелни семейства. За тях се е грижил опитният и известен пчелар Найденов с двама помощници (негови статии са публикувани често от сп „Пчеловодство”). На 2 април 1951 г. семействата са ги изкарали от зимовника. 110 пчелни семейства със сила от 8 – 12 междини са разположили на главната точка. 40 кошера, които имат по 1,5 до 3 междини с пчели, поставиха на 100 м от него, тъй като са сметнали, че те са обречени на гибел. При тях никой не е ходил и не се интересувал от тяхното състояние.
Основните семейства пчеларят добросъвестно ги е преглеждал през 6 дни, като изразходвал по 30 – 40 мин на всяко семейство, затова той работил ежедневно от сутрин до вечер. За да издържи на такова натоварване, пчеларят носил със себе си табуретка за пчелина (описана във всички учебници), която облекчава труда при прегледа на пчелните семейства.
12 юни аз отидох на пчелина и мене пчеларят ме помоли да прегледам 40 семейства, които стояха на отделно място. Никой не им беше обръщал внимание, т.е. те от деня на изкарването им от зимовника са престояли вече без преглед 71 дни.
Всички семейства оживяха, тъй като пролетта беше благоприятна, а около този пчелин растяха много медоноси. В първото семейство, аз намерих зад преградната дъска три новопостроени пити, всяка по размер превъзхождаше гнездовата пита. В тях имаше пресен мед. Такава картина се наблюдаваше във всичките 40 пчелни семейства. Навсякъде пчелите бяха очистили гнездото, майките активно работеха, семействата растяха и вече бяха преминали зад преградната дъска и си бяха построили пити. Ние започнахме да чупим питите и да разширяваме гнездата с рамки с восъчни листове. Учудването на пчеларите нямаше граници. Слабите семейства се оказаха по степен на развитие в по – добро състояние от основните пчелни семейства, които пчеларите преглеждаха през 6 дни.
По – нататък, вече в Кемеровска област, ние по опитен път установихме, че след прегледа на гнездото, пчелното семейство възстановява микроклимата (температура, влажност, газов режим) в продължение на три дни. Често майката през това време не снася яйца. Такъв опит и други наблюдения доведоха до създаването на съвършенно нова технология на отглеждане на пчели и грижите за тях. Работата е била изпълнена, изпитана и внедрена на пчелините на Западен Сибир в Кемеровска област, затова системата са я нарекли, като отчели мястото на нейната разработка: „Кемеровка система за отглеждане на пчели”.

Пролетни работи. Едно денонощие до изкарване на пчелите от зимовника приготвят за всяко презимувало семейство по една пита с перга в центъра на питата и мед, която трябва да бъде 3,5 – 4,0 кг. Тези пити ги поставят за едно денонощие в помещение с температура 30 – 35 С, за да може съдържимото добре да се нагрее.
В деня на изкарването всички пити се разпечатват и след облитането на пчелите ги раздават на всички семейства, като ги разполагат до пилото. Раздаването на храна в деня на изкарването – е задължителна технологична операция, която гарантира сто процентова съхраняемост на пчелните семейства при много капризната сибирска пролет. Пчелите пренасят топлия мед от разпечатаните пити в тези места, в които той им е нужен на първо време. Постъпването на меда в гнездото, активизира работата на семейството и майката рязко увеличава темпът на снасянето на яйцата. Ако времето позволява, то на втория ден след изкарването на пчелите, семействата ги преселват в чисти и дезинфикцирани кошери. Тази технологична операция е задължителна! Някои пчелари се ограничават с чистенето на дъната, но такава обработка не освобождава гнездото от възбудителите на заболяванията! Във времето на пренасянето на гнездата в чист кошер вместо съкращаване на гнездата, точно обратното - добавят пита с разпечатан мед и перга. Във всяко семейство трябва да има по 8 – 15 кг хранителни запаси. Преместването на гнездото трае 5 – 7 минути. През това време определят качеството на зимуването, качеството на майката, то ест правят пролетна ревизия и санитарна обработка.
