Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Коневъдство.

Групов тренинг на коне

Тренингът на конете се разделя на групов и индивидуален. Ако до започването на индивидуалния тренинг младите коне не са минали групов тренинг, при индивидуалния те имат по-малко шансове за успех и при тях по-често се получават различни възпаления по крайниците, като тендинити, тендовагинити и др.

Тренингът на младите кончета започва още след раждането. През бозайния период кобилите-майки трябва да се изкарват редовно на пасището, за да могат малките кончета да играят на воля и още от млада възраст да започне правилното развитие на органите и системите, свързани с движението.

След отбиването кончетата се разделят по породи и пол и с тях се започва груповият тренинг. Груповият тренинг на конете се провежда по определена програма в заградени от двете страни писти или коридори с дължина не по-малко от 600 до 800 м и ширина 10-12 м.

Програмата, по която се провежда груповият тренинг, зависи от породата и типа на животните. Кончетата се разделят на групи според типа – ездови, ездово-впрегатни, лековпрегатни и тежковозни. Тренингът на кончетата се ръководи от двама или трима табунджии, като един води групата, а другите се движат зад нея. Първите седмици кончетата изминават 2-3 км, като се редуват движенията в ходом и свободен тръс по 5 минути. Всеки месец разстоянието се увеличава, като към година и половина достига до 8-10 км. При кончетата от леките ездови и универсалните породи се включва свободен галоп първоначално 2-3 км, който постепенно достига до 6-8-10 км. При кончетата от рисистите породи тренингът се води предимно в ходом и тръс по два реприза за всеки алюр по 5 минути, като постепенно се увеличава до 10 минути. Ако в групата има по-слаби или болни кончета, те се оставят в почивка. След провеждането на груповия тренинг кончетата се оставят свободно на пасището или в падок. При лошо и студено време, за да не изстинат запотените кончета, след тренировката се прибират в конюшнята.

Груповият тренинг на конете спомага много за правилното развитие на дихателната, кръвоносната система и мускулатурата и за заякчаване на сухожилията и ставите. Той е залог за по-нататъшни успехи на индивидуалния тренинг.

Коневъдство.

Арабски кон

height="300">Арабският кон е една от най-старите културни породи в света. Археологичните проучвания доказват, че конят като домашно животно от Предна Азия проникнал по поречието на реките Тигър и Ефрат през периода 1800-1700 г. пр.н.е. Оттогава номадските племена по тези земи се занимавали с отглеждането му. Работата по създаването на породата арабски кон започнала около VII век. Разцветът в развитието й е постигнат през XIII век, когато породата достигнала своето съвършенство.

Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.

Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.

Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се, че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата.

Появата и развитието на арабския кон са неразривно свързани с живота на бедуините. При изключително тежките условия на живот в пустинята с особена сила действувал естественият отбор не само при хората, но и при животните и растенията. Да продължи своя род оставало само най-годното.

Арабският кон съчетава сила и издръжливост, елегантен външен вид, неповторим при нито една порода. За арабският кон спокойно може да се каже, че съчетава във висока степен буйния и спокойния темперамент и е пълен с енергия.

Арабският кон има малка суха глава. Профилът на челните и носните кости нормално е прав, но се срещат животни и с вдаден профил (щуча глава). Челото е широко, със силно изразени очни орбити и изразителни големи очи. Муцуната е малка, с големи ноздри с фини ръбове. Челюстите са дълбоки, с широки ганаши и голяма свободна дихателна тръба. Шията е дълга, лебедова, много гъвкава. Гривата е буйна. Ръстът е среден, мускулите – силни, плешката е дълга и полегата, а гърбът – широк, закръглен, добре замускулен. Гърбът и поясницата са къси, крупата е овална, с високо поставена и красиво носена опашка. Костната система е здрава, краката са сухи с правилна форма, с ясно очертани колена, скакателни стави и сухожилия. Бабките са средно дълги, а копитата – кръгли, твърди и гладки. Кожата е нежна, интензивно пигментирана, с фина космена покривка. Цветът на косъма е сив, кестеняв или алест. За оригиналния арабски кон черният цвят е нежелан. Развятата грива и опашка имат метален блясък. Движенията са леки. Външният вид на арабския кон е благороден. Конят е забележително приспособен към условията на живот. Стопанско предназначение е предимно за езда.

