На картофите са нужни най-много хранителни вещества през периода на интензивното нарастване на надземната маса и при клубенообразуването.

Опитно е установено, че с 1 тон клубени и съответното количество надземна маса картофите изнасят от почвата средно по 5 кг. азот, 9 кг. калий, 2 кг. фосфор, 4 кг. калций и 2 кг. магнезий.

Картофите използуват нитратната и амонячната форма на азота. Когато има излишък на азот, стъблата избуяват, задържа се клубенообразуването и се удължава вегетационният период.

Фосфорът ускорява образуването на клубени и увеличава скорбялното им съдържание. Препоръчва се, когато почвите са кисели да се тори с по-голямо количество фосфорни торове.

Калият участвува в белтъчния и във въглехидратния обмен и оказва съществено влияние върху устойчивостта срещу болести по картофите и върху количеството и качеството на клубените. Действието на калия зависи от формата на азотния тор - нитратната форма го потиска, а амонячната го засилва. Калиевите торове, съдържащи хлор, намаляват скорбялата в клубените. Калиевото торене не е ефективно на влажни почви, понеже при повече влага почвеният разтвор съдържа достатъчно достъпен калий.

 

Картофите се нуждаят също така от калций, магнезий, желязо, сяра, бор, молибден, мед, цинк и други, за нуждата от които също трябва да се водят наблюдения.

Торене на земеделските култури.Подхранване на зимните житни култури.

Подхранване на зимните житни земеделски култури съобразно правилата за добра земеделска

Даниел Стоенчев

Прочети още …

Нормите на торене се определят диференцирано в зависимост от почвените, климатичните, биологичните, агротехническите и други фактори.

Фасулът съдържа два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий от житните култури, поради което въпреки по-ниската му продуктивност по износа на хранителни вещества почти се изравнява с тях.

За формиране на 100 кг. зърно и съответната вегетативна маса фасулът изнася 5,3-8,8 кг. азот, 1.6-3,5 кг. фосфор, 2.9-8 кг. калий, а 12-13 кг. калций.

Големите колебания в добива на семената и на вегетативната маса и техният дял в общия добив на фасул налагат задължително да се правят химична анализи. Износът на хранителни елементи се определя в края на вегетацията Установено е, че във фаза пожълтяване на долните листа (когато семената са напълно оформени) потребността е най-голяма. Разликата между максималното потребление и износа се дължи на опадане на част от вегетативните и недоразвитите генеративни органи. Според някои автори тази разлика може да достигне 25-30%.

Пиперът е топлолюбива зеленчукова култура, която се отглежда само чрез разсад.

В зависимост от направлението на отглеждане (ранно, лятно и късно полско производство) разсадът се произвежда по различен начин. За ранно полско производство засяването на обеззаразените семена се извършва в края на януари - началото на февруари и след появата на първите същински листа (кръстосване) растенията се пикират в 8-сантиметрови торови, глинени или пластмасови саксийки. За лятното полско производство засяването на семената се извършва през първите дни на март в полутопли парници, без да се пикира. За да се произведе доброкачествен разсад необходимо е сеитбата да се направи на редове (6-10 см) и разстояния в реда 3-4 см. (Около 25-30 г семена за една рамка и 5-6 м² парникова площ за 1 декар). Тъй като пиперът има високи изисквания към температурата за нормалното му поникване е необходима 20-23 градуса С за почвата и около 20 градуса С за въздуха.

Agro-CONSULTANT.net

Прочети още …

Торене на земеделските култури.Картофи - торене и сортове за ранно производство.

Какво трябва да се има предвид при торенето на картофите?

Картофите реагират