По опитен път е било установено, че след облитането, семейството изяжда в ден по 200 г мед. Опирайки се на тези данни, ние точно определяме датата на следващия след преместването преглед. Например, ние сме преместили семействата на 2 април. В тях сме оставили по 8, 9, 10, 11, 15 кг мед. Следователно, след 40 дни (12.05) трябва да се допълнят запасите от храна и да се разшири гнездото във всички семейства, на които сме оставили по 8 кг мед. На следващия ден се разширяват гнездата на тези семейства, на които сме оставили по 9 кг и т.н. Като резултат всяко семейство ще бъде прегледано навреме.
Ако се преглеждат през 6 дни, то пчеларят трябва всеки ден от сутрин до вечер да се занимава с това. Както беше казано по – рано, в гнездото се нарушава микроклимата, пчелите и майката разстройват работата си заради дима и т.н. Майката често прекратява за 3 дни снасянето на яйца, а пчелите за 3 – 4 часа храненето на личинките. То ест след прегледа, пчелите 3 дни възстановяват микроклимата в гнездото. Следва дебело да се подчертае, че честите прегледи на семействата – това е главната причина за пчелните кражби, още повече във време без паша. Това е голямо бедствие. Като се грижи за пчелите по Кемеровската система, в която 40 дни в кошерите не се поглежда, на пчелите и на майката не им се пречи да работят, няма и пчелни кражби.
При отсъствието на паша, целта на прегледа е да се попълнят запасите от мед и да се разшири гнездото, за да не се задържа развитието на семейството. За изпълнението на тази работа подготвят втори корпуси, в които поместват пити с мед (5 пити) и рамки с восъчни листове (7 рамки). Медът в питите се нагрява 1 денонощие и е по – добре да се разпечата. Подготвените втори корпуси, без преглед на гнездото се поставят върху долните корпуси. Цялата работа се изпълнява бързо, както беше отбелязано, гнездото не се преглежда, поради това, то не се опушва, почти не се охлажда, майката не прекъсва снасянето на яйца.
Наблюденията за работата на пчелите показаха, че семейството усвоява една гнездова пита (435 х 300 мм) за три денонощия. Като се ползват тези сведения е лесно да се пресметне срокът след който трябва да се направи следващия преглед. За усвояването на втория корпус с 12 пити, пчелите ще изразходват 36 дни, затова, ако той е поставен на 12.05, следващият преглед ще бъде на 10.06.
При намаляването на броя на прегледите 12 пъти, пчелите работят по – добре, майките снасят повече яйца и пчеларят може при същите условия и разходи на труд да обслужва 5 – 6 пъти повече пчелни семейства, при това продуктивността на всяко ще нарасне с 10 – 20 кг.
Почти 100 години върви спорът между пчеларите, едни от тях препоръчват да се поправят слабите семейства за сметка на силните. Други пчелари отричат тези методи, като препоръчват да им се даде възможност да се развиват сами. Този спор продължава и в днешно време, само терминологията се е променила. Сега методът на подсилването на слабите семейства се нарича изравняване на силата на пчелните семейства. Например, според една промишлена технология, навремето усилено внедрявана в производството се препоръчваше три пъти на сезон да се изравняват пчелните семейства: през пролетта, пред главната паша и есента преди зимуването. Аз няма да анализирам целесъобразността на подобен вид технологични операции, но този който се е занимавал с тях знае колко трудоемка е подобен вид работа. Най – главното тук е това, че по подобен начин проблемът не се решава.
Кемеровската система не допуска подсилване или изравняване на пчелните семейства, то ест пчеларят не се „разхожда” в пчелина си с пити с пило и седяшите на тях пчели, не разнася инфекции от един кошер в друг, не пречи на пчелите да работят. Да се снижава медосбора, заради това, че трябва да се изравняват семействата, това е неблагодарна работа.
При Кемеровската система слабите семейства ги бракуват, а от силните, високопродуктивните получават нови семейства. При такава технология и най изоставения пчелин след 3 години действително става пчелин на който кошерите му са с изравнени възможности.