Макар че родината на породата са арабските страни, най-добрите арабски коне се намират в Европа, Русия, САЩ, Нова Зеландия, Африка, Индия, ЮАР и Турция. Благодарение на баснословно големите покупни цени в САЩ сега е концентриран елитът на породата. Наред с това се създават и необходимите условия за живот, което е гаранция за изява и развитие на всички генетични заложби.

Учредена е международна асоциация за развитие на породата арабски кон. Всички племенни стада са регистрирани и заведени в племенни книги. За вписване в племенните книги съществуват правила.

Коневъдство.

Тракененският кон е създаден в Източна Прусия, а по-късно е разпространен в цяла бивша Германия и съседните й страни.

Климатът в Източна Прусия е влажен, с чести валежи през лятото. Тревната растителност е богата, а и добивите от сено и зелена храна са високи. Всички пасища са облагородени, разпределени на участъци (падоци), което дава възможност да се използват планомерно. Доброто хранене и мекият влажен климат са спомогнали да се развие масивен тип коне за комбинирано използване.

Създаването на тракенеската породата започнало в Тракененския конезавод, в който освен местни коне били използвани още мекленбургски, арабски, турски, испански, неаполитански и чистокръвни английски коне. Най-голямо значение за създаване на породата Тракенер са имали местните, арабските и чистокръвните английски коне.

В началото на XIX в. тракененският кон бил оформен като тип за комбинирано използване. Добрите му ездови качества, които го наложили като ездови военен кон, му извоювали широко разпространение в цялата страна. Преди Първата световна война в развъдно-подобрителната работа бил широко използван чистокръвният английски кон, което криело известна опасност от изнежване на породата. По-късно основен метод за развъждане е било чистопородното развъждане.

Участието на голям брой породи при създаването на тракененския кон е допринесло за сполучливо комбиниране на редица ценни качества. От датските и мекленбургските коне той е взел масивното тяло, от арабските коне е унаследил някои характерни особености на главата, шията и крупата, а от чистокръвния английски кон – ездовите качества.

Днешният тракененски кон има височина при холката около 162 см, обхват на гърдите 180-195 см, обхват на свирката 20,5 см и живо тегло 550-600 кг. Той се отличава с масивно, добре свързано тяло. Главата му е средно голяма, с добре изразени ганаши. Шията е права, добре замускулена. Гърбът и поясницата са средно дълги и прави. Крупата е често овална, много добре замускулена. Крайниците са добре развити, сухи, с ясно очертани сухожилия.

Младите животни се тренират в езда и впряг, след като навършат 3-годишна възраст. Кобилите преминават едногодишен, а жребците – 2-3-годишен тренинг, който влияе за укрепване на конституцията им и спомага за правилния отбор. Системният тренинг е създал много добри ездови качества. Конете от тракенската порода са едни от най-добрите в Европа на конкур-ипик.

Много коне от породата се намират в Полша и са известни като великополски коне. Главен район за разпространението им са Познанската и Мазурската област. През втората половина на XIX в. тук е бил центърът за производството на коне за германската армия. За поддържането на породата на необходимото в развъдно отношение равнище били организирани няколко конезавода и жребцови депа.

Тракененските коне са скорозрели, с висока жизненост. Още до 3-годишна възраст развитието на по-голямата част от тях е почти завършено.

Тракененските коне имат отлични спортни качества. С успех те се състезават и се налагат над конете от останалите породи в дисциплината обездка. В останалите класически дисциплини, макар и да отстъпват на хънтера и хановерския кон, заемат почетни места.

В нашата страна са правени опити с кръстосването на плевенския и източнобългарския кон с тракененски. Получават се сравнително по-масивни и с добри скокови възможности спортни коне.

Описание на конското тяло

yasoo