През пролетта на всяко отслабнало семейство след пренасянето му в дизенфикциран кошер му оставят по 9 или 10 кг мед и 1-2 пити с перга, старателно го затоплят и 60 – 70 дни не го безпокоят с прегледи. През това време обикновено пчелите увеличават количеството си, затова гнездото се разширява. В началото на главната паша премахват майката, като се предоставя възможност на пчелите да си отгледат свищева. След 30 дни, след като е махната майката, гнездото го преглеждат. Ако майката не удовлетворява изискванията на пчеларя, то той я взема, заедно с всичкия мед. Пчелите втори път си отглеждат свищева майка. Когато тя започва да снася яйца, обикновено пашата завършва. Медът от това семейство се взема, а пчелите с майката се използват по усмотрение на пчеларя.
Използване на пашата от пролетните медоноси. В районите, в които има върби, при топло време може да се получи истински, майски, стоков мед който благодарение на неговите вкусови и други качества се ползва с голямо търсене от населението.
Следва да се отбележат особеностите на върбата. Всички видове Salix натрупват захар за нектарниците една година по – рано. Например, в 2006 г. всички храсти и дървета го подготвиха за 2007 г. По времето на цъфтежа на едни видове върба се намираха само мъжките и женските цветове (обици) и няма даже и малки листенца. Там където няма зелени листа, там няма фотосинтеза. Други видове върба – по време на цъфтенето си вече имат неголеми листенца. Те участват във фотосинтезата. Обаче главното приготвяне на захарта е вече станало през миналата година.
Родът Salix – е един от най силните медоноси. Ако в природата има температура 24 – 28 С, то мъжките и женските обички обилно отделят нектар, а мъжките дават на пчелите и допълнително прашец. По моите наблюдения, върбата отделя нектар повече от липата! Да се сравняват тези два медоноса е трудно, тъй като единият цъфти рано през пролетта, когато денят е кратък и в семействата след зимуването имат малко пчели събирачки. Другият цъфти през лятото, когато е денят е най – продължителен и в семействата се е натрупало максимално количество пчели (3 – 4 пъти повече отколкото през пролетта). Аз реших да установя, колко нектар донасят 1 кг пчели за един час от върбата и от липата. Оказа се, че за липата тази цифра е равна на 550 г, а за върбата – 775 г. Такова сравнение показва несъвършенството на съществуващите методи за определяне на нектарността. Съгласно литературните данни, медопродуктивността на липата – 1000 кг/ха, а на върбата 140 – 200 ха.
Ние установихме, че добър медосбор от началото и до края на цъфтенето на върбата в условията на Сибир се случва винаги 2 пъти за 10 години. Но не лошо се получава, когато половината паша от нея е през топлите дни, а половината на студените (дъждове, сняг, вятър, ниска температура). В такива години семействата събират по 15 кг. В 1962 г. в Кемеровската област имаше изключително топла пролет. Контролният кошер показваше максимално увеличаване на теглото си за периода от 25.04 до 03.05 точно на 32 кг. Най – добрите семейства събираха и по 45 кг, а средно – по 28 кг от едно семейство. В такива условия трябва да се постъпва по следния начин. Веднага щом започне медосбора, да се даде възможност на пчелите да поработят 3-4 дни. През това време те запълват питите с нектар и прашец. Те постоянно ги разполагат в близост до пилото, тъй като пчелите винаги използват прясна храна. Запасите си пчелите изразходват само тогава, когато в природата няма какво да се вземе. С постъпването на прясна храна, майката рязко увеличава темпа на снасяне на яйца. Така, средноруските в нашия опит увеличиха този показател до 2300 яйца в денонощие.
Четири дни след началото на медосбора е необходимо да се разширят гнездата. Ако това не се направи, то пчелите ще залеят с мед всички свободни килийки и майката няма да има къде да снася яйца. В този случай добрата паша ще изиграе отрицателна роля, то ест ще задържи нарастването на броя на пчелите в семейството.
Много пчелари по време на пашата от върба поставят рамки с восъчни листове за построяване на пити. Нашите наблюдения показаха, че към това може да се прибегне тогава, когато на пчелина обезпечеността с пити е слаба. Ако в този план всичко е благополучно, рамки с восъчни листове да се дават на пчелите е нежелателно, по – добре е да се разширяват гнездата с празни пити. По времето на медосбора от върбата, пчелите лошо градят, тъй като самите те отделят малко восък, построените през това време пити не са с бял цвят, както през лятото. Даже медът те го запечатват със восък със сив цвят, тъй като използват много стар восък, който вземат от летвичките на питите и от различни места на самите пити.
След завършване на медосбора, пчеларят оставя в гнездото 10 – 15 кг пресен мед и перга, останалият го центрофугира. Така получават майския мед. Пчеларят също така изцентрофугирва меда от питите, приготвени за подхранването през пролетта. Него не го смесват с майския.
Трябва да се отбележи, че пчелите много лошо зимуват на мед от върба.
В Сибир след завършване на цъфтежа на върбите настъпва захлаждане, а през това време цъфти черемуха (песекиня). Когато тя цъфти, то тайгата се превръща в красавица – невеста! Лошото време пречи на цветчетата да отделят нектар, а на пчелите да го събират. Много рядко по времето на цъфтежа на песекинята времето е добро и тогава пчелите имат доволно сносен медосбор. Такива години се запомнят: добър медосбор от песекинята е имало през 1956 и 1964 гг. Пашата е продължавала през целия период на цъфтене на това растение, отбелязван е приръст на теглото на контролния кошер ежедневно около 2 кг.
Истинският пролетен медосбор започва с цъфването на жълтата акация (Caragana sibirica). В Кемеровската област нейните храсталаци се срещат във всички райони на тайгата: в южните – растенията се развиват с две седмици по – рано , отколкото в северните. Обаче в южните области често по време на цъфтежа има измръзвания и медосбора се прекъсва, което не става на север. Подготовката за медосбор от акацията се свежда до поставянето на втори корпуси на силните и средните по сила семейства. Ако силните са зимували с магазинните надставки, то на тях и се поставят вторите корпуси. Едно време ние ги поставяхме в разрез (то ест между надставката и първия корпус), но после се отказахме от това.
Във вторите корпуси поставяхме 5 празни пити и 7 рамки с восъчни листове, като ги подреждахме в следната последователност: 4 празни пити + 7 рамки с восъчни листове и 1 празна пита. Подготвените по такъв начин семейства ежегодно ги превозвахме в Барзаската тайга. Пчелинът го разполагахме в местности, които са силно изрязани от дерета, обрасли с жълта акация, - идеална територия за отделяне на нектар. За силата на медосбора може да се съди по резултатите на ежедневните претегляния на пчелните семейства.


Пет годишните наблюдения за медосбора от жълтата акация показаха, че от това растение може почти ежегодно да се получава над 30 кг от семейство. В 1973 г. нямаше паша от акация. Това е свързано с факта, че през 1972 г сезонът беше дъждовен, медосборът се прекъсваше, а през това време растенията трябваше да натрупват хранителни вещества за бъдещата година. Лошото време не позволи това да се направи, растенията бяха зелени, но не цъфтяха. Зимуването на акациев мед преминава отлично, затова умните пчелари приготвят от него по 10 – 12 пити, като премахват от гнездата питите с манов и мед и такъв от рапица.

Естественото рояване – това е проявяване на инстинкта за размножаване на пчелните семейства. Без него медоносните пчели като вид не биха могли да съществуват. За пчеларят е много важно да разбере този биологически процес, за да се научи да го управлява.
Както размножаването при висшите животни, така и роенето при пчелите е свързано с дейността на половите жлези, които отделят хормони – които са раздразнители на безусловните рефлекси. Началото на проявяването на инстинкта на роенето е свързано със стремежа на пчелите за отглеждане на търтеи. Хормоните ги задължават да строят търтееви килийки, в които майката охотно снася яйца. Ако през този период се дадат на семейството няколко десетки хиляди търтеи, то семейството независимо от това ще си възпита нови. То ест механическото унищожаване на търтеи и търтееви килийки не влияе на раздразнителя, затова подготовката за рояване продължава. Същото се случва и когато, пчеларят разрушава маточниците (по старата технология на всеки 6 дни). Пчелите залагат все нови и нови маточници на пчелното пило. Има случаи, когато семейството се рои и без маточници, а след излизането на роя ги залага на откритотот пило. По механичен начин е невъзможно да се затормози проявяването на инстинкта за рояването. Само, когато започне силен медосбор, инстинктът за рояване се затормозява от инстинкта за натрупване (събиране) на храна.
Върху проявяването на инстинкта за рояване, освен вътрешни раздражители (половите хормони) влияят и външните раздражители: подсилване на семейството рано през пролетта (изравняването на силата на семействата), старите майки, излишък на топлина в гнездото, лоша вентилация, тясно гнездо, стари пити, много слаб медосбор, ненатовареността на пчелите с работа по построяване на пити. Ако своевременно се предприемат мерки, то може да се получи пълна ликвидация на рояването. В нашите опити ние постигнахме, това, че от 400 пчелни семейства за 7 години се роиха само 7. Има пчелари (Снежневски П.Л.) на пчелините на които 30 години не е имало рояване.
Естественото рояване има много положителни и отрицателни страни. Обемът на журналистическата статия не позволява да се приведат доказателства в полза на едната или другата страна на този процес. Искам да отбележа, че много пчелари смятат, че рояването намалява медосбора. Под този лозунг възникна теория, че слабите семейства са по – добри от силните, защото не изпадат в роево състояние. Затова и се появи система за отглеждане на пчелите в която нейният автор Г.Ф. Таранов е предложил да се използва правилото на петата пита: за да не се роят семействата, да се правят отводки от всички семейства, които имат 5 пити с пило.
По – нататък автора увеличава това число до 7. Едновременно препоръчва пълни прегледи на пчелните семейства на всеки 7 дни и премахване на маточниците. Тази теория донесе големи загуби за пчеларството Навсякъде се появяваха пчелини – джуджета със среден размер от 40 – 46 пчелни семейства с много ниска продуктивност. През това време известните пчелари Шалагин, Ильин, Ходанов, Найчуков, Чернавин, Демко и други обслужват пчелини, в които има повече от 100 пчелни семейства, и те получават повече от 100 кг средно от всяко. Те са допускали естественото рояване, което са използвали за нарастването на пчелините си и за смяната на майките.

Кемеровската система за отглеждане на пчели се старае или напълно да ликвидира роенето или го отслабва до такава степен, че да не пречи на работата. При грижите си за пчелите, ако намират пчелно семейство, което се готви да се роява, ние не му пречим, а му даваме възможност да пусне роя. Хващаме го и приготвяме за него гнездо. Ако роят излиза до главната паша, то него го поставят на рамки с восъчни листове. Роят както е известно притежава повишена строителна енергия. Важно е, той напълно да си изгради гнездо. Предоставеният му кошер старателно беше дезинфекциран, в кошера Дадан за 12 пити веднага поставихме 12 рамки с восъчни листове. Семейството откъдето излезе роя, пренесохме на ново място, което е на 20 – 30 м от старото. На негово място поставихме кошера с роя. В него се върнаха всички полеви, летящи пчели, а в основното семейство останаха нелетящите. Благодарение на тази операция в основното семейство пчелите убиха всички майки в маточниците, като оставиха само най – ценната от всички заложени. Силният рой (4 кг и повече) изгражда 12 пити за 4 – 6 дни, затова след 6 дни му поставихме втори корпус, отново с рамки с восъчни листове.
Ако роят е излязъл в началото или по време на главната паша, то всичко правихме по същия начин, но за да избегнем загубите на меда, гнездото го формирахме така: 50% рамки с восъчни листове и 50% празни пити. Такъв рой се нарича медовик. Докато празните пити се запълваха с мед от пчелите, то другите рамки с восъчни листове бяха построени. С